Решение № 212 от 8.5.2025 г. на ВКС по н.д. № 20258002200233/2025 г.

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия К. К. Н. срещу решение № 42/29.01.2025 г., постановено по ВНОХД № 1593/2024 г. от Софийския апелативн съд. С жалбата е ангажирано единствено основанието по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Счита се, че утвърденото от апелативния съд наказание от деветнадесет години лишаване от свобода, наложено на подсъдимия от първата инстанция, е явно несправедливо. В подкрепа на оспорването се изтъкват доводи, че съдът не е разгледал в дълбочина съвкупността на посочените в жалбата смекчаващи обстоятелства, които по мнение на касатора значително намаляват обществената опасност на деянието и дееца. Отправеното искане е за намаляване размера на наказанието лишаване от свобода до минимума, предвиден в чл. 116, ал.1 от НК. В съдебното заседание пред настоящата инстанция подсъдимият К. К. Н. и неговата защита поддържат жалбата по изложените в нея доводи и искания. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне в сила на атакуваното решение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: Софийският окръжен съд с присъда № 43/01.11.2024 г., постановена по НОХД № 241/2024 г., признал подсъдимия К. К. Н. за виновен в това, че на 22.02.2023 г., в гр. Годеч, умишлено умъртвил майка си – Е. Т. Т., като деянието е извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 3, т. 6, пр. 2 и пр. 3 във вр. с чл. 115 от НК и при условията на чл. 54 от НК го осъдил на деветнадесет години лишаване от свобода, търпимо при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 59 от НК е приспаднато времето, през което Н. е бил задържан в настоящия процес. На основание чл. 68, ал.1 от НК съдът постановил подсъдимият да изтърпи наказанието от две години лишаване от свобода, наложено му с влязлата в сила на 30.06.2022 г. присъда по НОХД № 6764/2022 г. по описа на Софийския районен съд. Постановената присъда е била предмет на въззивен контрол, осъществен по жалба на защитника на подсъдимия Н.. С атакуваното сега въззивно решение първоинстанционният съдебен акт е потвърден. Касационната жалба е неоснователна. При осъществената касационна проверка настоящият съдебен състав не установи наличието на релевираното от касатора основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК. Защитата поддържа тезата, че наложеното на подсъдимия наказание от деветнадесет години лишаване от свобода е явно несправедливо, като акцентира на облекчаващи фактори, които не били оценени адекватно от предходните инстанции. Подчертава се оказаното от подсъдимия съдействие при разследването, данните за неговата отзивчивост и социална ангажираност, полаганите преди деянието грижи за жертвата, която е разчитала само на него, макар да е имала и друг син, безизходното и тежко материално положение, в което е изпаднал подсъдимия – безработица и липса на медицинска помощ за майка му. Поддържаните доводи не са от естество да обусловят смекчаване на наложеното наказание на подсъдимия, определено от първостепенния съд в рамките на първата алтернатива на предвидените санкции в чл. 116, ал.1 от НК. Процесуалното поведение на Н., изразяващо се в признаване на извършеното деяние, както и приемането от негова страна разглеждането на делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, са дефинирани от съдилищата като смекчаващи обстоятелства. Тяхната стойност в процеса на индивидуализация на наказанието не е пропусната, нито подценена от апелативния съд, въпреки заявеното във въззивното решение становище за проявена снизходителност от първата инстанция при санкционирането на подсъдимия. Позитивните отзиви за Н., съдържащи се в показанията на свидетелите - негови съседи, несъмнено изискват съдебно обмисляне. Наред с тях на обсъждане обаче подлежат и данните за предшестващото поведение на подсъдимия в обществото като цяло, изводими от криминалната му биография, характеризиращи неговата личност с негативни нюанси. Затова, доброто име на подсъдимия, създадено в обитаваната от него тясна съседска среда, не следва да се преекспонира, защото за справедливото отмерване на дължимата се наказателна принуда от значение е събраната информация за всички аспекти на личността на дееца – както данните, които го характеризират положително, така и неблагоприятните. Няма място сред смекчаващите обстоятелства споменатият факт за тежкото материално положение на подсъдимия, който към момента на деянието е бил безработен. Липсата на постоянни доходи от трудова дейност не е попречила на Н. да задоволява увлечението си към хазарта, поради което и безработицата не е фактор, снижаващ нивото на персоналната му обществена опасност, както и тази на извършеното посегателство срещу живота на неговата майка. Като аргумент, значим за индивидуализация на наказателната отговорност, в касационната жалба се акцентира и върху житейската ситуация, в която се е намирал подсъдимия – да се грижи сам за своята майка, страдаща от тежко заболяване, но това обстоятелство не е със стойността, която му е придадена от защитата. Полаганите грижи за болен родител са естествено нравствено задължение и произтичат от общия морален принцип за взаимопомощ между членовете на семейството. Положителният ефект от това поведение на подсъдимия, с което е изпълнявал синовния си дълг, е изцяло заличен с оглед на извършеното от него тежко престъпление. На следващо място, във въззивното решение второинстанционният съдебен състав е отразил няколко същностни отегчаващи обстоятелства, които натежават сериозно при преценката за дължимото се наказание. Убийството е извършено при три квалифициращи белега, и то на лице, непровокирало с нищо такова поведение, които обстоятелства са обосновали извода на съдилищата за значително завишена степен на обществена опасност на извършената престъпна проява. Правилна оценка е получил и фактът, че инкриминираното понастоящем деяние е извършено от подсъдимия само близо осем месеца, след като на 30.06.2022 г. е влязла в сила предходната осъдителна присъда за престъпление по чл. 198 от НК, което е показателно за отсъствие на респект към възпитателната и предупредителна функция на прилаганата към него наказателна репресия. Съвкупността от утежняващите отговорността фактори, с които се характеризира престъпното поведение на дееца и които рефлектират върху степента на неговата обществена опасност, са обсъдени във въззивното решение, като им е дадена обективна и справедлива оценка, обусловила извод, че по значение и тежест те превалират над смекчаващите. При спазване на разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от НК, отчитайки доминантната същност на отегчаващите обстоятелства, апелативният съд правилно е заключил, че не са налице основания за намаляване размера на определената с присъдата санкция от деветнадесет години лишаване от свобода. Обобщено, липсва очевидна диспропорция между наложеното на подсъдимия Н. наказание и обществената опасност на деянието и дееца, която да е обусловена от несъответна и неизчерпателна преценка на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, каквито аргументи се поддържат с жалбата. Няма основание да се приеме, че е допуснато нарушение на чл. 348, ал. 5, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 3 от НПК, изискващо намеса на касационната инстанция в желаната от подсъдимия насока. С утвърдената от въззивната инстанция санкция е постигната строгост, съответна и на целите по чл. 36 от НК. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение