Решение № 9081 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2222/2017 г.

Решение № 9081 от 11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2222/2017 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. К. И. против решение № 1812/19.12.2016 г., постановено по адм. д. № 317/2016 г. по описа на Административен съд- Б. (АС-Б.). Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно като незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да бъде отменена или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на АС-Б.. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - ВПД началник на Областна служба "Изпълнение на наказанията"- Б., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител, не е изразил и становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1812/19.12.2016 г., постановено по адм. д. № 317/2016 г. по описа на АС- Б. е отхвърлена жалбата на М. К. И. против Заповед № 219/19.05.2016 г. на ВПД началник на Областна служба "Изпълнение на наказанията"- Б., с която за нарушение на служебната дисциплина по чл. 311, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) и задълженията като постови по длъжностна характеристика, на основание чл. 197, ал. 1, т. 2 вр. чл. 199, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца. За да постанови този резултат административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Законосъобразен е и изводът, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на процедурата за налагане на дисциплинарни наказания. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните норми. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато неправилно тълкуване на чл. 197, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, чл. 206, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР и чл. 311, ал. 1 от ППЗИНЗС. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение и не е вярно твърдението, че този извод не е обоснован със събраните по делото доказателства, а почива само на "копие от запис от камера". Обстоятелството, че М. И. за времето от 01:50 до 02:00 часа на 23.03.2016 г. е напуснал границите на поста и се е отклонил от него престоявайки в дежурната стая, без да е имал необходимото за това разрешение от дежурния по арест се потвърждава както от неговите обяснения за причините да извърши това отклоняване, така и от показанията на дежурния по арест. В този смисъл напълно произволни и некореспондиращи със събраните по делото доказателства са доводите в касационната жалба за липса на годни доказателства за формираните фактически констатации в първоинстанционното съдебно решение. Правилен и обоснован е и правният извод на АС-Б., че това поведение на М. И. представлява нарушение на Инструкция рег. № 395/26.01.2016 г., според която смяната на поста се извършва в коридора пред металната решетка при килия № 1 от дежурния по арест. Съставянето на писмен протокол, удостоверяващ предаването на поста между служителите не променя факта, че смяната не е изпълнена съгласно Инструкцията и за определен период от време от неговото дежурство М. И. не е бил на поста при килия № 1. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно АС- Б. е приел, че е извършено дисциплинарно нарушение, което представлява основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. При определяне на вида и размера на наказанието дисциплинарнонаказващият орган не е допуснал нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР и е съобразил тежестта на нарушението и липсата на настъпили от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Правилен е и изводът, че не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед. Преди налагане на наказанието дисциплинарно наказващият орган е М. И. е дал писмените обяснения за обстоятелствата, при които са извършени действията, за които е ангажирана отговорността му. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че като е направил извод за материална законосъобразност на оспорената заповед съдът е постановил решение, съответно на материалния закон. Обжалваното решение е обосновано. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед се подкрепят от всички събрани в административното и съдебното производство доказателства. При постановяване на решението съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила Първоинстанционният съд е съобразил всички факти по делото и е приел за доказани фактическите основания, изложени в оспорената заповед, което е в тежест на доказване от органа. Съдът е обсъдил доводите на страните и служебно е проверил валидността и законосъобразността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила. На тази база е и заключението, че жалбоподателят е извършил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, законосъобразността на определеното наказание и е направен обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответната страна не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,