Решение № 226 от 18.12.2023 г. на ВКС по г.д. № 20238002101954/2023 г.

Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Подадена е молба от Я. Й. П., с която се иска отмяна на влязлото в сила въззивно решение №188/18.09.2022 г. постановено по възз.гр.д. № 223/2022 г. на ОС – Враца, с което е отхвърлен предявеният от молителя срещу „Северозападно държавно предприятие” ДП (СЗДП) – гр.Враца иск за заплащане на сумата 2 600 лв., представляваща задържана гаранция по договор за управление № 331/19.11.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Молителят сочи, че на основание чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК следва да се постанови отмяна на решението, поради наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за решаването на спора – Решение на АДФИ към ЗИ – 01-07/1/10.03.2023 г., Решение на АДФИ към ЗИ-01- 19/1/05.04.2023 г., Решение №94-2-2/11.04.2023 г. на Омбудсман на РБ и писмо изх.№ 94-00-557/14.11.2022 г. на Министерство на финансите. Поддържа се, че след влизането в сила на въззивното решение П. получил по реда на ЗДОИ писмата-решения, които представляват „нови писмени доказателства”, установяващи ново обстоятелство от съществено значение за изхода на делото, а именно, че в изготвения от АДФИ доклад № ДИДЗ-ПЛ- 4/28.04.2022 г. за съответния период на инспекцията не са установени административни нарушения и/или вреди, съответно няма съставени АУАН на молителя. Съдържащото се в представените с молбата за отмяна документи относно констатациите в доклада на АДФИ опровергавало твърденията на ответника по делото, че като директор на ТП „Държавно горско стопанство” – Плевен за изследвания период П. е нарушил задълженията си по сключения договор за управление и ответното СЗДП е претърпяло вреди в размер 3 090.92 лв., представляващи основание за задържане на процесната гаранция. Ответникът по молбата „Северозападно държавно предприятие“ ДП – гр. Враца не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва кумулативно да са налице трите предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за резултата по делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя невъзможност да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК нови обстоятелства, съответно нови писмени доказателства, са тези факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на спора. Незнанието или непредставянето им от заинтересованата страна не трябва да се дължи на неполагане от нея на дължимата грижа и процесуална небрежност. В случая, представените с молбата за отмяна решения и писмо на МФ, издадени по искане на молителя по реда на ЗДОИ, са новосъздадени документи. Отразеното в тях, че в изготвения от финансовата инспекция доклад № ДИДЗ-ПЛ-4/28.04.2022 г. на АДФИ не се съдържат установени административни нарушения и/или вреди, не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. На първо място, с представените документи само се възпроизвежда отразеното в доклада и в този смисъл те не установяват пряко и за първи път твърдяното от молителя обстоятелство, нито последното е станало известно на страната сега, респ. след като е получил приложените решения на АДФИ към ЗИ–01-07/1/10.03.2023 г. и ЗИ-01-19/1/05.04.2023 г., Решение №94-2- 2/11.04.2023 г. на Омбудсман на РБ и писмо изх.№ 94-00-557/14.11.2022 г. на Министерство на финансите. На второ място, докладът от 28.04.2022 г. и съдържащите се в него констатации са станали известни на П. още на 01.08.2022 г., когато според посоченото в писмото на МФ, по негово искане от 06.07.2022 г. и след разрешение на наблюдаващия досъдебното производство прокурор от ОП – Плевен, този документ му е бил предоставен. Освен това, по делото пред окръжния съд, в о.с.з. на 14.09.2022 г., в което е П. е участвал лично и с упълномощения си адвокат, ответникът СЗДП е представил доклада и е поискал приемането му като писмено доказателство. Молителят също е могъл да поиска докладът да бъде приет като ново писмено доказателство, но не само не го е направил, но и изрично се е противопоставил на искането на насрещната страна, като е посочил, че докладът е ирелевантен за спора. От изложеното следва, че представените с молбата за отмяна документи, не представляват по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК нови писмени доказателства. Неполагането на дължимата грижа за добро водене на процеса и бездействието на молителя по време на въззивното производство за приобщаването на доклада на АДФИ като доказателство, не е извинителна причина и не може да обуслови отмяната на въззивното решение на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не на последно място следва да се посочи, че при същата по същество аргументация на искането за отмяна, с решение № 464/23.12.2022 г. постановено по гр. д. № 3847/2022 г. на ВКС, ІV г. о., подадената предходна молба за отмяна на същото основание - чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е била оставена без уважение. Процесуалната небрежност на страната за събирането на известни й доказателства при инстанционното разглеждане на делото, не може да се поправя в производството по отмяна. Още повече, когато молителят „създава“ формално „нови писмени доказателства”, представяйки идентични по съдържание писмени отговори на отправени (по различно време) едни и същи запитвания до съответните държавни институции. По изложените съображения, не е налице поддържаното от страната основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение