Решение № 13005 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5166/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ София- град против Решение 9135 от 17.03.2025 г. по адм.д. 3443/ 2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено Решение 1040-21-110#1/26.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ София - град, ведно с потвърдените от него Задължителни предписания с ЗД-1-21-01443778/30.10.2023 г., издадени от главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ София - град, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО. Изложени са доводи за неправилност на съдебното решение, поради неточно прилагане на материалноправните норми - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Претендирани са разноски за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът Индустриал 95 ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Д. Б. Н., чрез адвокат А. Тинчев, редовно уведомен, в съдебно заседание се явява лично и с процесуалния си представител. В писмен отговор и молба оспорва жалбата, като излага съображения за неоснователност. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. При извършване на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София - град е Решение 1040-21-110/28.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, с което е отхвърлена жалбата на Индустриал 95 ЕООД против Задължителни предписания ЗД-1-21-01443778/30.10.2023 г., издадени от главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ София - град, с които жалбоподателят е задължен да заличи данните, подадени по чл. 5, ал. 4 т. 1 от КСО за лицата Б. С. Н. и Ц. В. Н.. От фактическа страна съдът приема, че дружеството Индустриал 95 ЕООД е регистрирано в град София. Управител и едноличен собственик на капитала е Д. Б. Н.. Във връзка с писмо с вх. 4023-21-653/14.09.2023 г. от ТП на НОИ Кюстендил относно коректността на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, за лицата Б. С. Н. за периода 21.07.2023 г. до 25.08.2023 г. и Ц. В. Н. за периода 14.07.2023 г. до 18.08.2023 г., с издадена заповед ЗР-5-21-01423908/20.09.2023 г. на ръководителя на ТП на НОИ София - град е извършена проверка по разходите на държавното осигуряване в осигурителя Индустриал 95 ЕООД. Проверката е приключила с Констативен протокол КП-5-21-01442595/30.10.2023 г., послужил като основание за издаване на процесните задължителни предписания. По време на проверката е представен трудов договор 004 от 21.07.2023 г., съгласно който Б. С. Н. е назначен на длъжност татуист в Индустриал 95 ЕООД, при условия на 8 часов работен ден, с основно трудово възнаграждение 1500 лв. Трудовото правоотношение е прекратено на 26.08.2023 г. със Заповед 002/26.08.2023 г. на основание чл. 71, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). При извършената проверка е уточнено, че осигурителят е подал данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за Н. за м.07.2023 г. като е отразил начало на осигуряване 24.07.2023 г. за 6 отработени дни с осигурителен доход 428 лв. и на 26.09.2023 г. е подал данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за м.08.2023 г. като е отразил последен ден на осигуряване 25.08.2023 г. за 19 отработени дни с осигурителен доход 1239,13 лв. С декларация 4023-21-653#4 от 24.10.2023 г. Д. Б. Н. декларира адреса на дружеството и факта, че лицето Б. Н. е назначено чрез познанство, с работно време от 11:00 ч. до 20:00 ч., с определено възнаграждение от 1500 лв. С декларация 4023-21-653# от 20.10.2023 г. Б. Н. декларира седалището на дружеството и че е постъпил на работа на 21.07.2023 г. на длъжност татуист като декларира работно време от 12:00 ч. до 21:00 ч. Посочва, че е работил на различни длъжности и няма осигурителен опит като татуист. Проверката установява още, че не са представени документи, удостоверяващи проведено професионално обучение или преминат курс за длъжността. За Ц. Н. е установено че е назначена с трудов договор 003/14.07.2023 г. на длъжност рецепционист при 8 часов работен ден и основно трудово възнаграждение 1500 лв. Със заповед 001/19.08.2023 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал.1 от КТ. При извършената проверка е установено, че на 28.08.2023 г. осигурителят е подал данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за Н. за м.07.2023 г. като е отразил начало на осигуряване 17.07.2023 г. за 11 отработени дни с осигурителен доход 785,71 лв. и на 26.09.2023 г. осигурителят е подал данни за м.08.2023 г. като е отразил последен ден на осигуряване 18.08.2023 г. за 14 отработени дни с осигурителен доход 913,04 лв. С декларация 4023-21-653#5 от 24.10.2023 г., Д. Б. Н. декларира адреса на дружеството и че лицето Н. е назначено чрез познанство, с работно време от 11:00 ч. до 20:00 ч., с определено възнаграждение от 1500 лв. С декларация 4023-21-653# от 20.10.2023 г. Ц. В. Н. декларира седалището на дружеството и че е постъпила на работа на 14.07.2023 г. на длъжност рецепционист като декларира работно време от 12:00 ч. до 21:00 ч. Декларира още че е работила на различни длъжности и няма осигурителен опит като рецепционист. След извършена проверка се установява, че лицата Б. Н. и Ц. Н. са работили на длъжности - приложни специалисти механици, монтьори на електронна техника и техник механик шивашко производство, квалифицирани шивачи и машинен оператор шиене. Изпратени са писма до Столична здравна инспекция и Регионална здравна инспекция, относно изискванията, предвидени в чл. 4, ал. 3 от Наредба 15 от 27.06.2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в детски заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятия, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони за лицата Б. Н. и Ц. Н.. След проверка се е установило, че за лицата няма подадени данни. В тази връзка на Индустриал 95 ЕООД са връчени задължителните предписания за заличаване на данните по чл. 5, ал .4 КСО, потвърдени с процесното решение на директора на ТП на НОИ София-град, с което се приема, че лицата Б. Н. и Ц. Н. не са извършвали реално трудова дейност, а са се водили формално на работа, за да се ползват от правата на социално осигурени лица. Административният орган достига до извод, че сключването на трудов договор и регистрирането му не са достатъчно основание, за да се приеме, че лицата са извършвали реално дейност, която подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неточно приложение на материалния закон. Приема, че за лицата Б. Н. и Ц. Н. е категорично установено, че са работили на пълен работен ден, съгласно сключените трудови договори, както и че са получили уговореното възнаграждение, съгласно ведомостите за заплати. Приема, че трудово правоотношение възниква въз основа на трудов договор, който отговаря на изискванията за форма и съдържание, предвидени в КТ, както и че реалното полагане на трудова дейност не обосновава валидността му. Счита, че административният орган е следвало да спази процедурата по чл. 74, ал. 2 от КТ при съмнение за недействителност на трудовия договор и че не би могъл да се позове на нея след като не е спазен редът на чл. 74, ал. 5 от КТ. Твърди, че наличието на родствена връзка между осигурителя и осигурените лице не е индиция за недобросъвестност и че свидетелските показания ясно показват, че Б. Н. и Ц. Н. са реално престирали трудова дейност. Счита, че изпълнението на изискванията на Наредба 15 от 27.06.2006 г. са неотносими към процесния спор. Решението е неправилно. Противно на възприетото от Административен съд София - град, в задължителните предписания и в оспореното пред първата инстанция решение на директора на ТП на НОИ София град не е налице позоваване на недействителност на трудовия договор, а на обстоятелството, че не е възникнало и съществувало осигурително правоотношение между Индустриал 95 ЕООД и Б. Н. и Ц. Н., както и че последните не са имали качеството "осигурено лице" към настъпване на осигурения социален риск. Административният орган не е поставил под съмнение валидността на сключения трудов договор и наличието на трудово правоотношение, за да възникне приложното поле на чл. 74, ал. 3 КТ. В оспореното пред първоинстанционния съд Решение 1040-21-110/28.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ- София-град е посочено изрично, че целта на проверката е да се установи обстоятелството дали реално е упражнявана трудова дейност по сключените трудови договори, т. е. дали лицата имат качеството "осигурено лице" към настъпване на осигурителния риск, а не действителността на трудовия договор. Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за "осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски, какъвто е процесният. От данните по делото е установено, че управителят на осигурителя и осигурените лица са в роднинска връзка, но това не може да бъде основание за съмнение за недобросъвестност, както правилно посочва първоинстанционният съд. Въпреки това, е безспорно, че има разминаване в декларираните работни часове от работниците и работодателя, както и относно началната дата на изпълнение на задълженията по трудовия договор. Пораждат съмнение и условията по прекратяване на правоотношенията и двете осигурени лица са освободени поради несправяне с работните си задължения, приблизително месец след постъпване на работа. Допълнително, и двамата нямат опит в заеманите длъжности, нито са изпълнявали сходни задължения при предишни работодатели. Административният орган въз основа на извършената проверка и събраните доказателства е направил фактически и правно обоснован извод, че лицата не са престирали реално трудова дейност, който не се опровергава по безспорен начин от свидетелските показания. Същите не установяват категорично Б. Н. да е извършвал дейността по татуиране и/или изготвяне на проекти, нито Ц. Н. да е работила на рецепция. Процесните доказателства, които са в административната преписка и са ангажирани от страна на осигурителния орган, дават основание да се направи извод, че Б. Н. и Ц. Н. не са полагали реално труд в дружеството. Последното обстоятелство изключва качеството им на осигурени лица, като следва задължение за осигурителя да заличи първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, доколкото неправилно е декларирано с Декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице", че е осигурено лице. Предвид изхода на спора, на касатора следва да се присъдят претендираните разноски заплатена д.т. в размер на 600 лева за касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 400лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр.1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,