Решение № 7170 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11008/2010 г.

Решение № 7170 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11008/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Образувано е по касационна жалба на Лидия Първанова Николова от гр. София, подадена против решение от 14.05.2010 г., постановено от Административен съд - Монтана, II състав, по адм. д. № 181/2010 г. От жалбата могат да се извлекат касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателката към датата на разглеждане на делото на 26.04.2010 г. решението по адм. д. № 739/2010 г. е влязло в сила, поради което съдът е следвало да се съобрази с него. Касаторката твърди, че независимо, че решението по посоченото дело, с което е отменена заповед № 455/05.11.2009 г., е влязло в сила на 16.03.2010 г., кметът на община Лом не е уважил искането за повторен въвод. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът - кметът на община Лом не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Малин Люлинов Манчев и Бисерка Павлова Манчева /наследници на Люлин Първанов Манчев/ също не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, защото е необоснован изводът на съда, че след извършения на 04.12.2009 г. въвод във владение са постъпили правните последици, които законът свързва с установяване на владение върху процесния имот, понеже въводът във владение е мотивиран с отпаднало, поради отмяна на заповед № 455/05.11.2009 г. фактическо основание. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение от 14.05.2010 г. е отхвърлена жалбата на Люлин Първанов Манчев от гр. Плевен и Лидия Първанова Николова от гр. София срещу мълчалив отказ на кмета на община Лом да извърши повторен въвод във владение в поземлен имот № 44238.279.19 в м. "Садовете", гр. Лом и е отхвърлено искането на Люлин Първанов Манчев и Лидия Първанова Николова за налагане глоба на кмета на община Лом по чл. 298, ал. 3 от АПК. За да достигне до този резултат Административният съд - Монтана е приел, че е осъществен претендирания от жалбоподателите въвод във владение в тяхна полза на дата 04.12.2009 г. Установено е, че по отношение на посочения въвод е налице влязло в сила съдебно решение на 05.01.2010 г., с което Административният съд - Монтана в производство по реда на чл. 294 и сл. от АПК е отхвърлил жалбата на Пламен Иванов Узунов от гр. Лом против въвод във владение в земеделския имот, извършен на 04.12.2009 г. Оттук първоинстанционният съд е извел заключение, че предпоставка за подаване на искане за повторен въвод може да е само нарушено владение, но доказателства в този смисъл не са представени по делото, поради което само отменената заповед, издадена по чл. 34 от ЗСПЗЗ не е основание за нов въвод, доколкото извършения вече въвод е законосъобразен и е влязъл в сила. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон. Атакуваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Административният съд - Монтана е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на обжалваното решение точно е отразено, че предмет на обжалване е мълчалив отказ на кмета на община Лом да извърши въвод във владение в процесния имот по искане на жалбоподателите, подадено на 10.03.2010 г. Посоченото искане е обосновано с решение от 17.02.2010 г., постановено по адм. д. № 739/2009 г., с което Административният съд - Монтана е отменил заповед № 455/05.11.2009 г. на кмета на община Лом по чл. 34 от ЗСПЗЗ, с която е наредено изземване на спорния имот. Безспорно е установено по делото, че визираното съдебно решение е влязло в сила на 16.03.2010 г., което означава, че към датата на подаване на искането за нов въвод - 10.03.2010 г. не е имало влязло в сила съдебно решение по адм. д. № 739/2009 г., от което следва обоснованият извод, че мълчаливият отказ на кмета на община Лом е законосъобразно формиран по горепосоченото искане, с което е сезиран на 10.03.2010 г. От определящо значение за правилността на обжалваното съдебно решение е обстоятелството, че по правния спор относно законосъобразността на осъществения въвод във владение в полза на жалбоподателите на 04.12.2009 г. има влязло в сила решение, постановено на 05.01.2010 г. по адм. д. № 793/2009 г., което по силата на чл. 298, ал. 3 от АПК е влязло в сила на същата дата - 05.01.2010 г. Посоченото решение, съгласно чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от АПК е задължително за кмета на община Лом, поради което същият законосъобразно се е съобразил с него и не е разпоредил претендирания повторен въвод. Първоинстанционният съд е отчел факта, че със съдебното решение по адм. д. № 739/2009 г. е отменена постановената на 05.11.2009 г. заповед по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и правилно е преценил, че този съдебен спор има предмет само горепосочената заповед, а не извършения въз основа на нея въвод. Въводът, осъществен на 04.12.2009 г. е законосъобразен, съобразно влязлото в сила съдебно решение от 05.01.2010 г., което има за предмет именно правния спор относно този въвод. При това положение Върховният административен съд счита, че изводите на първоинстанционния съд са верни и обосновани и не са оборени от касаторката в хода на касационното производство. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение