Решение № 13120 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12184/2012 г.

Решение № 13120 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12184/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" - София против решение № 4170 от 19.07.2012 г. по адм. дело № 1001/2012 г. на Административния съд - София-град като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Ответната страна - Валери Сотиров, изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, приема, че допустимата за разглеждане касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производството по чл. 104 ЗДСл съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Валери Сотиров сумата 8566,54 лв. обезщетение да времето, през което е останал без работа, вследствие отмяната на заповед № 6697/14.08.2009 г. за времето от 14.08.2009 г. до 14.06.2010 г., ведно със законната лихва. Отхвърлено е искането за прихващане на присъденото обезщетение с изплатеното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 2 КСО. Съдът е изложил съображения, че уволнителната заповед е отменена с влязло в сила решение, поради което следва да се изплати на възстановения служител обезщетението по чл. 104 ЗДСл, което е определено съобразно писменото заключение на съдебната икономическа експертиза. Съдът е отказал на приложил института на прихващане, тъй като не са налице условията за това - насрещните вземания да почиват на едно и също правно основание, да са ликвидни и изискуеми. Решението е правилно. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства - отменена с влязло в сила решение отменителна заповед. Този факт обуславя приложението на чл. 104 ЗДСл, като работодателят дължи на незаконно уволнения служител посоченото в разпоредбата парично обезщетение. По размер същото е определено съобразно писменото заключение на икономическата експертиза, което не е оспорено от страните. Съдът законосъобразно е отказал да приспадне от така дължимото обезщетение по чл. 104 ЗДС това, което е изплатено на служителя за времето, когато е бил в отпуск за отглеждане на дете по реда на чл. 53, ал. 2 КСО. Двете обезщетения са изплатени на различно правно основание, поради което е неприложим института за прихващане на двете насрещни парични вземания. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение,