Решение № 6385 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11878/2017 г.

Решение № 6385 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11878/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН) - гр. София чрез юриск. Л. Николова срещу решение № 5151 от 7.08.2017 г., постановено по адм. дело № 6692/2016 г. по описа на Административен съд- София град, в частта му, в която този касатор е осъден да заплати на Д. Атанасов обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване от страна на затворническата администрация на ЗО "Кремиковци" на диета съобразно здравословното му състояние за периода от 7.11.2013 г. до 5.07.2016 г. в размер на 1000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 5.07.2016 г. до окончателното й изплащане. Срещу същото съдебно решение, но в частта му, в която е отхвърлен изцяло предявеният от Д. Атанасов срещу ГДИН иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв, резултат от лошите битови условия в ЗО" Кремиковци" в периода 7.11.2013 г. до 5.07.2016 г., както и искът на този ищец срещу същия ответник за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от неполагането на изискуемите медицински и други грижи, свързани със здравословното състояние на Атанасов за сумата над 1000 лв до пълния му предявен размер от 100 000 лв., е подадена и втора касационна жалба от Д. Атанасов. Първият касационен жалбоподател, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" – гр. София, твърди неправилност на решението в осъдителната му част поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени решението в тази му част и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло този иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Вторият касационен жалбоподател, Д. Атанасов, твърди неправилност на съдебното решение в отхвърлителните му части на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените от него срещу ГДИН искове с правно основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. София, не изпраща представител. Чрез пълномощника му юриск. Н. Даганова, по делото е постъпило писмено становище с кратки съображения за основателност на касационната жалба, съответно – неправилност на съдебното решение в осъдителната му част. Касационният жалбоподател, Д. Атанасов, редовно призован, се явява лично. Поддържа касационната жалба и моли съдебното решение в отхвърлителните му части да бъде отменено, а ВАС да постанови друго по същество, с което да уважи предявените от него искове в пълния им предявен размер по съображения, подробно развити в касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Настоящият касационен състав на ВАС, Трето отделение, намира касационните жалби за допустими като предявени от надлежни страни, за които съдебното решение в обжалваните от тях части е неблагоприятно и в срока за оспорване. При разглеждането им по същество, настоящият състав на ВАС, трето отделение приема следното: АССГ е бил сезиран с иск по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, насочен срещу ГДИН – гр. София за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от лоши санитарно-битови условия за периода от 7.11.2013 г. до 5.07.2016 г. в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 5.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и с иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на адекватно лечение, лекарско наблюдение и непредоставяне на Д. Атанасов на диетична храна, съобразена със здравословното му състояние за периода от 7.11.2013 г. до 5.07.2016 г. в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 5.07.2016 г. до окончателното й изплащане. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил изцяло предявения от Д. Атанасов срещу ГДИН иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., претърпени от лоши санитарно-битови условия за периода от 7.11.2013 г. до 5.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 5.07.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението. По отношение на втория, обективно съединен иск, предявен от ищеца срещу ГДИН, административният съд е приел същия за основателен единствено по отношение незаконосъобразното бездействие на затворническата администрация на ЗО "Кремиковци" да осигури на ищеца диетична храна, съобразена с медицинската му диагноза. Наред с първата материално-правна предпоставка, съдът е установил наличието и на останалите, кумулативно изискуеми по закон такива за реализиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – настъпили неимуществени вреди по силата на необорената законова презумпция по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС и причинно-следствена връзка между вредите и незаконосъобразното бездействие. По горните съображения и, прилагайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, АССГ е осъдил ГДИН да заплати на Д. Атанасов обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на диета съобразно здравословното му състояние за исковия период в размер на 1 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 5.07.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението и е отхвърлил иска за обезщетение за причинени неимуществени вреди, причинени и от неосигуряване на адекватно лечение и лекарско наблюдение, за размера над 1 000 лв. до претендираната сума от 100 000 лв. Съдът, базирайки се на събраните по делото доказателства, е приел, че липсва първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, което обуславя неоснователност на първия предявен иск за обезщетение за неимуществени вреди- този за вреди от лоши санитарни и хигиенно-битови условия в мястото за лишаване от свобода за исковия период. Съдът е заключил, че от събраните в производството доказателства не се установяват по реда на пряко и пълно доказване неблагоприятни и лоши по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС хигиенно –битови условия поради липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветрение, които да уронват човешкото достойнство на ищеца или да пораждат у него чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според съда показанията на доведените от ищеца двама свидетели не доказвали лоши битови условия, в които ищецът да е изтърпявал наказанието си "лишаване от свобода" за исковия период- от една страна, а от показанията на св. Минева и множеството справки, представени от ответника, се установявало, че спалните помещения са с утвърден капацитет, който е бил спазван; помещението, обитавано от ищеца, е с достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветрение, в същото има отделен санитарен възел и течаща вода, помещението е било ремонтирано чрез шпакловане и боядисване на стени и тавани, подмяна на счупени кранове, тоалетни чинии, плочки; спалните помещения са обзаведени в достатъчна степен, а осигуряването на хигиената в тях е отговорност на самите лишени от свобода, за което ответникът ритмично е осигурявал снабдяването с препарати. По горните съображения и поради недоказаност на първия от правопораждащите отговорността на държавата за вреди по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС юридически факти, а именно - неосигуряване на подходящи битови условия, административният съд е отхвърлил изцяло първия обективно съединен иск за обезщетение за неимуществени вреди от лоши санитарно -битови условия за периода от 7.11.2013 г. до 5.07.2016 г. в размер на 200 000 лева, ведно със законните последици. Административният съд е приел за основателен втория обективно съединен иск само по отношение твърдяното бездействие – неосигуряване на хранителен режим, съответен на констатираните заболявания на Д. Атанасов и е стигнал до извода за неоснователност на същия по отношение другите два, твърдени от ищеца правопораждащи факта – неосигуряване на адекватно медицинско лечение и неосигуряване на предписаното му медикаментозно лечение. Базирайки се на приетата като неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, съдът е установил, че с оглед заболяванията на ищеца, същият е следвало да спазва предписан му от лекарите –специалисти хранителен режим – приемане на безсолна и бедна на мазнини храна, съчетана с двигателен режим и отказ от тютюнопушене. Такъв хранителен режим за исковия период не е бил осигурен на Д. Атанасов, което, наред с установената оборима презумпция по чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, е довело съда до извод за основателност на тази искова претенция. Прилагайки критериите за определяне размера на дължимото обезщетение по справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и преценявайки поведението на самия ищец - нежеланието му да откаже тютюнопушенето и нежеланието му да се премести в друга група с други болни, които имат по-лесен достъп до двигателна активност и разходки, административният съд е присъдил в полза на ищеца сумата от 1000 лв главница, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 5.07.2016 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлил исковата претенция над сумата от 1000 лв до пълния предявен размер от 100 000 лв като неоснователна. Касационната жалба на ГДИН срещу осъдителната част на съдебното решение, както и касационната жалба на Д. Атанасов в частта й, насочена срещу отхвърлителния диспозитив на решението за сумата над 1000 лв до пълния предявен размер от 100 000 лв обезщетение за неимуществени вреди от неосигуряване на адекватно лечение, лекарска грижа и наблюдение и неосигуряване на диета на ищеца, съобразена със здравословното му състояние в периода: 7.11.2013 г. – 5.07.2016 г., са неоснователни. Обосновано АССГ е приел за недоказана исковата претенция на Атанасов за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от неадекватно лечение, неполагане на медицински грижи и неосигуряване на лекарства на ищеца съобразно здравословното му състояние. Правилно съдът е заключил, че, макар медицинският център в затвора да не разполага с лекар-специалист по кардиология ежедневно, това обстоятелство не налага извода, че на ищеца не е осигурявано адекватно лечение и консултации със специалист. Недоказани остават и оплакванията на Атанасов за отказ на длъжностни лица да му осигурят освидетелстване пред ТЕЛК или на същия да не са осигурявани предписаните му медикаменти. настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от първоинстанционния съд съображения в тази връзка, поради което не намира за необходимо приповтарянето им в мотивите на настоящото решение. Правилно АССГ е приел за основателна претенцията на Атанасов за обезщетение за причинени му от неосигуряването на подходящ и съответен на заболяванията му хранителен режим неимуществени вреди. Правилно е определен и размера на дължимото обезщетение, съобразено както с продължителността и интензитета на вредите, така и с различните форми на съпричиняване от страна на ищеца. Касационната жалба на Д. Атанасов срещу съдебното решение в частта му, в която предявеният от него срещу ГДИН иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от лошите хигиенно-битови условия в ЗО "Кремиковци" за исковия период, е отхвърлен изцяло, е основателна. Съдебното решение в тази част следва да бъде отменено като неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи, а делото – върнато в тази част за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Необоснован и несъответен на събраните по делото доказателства – свидетелски показания и писмени справки, съставляващи предоставена от ответника информация по смисъла на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, е фактическият и правен извод на съда за липса на пренаселеност в помещенията, в които ищецът е пребивавал за исковия период. Въпреки многократно дадените на ответника указания за представяне на пълна информация за исковия период в кое спално помещение е бил настанен Д. Атанасов, с каква квадратура е съответното помещение и с кои и колко лица е обитавал същото, въпреки предоставената в 5 различни справки непълна, неточна и взаимно противоречива информация по този въпрос и въпреки признанията от служители на ответника за неизгодни факти- фактът, че за голяма част от исковия период лишеният от свобода е обитавал помещения с припадащи се на всеки обитател по-малко от 4 кв. м. жилищна площ, необосновано административният съд е заключил, че са спазени европейските и национални стандарти, за да се приеме, че ищецът не изтърпява наказанието си в условията на пренаселеност. Липсват каквито и да било мотиви от страна на съда за причините, поради които, макар нееднократно да е указал на ответника за последиците от непредставянето на изисканата информация по чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС и въпреки непредставянето на точна и ясна информация в тази посока, съдът не е приел за доказани твърдените от ищеца факти за пренаселеност на килиите, за установяване на които ответникът създава затруднения. Съдът, нарушавайки служебното начало в настоящото производство, закрепено вкл. и чрез задължението му да изиска информация от значение за разкриване обективната истина по делото от самия ответник по реда на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, е постановил решението си, без да изясни наличието или не на твърдените от ищеца лоши условия в обитаваните от него помещения за целия исков период - липса на свеж въздух и слънчева светлина в помещенията, наличие на влага и мухъл по стените, лошо качество на питейната вода и неритмичност в подаването й и др. Съдът се е задоволил да се позове на изложените от ответника в справките му данни за извършен в спалните помещения ремонт, състоял се през м. януари – м. февруари 2016 г., като е описал вида на помещенията след ремонта, без да изследва състоянието на същите отпреди ремонта - от 7.11.2013 г. до м. януари 2016 г. – повече от две години, съставляващи основна част от исковия период. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта му, в която е отхвърлен изцяло предявеният от Д. Атанасов срещу ГДИН иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от лоши санитарно-битови условия за периода от 7.11.2013 г. до 5.07.2016 г. в размер на 200 000 лв, ведно със законните последици и делото в отменената част следва да бъде върната за ново разглеждане от друг състав на АССГ при спазване указанията по прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо и второ от АПК и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение