Решение № 5822 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11455/2019 г.

Решение № 5822 от 20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11455/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния инспектор при Областна дирекция по безопасност на храните София-град чрез адв. Беев срещу решение № 4281/24.06.2019 г., постановено по адм. д. № 11481/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отменен акт за забрана № 07/29.08.2018 г. на главен инспектор при Областна дирекция по безопасност на храните София -град (ОБДХ). В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Ответникът "Фишинг спорт" ООД не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административен прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: За да отмени оспорения административен акт, с който е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) –забрана за транспортиране, пускане на пазара и /или употреба на следните видове фуражи: захрани за риба, 22 вида, описани в Приложение № 1 към акт за забрана № 07/29.08.2018 г., без партидни номера и дата на производство, без задължителни данни за етикетиране-неидентифицирани по състав и аналитичен състав с общо количество 6579, 6 кг, административният съд приема, че е допуснато съществено процесуално нарушение при произнасяне на принудителната административна мярка, вследствие на което е нарушен материалния закон. Съдът приема, че в административното производство са смесени процедурите по чл. 31, ал. 2, чл. 32, ал. 1 и ал. 2 и чл. 34б от Закона за фуражите, които по естеството си регламентират различни несъответствия на фуражите с изискванията на правото на Европейския съюз и националното законодателство и водят до различни крайни резултати. Единственото общо между процедурите е, че винаги се извършват проверки и винаги се издава ПАМ, последната обаче е с различен характер и интензитет и зависи от степента на евентуална заплаха за животните и тежестта на пропуска. На основния по делото въпрос относно характера на установената готова продукция, палетизирани и фолирани, 22 вида различни видове захрани за риба, които са били опаковани от 02 до 2 кг., с общо количество 6579, 6 кг., а именно дали същите попадат в обсега на определението "фуражи/фуражни продукти", което от своя страна да определи компетентността на административния орган и законосъобразността на издадения акт за забрана, по същество- принудителна административна мярка на ответното по касация търговско дружество съдът дава положителен отговор като стъпва на легалното определение за "фуражи", което е дадено в разпоредбата на чл. 3, § 4 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския Парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, приложимо на основание § 1 от Закона за фуражите и изрично посочено в чл. 3 на ЗФ, съгласно който "фуражи" (или "фуражни продукти") означава всяко вещество или продукт, включително добавки, изцяло или частично преработени или непреработени, които са предназначени за хранене на животни през устата. Характеристиката на захраните за риба като фуражи определя и приложимостта на релевантния материален закон – Закона за фуражите, както и компетентността на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), основана на чл. 34 от ЗФ и Регламент (ЕО) № 822/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните. Съдът приема също така, че в разглеждания случай фактическите основания за издаване на Акт за забрана № 07/29.08.2018 г. са наличието на захранки за риба, палетизирани и фолирани, 22 вида, подробно описани в Приложение № 1 към Акт за забрана № 07/29.08.2018 г., без партидни номера и дата на производство, без задължителни данни за етикетиране, които не са идентифицирани по състав и аналитичен състав, с общо количество 6579, 6 кг. С акта същите са забранени за транспортиране, пускане на пазара и/или употреба. В административния акт като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 32, ал. 2, т. 4 от ЗФ, според текста на която разпоредба когато инспекторите и официалните ветеринарни лекари от Българската агенция по безопасност на храните установят, че фуражът не съответства на приложимите изисквания на правото на Европейския съюз и националното законодателство, предписва една или няколко от следните мерки: т. 4. унищожаване. Разпореждане в този смисъл обаче липсва в обстоятелствената част на административния акт. Това мотивира решаващият съд да приема, че при издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, които обуславят незаконосъобразността му и водят до отмяната на акта. Решението е правилно. Първоинстанционният съд установява коректно фактическата обстановка по делото на база на която приема, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в установената форма, но при съществено нарушение на процесуалните правила, което от своя страна води и до неправилно приложени ен материалния закон, което обуславя извод за незаконосъобразност и отмяна на акта. Безспорно установени са по делото груби нарушения на търговското дружество, изразяващи се в липса на данни на задължителни данни в етикетите и липса на партидни номера в палетизирани и фолирани 22 вида захранки за риба. Посоченото в оспорения акт за забрана представлява нарушение поради несъответствие с изискванията на националното законодателство – чл. 26 от ЗФ във връзка с Приложение № 1 от Регламент (ЕО) № 183/2005 относно първичното производство на фуражи. Това от своя страна води до констатацията на контролните органи, обективирана в констативния протокол № 569/29.08.2018 г. че наличните захранки за риба, съхранявани в проверения обект на ответното дружество и произведени от него пораждат съмнение относно безопасността на този фураж. По делото обаче е установено, че фирмата производител не е регистрирана като оператор в сектора на фуражите по смисъла на Закона за фуражите и Регламент (ЕО) № 183/2005, но наложената принудителна административна мярка от една страна се отнася именно да оператор в сектора на фуражите, а от друга- посоченото правно основание (чл. 32, ал. 2, т. 4) не кореспондира на обстоятелствената част на мярката-забрана за транспортиране, пускане на пазара и /или употребата на посочените в Приложение № 1 към акта 22 вида захранки за риба без определяне на срок за тази мярка според изискването на чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗФ, поради което правилно и в съответствие с материалния закон административният съд приема, че е налице нарушение на процесуалните норми при произнасяне на оспорената принудителна мярка, изразяващо се в противоречие между констатациите в акта за нарушение и постановяване на крайния акт, което води до нарушаване на правото на защита на засегнатата от акта страна и до нарушение на материалния закон - чл. 32 от ЗФ. Неоснователно е поради тези съображения касационното оплакване за нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение поради приетото нарушение на административната процедура по налагане на административната мярка, а именно смесване на процедурите и произтичащите от тях мерки за административна принуда по чл. 31, чл. 32 и чл. 34б от Закона за фуражите предвид използването на бланка за налагане на съответната принудителна мярка, която не винаги е пригодена към конкретния случай. В тази насока правилно решаващият съд посочва, че правното основание не обвързва съда при преценката на законосъобразността на административния акт, но доколкото изложените фактически обстоятелства, обсъдени по-горе не съответстват на закона и пропуските в акта са съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК изводите на административния съд за незаконосъобразност на акта са правилни и следва да бъдат потвърдени с настоящото решение. Воден от горното, ВАС, пето отделение