Решение № 1585 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10478/2008 г.

Решение № 1585 от 5.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10478/2008 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Бисерка Стоянова Димитрова от гр. Лясковец против решение № 225/4.07.2008 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. д. № 837/2007 г. по описа на съда. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението с искане за отмяната му. Ответникът-директорът на Областна дирекция "Полиция" - гр. Велико Търново не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Със заповед № Я3-2033/5.11.2007 г. на основание чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС), директорът на Областна дирекция "Полиция" гр. Велико Търново налага на Бисерка Стоянова Димитрова от гр. Лясковец принудителна административна мярка временно ограничение за издаване на паспорти или заместващите ги документи и тяхното отнемане поради наличието на парични задължения в големи размери към български юридически лица. Заповедта е издадена въз основа на писмо искане от частен съдебен изпълнител с район на действие Великотърновски окръжен съд. По същество решаващият съд приема, че административният акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган в границите на неговата инвеститура, при спазена процедура и правилно приложени материални правни норми. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователно касаторката поддържа, че първоинстанционният съд не обсъжда заключението на експертизата в решението си, което води до постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно нормата на чл. 76, т. 3 от ЗБДС може да не се разреши напускане на страната, а паспорти и заместващи ги документи не се издават на лицата, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. От страните по делото не се спори, че касаторката е лице с парични задължения в особено големи размери към български юридически лица. Спорният по делото въпрос е дали предоставените от Стоянова обезпечения за задълженията са надлежи и покриват размера на дължимата сума. За изясняване на този въпрос решаващият съд допуска и изслушва съдебно-технически експертизи, чийто заключения обсъжда подробно и задълбочено в мотивите си и достига до правилния извод, че общата стойност на имуществото, което служи за обезпечение на паричното задължение, не е достатъчно за покриването му. Доказателства, опровергаващи установеното от административния съд не са представени пред тази инстанция. Изложените съображения обуславят извода, че при издаване на оспорената пред първата инстанция заповед на директора на Областна дирекция "Полиция" гр. Велико Търново са налице материалноправните предпоставки по чл. 76, т. 3 от ЗБДС и административният орган упражнява дадената му от закона правна възможност да наложи ограничителната мярка. Като разсъждава по този начин, решаващият съд постановява правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение