Решение № 8833 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2899/2020 г.

Решение № 8833 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2899/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Петров, с адрес в [населено място], [улица], подадена чрез пълномощника адв. Тодоров, против решение № 977 от 30.12.2019 г. на Административен съд – Пазарджик, постановено по адм. дело № 749/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 13/11208416/3/01/04/01 от 10.01.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Пловдив. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че оспореният акт, с който е определено подлежащо на връщане публично държавно вземане, е издаден без преди това да е налице влязъл в сила акт за прекратяване на сключения договор за подпомагане. Искането е съдът да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество, като отмени оспорения АУПДВ. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - директор на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Пловдив, оспорва касационната жалба в представени писмени бележки, подадени чрез юрк. Недялкова. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че съдът уважи касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ № 13/11208416/3/01/04/01 от 10.01.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Пловдив, с който на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, на С. Петров е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 892 лв., представляващи първо и второ плащане по договор № 13/112/08416 от 13.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. За да отхвърли жалбата срещу процесния акт, административният съд е приел за установено от фактическа страна, че С. Петров е регистриран земеделски производител и бенефициент по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" по ПРСР 2007-2013 г. Със Заявление за подпомагане по мярка 112 – Създаване на стопанства на млади фермери УРН 13/112/08416 от 18.11.2013 г. Петров е заявил изграждане на Животновъден обект за калифорнийски червеи в с. Драгор, област Пазарджик, като е кандидатствал за сумата от 48 892 лв., от които първо плащане в размер на 24 446 лв. и второ плащане в размер на 24 446 лв. Страните по делото не спорят, че е сключен договор № 13/112/08416 на 13.05.2014 г. между Държавен фонд "Земеделие" и С. Петров, като на земеделския производител е предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв. за изпълнение на бизнес-план по проект № 13/112/08416. Съгласно сключения договор № 13/112/08416 от 13.05.2014 г., С. Петров се задължава в 3 годишен срок от тази дата да изпълни заложения бизнес план от Приложение № 1 и в 5 годишен срок от датата на сключване на договора да изпълни заложеното в Приложение № 2 - увеличаване икономическия размер на стопанството от 4, 12 ИЕ на 11, 81 ИЕ, увеличавайки площта от 230 кв. м. на 660 кв. м. Ангажиментът по договора е следвало да бъде реализиран в два имота - с. Драгор и с. Огняново. На стопанството са извършени проверки през юни 2017 г., предхождащи второто плащане. Представени са контролни листове за посещение на място, съгласно които инвестицията е извършена, функционира по предназначение, местоположението й съответства на одобрения проект. Съгласно справките е закупен лек автомобил и се отглеждат калифорнийски червеи на 230 кв. м. и други в 430 кв. м. в землището на с. Драгор и с. Огняново. Съгласно проверка на място, обективирана в Контролен лист от 30.11.2018 г. в стопанството е налично транспортното средство - лекотоварен автомобил. Съгласно Контролен лист от 13.12.2018 г. в с. Драгор и с. Огняново лехите и площите по проекта съответстват, но не са открити и липсват калифорнийски червеи. Такива има само на 5 кв. м. площ. Проверяващите са посочили, че инвестицията е налична, площта на лехите съответства, но червеи не са открити. С писмо с изх. № 01-63-6500/126 от 17.01.2019 г. директорът на ОД на ДФЗ – Пловдив е уведомил Петров, че на основание чл. 26, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 34 АПК, ДФЗ открива производство по издаване на АУПДВ. Съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в изискуемата за целта писмена форма. При издаването му са спазени всички съществени процесуални изисквания. Актът е постановен в съответствие с материалния закон и целта на закона, поради което е законосъобразен, а подадената срещу него жалба като изцяло неоснователна следва да бъде отхвърлена. Относно възраженията на С. Петров за нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК съдът е посочил, че административният орган е изпълнил задълженията си, предвидени в чл. 26, чл. 28 и чл. 35 АПК и е уведомил писмено адресата на акта за започването на административно производство по издаването на АУПДВ и му е предоставил възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение и подаване на документи, доказващи изпълнение на договора. Настоящият касационен състав преценява решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно. АУПДВ е издаден от компетентен орган, в изискуемата по закон писмена форма, като по безспорен и категоричен начин е установено, че е налице недължимо плащане на суми по една от мерките, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Установяването на публичните вземания според чл. 166 ДОПК се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Разплащателната агенция, съгласно чл. 27, ал. 3 ЗПЗП е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, като по силата на ал. 5 от чл. 27 ЗПЗП, вземанията на Разплащателната агенция, възникнали въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Горните разпоредби налагат извод, че за да е законосъобразен АУПДВ и Разплащателната агенция да може да предприеме действия за събиране на вече изплатени суми, е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин, че е налице недължимо плащане на суми по някоя от схемите и мерките, или по проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. По делото няма спор, че на касатора е изплатена сума в размер на 48 892 лв., представляваща първо и второ плащане по договор № 13/112/08416 от 13.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. За да има основание за връщане на тази сума, трябва да е отпаднало основанието за плащане и същото да се явява недължимо. В случая, определеното в АУПДВ публично задължение е обосновано с допуснати нарушения на сключения договор за безвъзмездна финансова помощ, респ. чл. 12а, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Наредба № 9/3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. във връзка с т. 4. 7, т. 4. 8. б. "е"" и т. 4. 36 от договор № 13/112/08416 от 13.05.2014 г. Административният орган е изпълнил задължението си служебно да установи всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая и да събере доказателства за тях (чл. 35 и чл. 36 АПК). Съгласно чл. 27, ал. 5 ЗПЗП, вземанията на РА, които възникват въз основа на административен акт са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Производството е проведено по реда на АПК, на основание чл. 166 ДОПК, с оглед наличието на публично вземане на ДФ "Земеделие" - РА спрямо С. Петров, произтичащо от неизпълнение на задължения на последния по договор № 13/112/08416 от 13.05.2014 г., което е безспорно установено, както от извършените проверки от органите на РА, така и от приетата по делото и неоспорена от касатора съдебно-техническа експертиза. От своя страна касаторът не е ангажирал никакви доказателства за оборване на така установените обстоятелства за неизпълнение на договора. Според чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и т. н. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/3.04.2008 г. в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта. Именно това е правното основание за издаване на процесния АУПДВ, поради което възраженията с касационната жалба, че преди издаването му е следвало да се издаде друг акт на същото правно основание нямат подкрепа в законодателството и дори противоречат на формалната логика. Липсата на диспозитив за прекратяване на договора не представлява съществено нарушение, водещо до извод за незаконосъобразност на АУПДВ, предвид алтернативното му посочване в цитираната разпоредба. С оглед изложеното, обжалваното решение на административния съд не страда от твърдените в касационната жалба пороци, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,