Решение № 15213 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11520/2017 г.

Решение № 15213 от 12.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11520/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "КОМФОРТ ЕЪР 1" ЕООД, ЕИК - *********, подадена чрез управителя С. А., против решение № 5149/07.08.2017 г., постановено по адм. дело № 738/2017 г. по описа на Административния съд С.-град. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22220615008535-091-001 от 02.08.2016 г., издаден от Д. И. Д. - орган, възложил ревизията и Т. В. М. - ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с решение № 2228 от 19.12.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2011 г., м. 01, м. 02, м. 04.2012 г. и от м. 06.2012 г. до м. 08.2015 г. В касационната жалба се поддържат доводи, че решението е необосновано и материално незаконосъобразно. Формулирани са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено, след което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. По делото е предявена и ЧЖ от "КОМФОРТ ЕЪР 1" ЕООД, против определение № 6568/25.09.2017 г., постановено по адм. дело № 738/2017 г. на АССГ, с което е изменено решението на съда в частта за разноските, като дружеството е осъдено да заплати в полза на ТД на НАП - С. разноски в размер на 10 265,01 лева. Ответникът - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. е изразила становище чрез процесуалния си представител за неоснователност на касационната и на частната жалби по съображения, конкретизирани в отговора от 27.10.2017 г. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и на частната жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки съдържащите се в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на КОМФОРТ ЕЪР 1" ЕООД против ревизионен акт № Р-22220615008535-091-001 от 02.08.2016 г., издаден от Д. И. Д. - орган, възложил ревизията и Т. В. М. - ръководител на ревизията, в частта, в която е потвърден с решение № 2228 от 19.12.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС общо в размер на 612 801,12 лв. за данъчни периоди м. 12.2011 г., м. 01, м. 02, м. 04.2012 г. и от м. 06.2012 г. до м. 08.2015 г., по фактури, издадени от "МАРК ИМОТИ" ЕООД. Мотив за отказа на ДК е, че процесните фактури са безстокови, не отразяват реално осъществени доставки и документите са съставени с цел генериране на данъчен кредит. За да постанови този резултат, съдът е преценил РА като законосъобразен, издаден от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон - чл. 68, ал. 1 и чл. 69 във връзка с чл. 6 ЗДДС. Съдът се е мотивирал, че събраните по делото доказателства не установяват наличието на реални доставки по фактурите, издадени от "МАРК ИМОТИ" ЕООД. Приемо-предаването на стоките, предмет на всяка една от спорните фактури, не било надлежно доказано по време на административното и на съдебното производства. Приложените протоколи съдържат подписи на необозначени лица, приели стоките, като в нито един от тях не е отразено конкретното място, на което е извършена доставката. Не са събрани складови документи и кантарни бележки. Без да е удостоверено реално предаване на стоката, е останало недоказано и вещно-правното действие на продажбата, чийто предмет са вещи, определени по рода си. По ЧЖ - съдът е уважил молбата на дирекция "ОДОП" - С. за изменение на решението в частта на разноските, осъждайки РЛ да заплати разноски общо в размер на 10 265,01 лв., вместо посочените в решението - 8658,01 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът обосновано е приел, че процесните фактури, издадени от "МАРК ИМОТИ" ЕООД, с предмет на доставките - "ламарина", не отразяват реално извършени доставки. Правилно е била разпределена доказателствената тежест за установяване на релевантните обстоятелства във връзка с правомерното начисляване на данъка, а именно: относно настъпването на данъчни събития по смисъла на чл. 6 ЗДДС тя е на РЛ, твърдяло, че в негова полза е възникнало субективното материално право на приспадане на данъчен кредит. Не е спорно по делото, че фактурите съдържат задължителните реквизити и са надлежно осчетоводени при получателя, включени в са СД по ЗДДС, отразени са в дневниците за продажби и в декларациите по ЗДДС на доставчика. Правилно е прието обаче, че няма реално извършени доставки поради липса на данъчни събития - прехвърляне на права на собственост върху фактурираната стока - "ламарина". Прехвърлянето правото на собственост върху родово определени вещи се извършва чрез индивидуализирането им, каквото в случая не е установено по безспорен начин, включително чрез приложените по делото приемо-предавателни протоколи. В тях липсват данни за място на предаване и относно лицата, подписали протоколите. В случая не са налице годни доказателства относно фактическото отделяне - предаване и приемане на стоките във фактурирания вид и количество. Не са ангажирани доказателства за транспортиране, натоварване и складиране. В допълнение към горното следва да се има предвид, че правото на собственост се прехвърля, когато праводателят е собственик на вещите, а в процесния казус не е доказано, че праводателят на продавача е имал права на собственост върху вещи от същия вид. Първоинстанционният съд е развил подробни мотиви в същия смисъл, обсъдил е всички събрани доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на тях е направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи, които се споделят от касационния съд. По изложените съображения настоящият състав на ВАС, Осмо отделение преценява обжалваното решение като правилно, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора, в полза на касатора не се дължат разноски. На ответника по касация, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 10065,01 лева. П. Ч. жалба: С решение № 5149/07.08.2017 г., постановено по адм. дело № 738/2017 г. по описа на Административния съд С.-град е отхвърлена жалбата на "КОМФОРТ ЕЪР 1" ЕООД срещу РА № Р-22220615008535-091-001 от 02.08.2016 г., в частта, потвърдена с решение № 2228 от 19.12.2016 г. на директора на Д "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2011 г., м. 01, м. 02, м. 04.2012 г. и от м. 06.2012 г. до м. 08.2015 г. С цитираното решение дружеството е осъдено да заплати на ТД на НАП - С. сума в размер на 8858,01 лв. - разноски по делото. С молба от 16.08.2017 г. процесуалният представител на Д "ОДОП" е поискал да бъде изменено решението в частта му за разноските. С обжалваното определение съдът е допуснал изменение на решението, обсъждайки "КОМФОРТ ЕЪР 1" ЕООД да заплати на ТД на НАП - С. разноски по делото в размер на 10265,01 лв., от които 10065,01 лв. - юрисконсултско възнаграждение и 200 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице. Определение е недопустимо. Въз основа на изложените в молбата съображения следва да се приеме, че относима за случая е правната норма на чл. 248 ГПК, уреждаща изменение на решението в частта за разноските. Според т. 9 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на Общото събрание на Гражданска и търговска колегия на Върховния касационен съд, "молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК, е недопустима". В мотивите към т. 2 от същото тълкувателно решение е прието че, страната поискала присъждане на разноски, трябва да представи списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Видно е от протокола на с. з. от 19.07.2017 г., че юрк. Венева е заявила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но не е представен списък за разноските. Липсват и твърдения от страна на ответника по частната жалба, че такъв списък е представян на съда. На 21.07.2017 г., след приключване на последното по делото с. з. на 19.07.2017 г., са депозирани писмени бележки от процесуалния представител юрк. Бл. Венева, но не и списък на разноските. При цитираното тълкуване на относимите правни норми по чл. 80 от ГПК и по чл. 248 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, следва изводът, че Административен съд - П. е трябвало да остави без разглеждане молбата за изменение на съдебното решение в частта относно присъдените разноски поради липсата на своевременно представен списък по чл. 80 от ГПК. Произнасяйки се по същество при липса на списък, административният съд е постановил недопустимо определение, което трябва да бъде обезсилено. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,