Решение № 5944 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12645/2008 г.

Решение № 5944 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12645/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Васил Вълев в качеството му на ЕТ "Буилдинг - Васил Вълев" - гр. Стара Загора, чрез пълномощника адв. Бечева, против решение № 257 от 23.06.2008 г., постановено по адм. дело № 413 от 2007 г. на Окръжния съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ДАПВ № 3273 от 14.10.2005 г., издаден от данъчния орган при ТДД - гр. Стара Загора, и потвърден с решение № 1430 от 20.12.2005 г. на директора на РДД - гр. Пловдив. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, като се иска решението и обжалваният ДАПВ да бъдат отменени. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания съобразно разпоредбата на чл. 218 АПК, както и предвид доказателствата по делото приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съставът на Пловдивския окръжен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Васил Вълев в качеството му на ЕТ "Буилдинг - Васил Вълев" против ДАПВ № 3273 от 14.10.2005 г. на ТДД - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 1430 от 20.12.2005 г. на РДД - гр. Пловдив. За да постанови това решение и да отхвърли жалбата срещу ДАПВ, съдът е приел, че няма спор по установената фактическа обстановка, а спорът се свежда всъщност до начина на извършване на прихващанията и погасяване на задълженията по отношение на съставените два ДРА на жалбоподателя и спазване на поредността при извършените прихващания. Обжалваното решение е постановено при повторно разглеждане на делото от окръжния съд след отмяната на първоначалното решение от Върховния административен съд, като при разглеждането съдът е спазил указанията на Върховния административен съд, дадени в отменителното решение. С последното Върховният административен съд е приел, че първоначалното решение, с което също е била отхвърлена жалбата на търговеца, е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като във връзка с оспорване на изчисленията, въз основа на които е издаден ДАПВ, е била назначена експертиза, която е била оспорена от страната и е поискана допълнителна експертиза, но такава не е допусната от съда. Върховният административен съд е дал указания, че при новото разглеждане на делото следва да се назначи съдебно-счетоводна експертиза, която да провери констатациите в ДАПВ за размера на дължимите от жалбоподателя суми, за непогасените данъчни задължения към момента на подаването на искането по чл. 112, ал. 1 ДПК (отм.) и за основанието на извършеното прихващане. Спазвайки тези указания, при повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд е допуснал исканата тройна експертиза. Позовавайки се на заключението именно на тази експертиза, съдът е приел, че твърдението на жалбоподателя, че с внесената от него сума в размер на 268 639,69 лв. е налице надвнасяне със сума в размер на 102 791,41 лв., което е основание за искането за извършване на действия по прихващане или връщане в посочения размер от страна на данъчния орган при условията на чл. 112, ал. 2 ДПК (отм.), се явява недоказано и неоснователно. Мотивирал е също така извод, че недоказан е и доводът за нарушаване на чл. 139 ДПК (отм.), доколкото е безспорно, че задължения за разноски не са налице, съответно погасяването касае първоначално задълженията за лихви, а сумите по главниците се явяват тези по издадените ДРА и погасяването по тях не би могло да се приеме за нарушение по смисъла на чл. 139, ал. 2 ДПК (отм.), която разпоредба определя поредността на погасяване на вземанията, отнасящи се за различни години. Посочил е и това, че доколкото ДРА № 254 предхожда ДРА № 544, то в съответствие и с двете експертизи - единична и повторна тройна експертиза, следва да се приеме, че задълженията по ДРА № 254 се явяват напълно погасени, а остатъкът касае следващото се погасяване на задължения по ДРА № 544 от 2002 година. Така постановеното решение е правилно. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, обсъдил е подробно събираните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на които е достигнал до обосновани изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Твърденията на жалбоподателя за погрешни изчисления и неспазване на разпоредбите на ДПК (отм.), свързани с погасяване на вземанията и неспазване на поредността на погасяванията, не са доказани по никакъв начин. Напротив, както съдът правилно е посочил, и от двете експертизи - при първоначалното и при повторното разглеждане на делото, може да се направи единствен извод, че данъчните органи правилно са извършили изчисленията по обжалвания ДАПВ и не се доказва, че има надвнасяне на сумата 102 791,41 лева. В тежест на касатора е било да докаже това свое твърдение и тъй като се касае до изчисления, за които са необходими специални знания, то правилно съдът е допуснал и се е позовал на заключението на тройната експертиза, която не установява надвнасяне на такава сума. Неоснователен е също така и доводът за необоснованост на решението, тъй като съдът не е игнорирал, нито е допуснал превратно тълкуване или изопачаване на относими доказателства. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,