Решение № 10108 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15272/2014 г.

Решение № 10108 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15272/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Ловеч против решение № 89/25.10.2014 г. по адм. дело № 179/2014 г. на Административен съд Ловеч, с което е отменено решение № 16/8.07.2014 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч и потвърденото с него Разпореждане № № ЗЗ/16.05.2014 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Ловеч, с което Павлина Мичева Пандукова е задължена да възстанови неправомерно получено парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване в размер на 675,32 лв., от които 646,88 лв. главница и 28,44 лв. Лихва, и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 114 КСО и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Ответникът по касационната жалба -Павлина Мичева Пандукова, от гр. Троян, чрез пълномощника си адвокат Дончо Чонов, АК-Ловеч, изразява становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По делото е установено, че Павлина Пандукова работи във фирма "Велде България" АД гр. Троян (бивша "Лесопласт") по Трудов договор № 35/28.05.2012 г., на пълно работно време от 8 часа, видно и от вписването в трудовата й книжка. От този осигурител в РУСО са представени болнични листи за временна неработоспособност на Пандукова с № 3809555/8.02.2013 г. за 17 дни, от които 7 дни режим на лечение в болница и 10 дни домашен режим; № 4728056/22.10.2013 г. за 7 дни домашен амбулаторен режим на лечение; № 4728103/9.12.2013 г. за 12 дни домашен амбулаторен режим на лечение; № 3820385/9.01.2014 г. за 15 дни, от които 8 дни режим на лечение в болница и 7 дни свободен режим. При извършена в ТП на НОИ Ловеч, без да е отбелязано в оспорените актове и да са представени доказателства от органа кой и кога е извършил тази проверка, е установено, че по представените от "Велде България" АД с ЕИК 820194517 болнични листи на Пандукова е изплатена сума за месец февруари 2013 г. за 56 часа в размер на 146,56 лв., за месец октомври 2013 г. за 16 часа в размер на 52,98 лв., за месец декември 2013 г. за 64 часа в размер на 222,62 лв. и за месец януари 2014 г. за 64 часа в размер на 224,72 лв., или общо сума в размер на 646,88 лв. При последващ контрол е установено, че за същите месеци Пандукова е работила и във "Вики Комфорт 2004" ЕООД гр. Варна с ЕИК 103877183 по втори трудов договор за 1 час дневно, с място на работа "Общинска банка"АД ФЦ Троян, където й е начислявано трудово възнаграждение. От "Вики Комфорт 2004" ЕООД гр. Варна са представени доказателства- извлечения от ведомости за отработени дни и изплатени възнаграждения на Пандукова, за месеците 01, 10 и 12.2013 г. и 01.2014 г. и присъствени форми за отчитане явяването и неявяването на работа в "Общинска банка София и други" за същите месеци. В присъствените форми е отразено, че Пандукова на длъжност "чистач" е отработила пълни месеци, по 2 часа на ден, а не по 1 час дневно съгласно трудовия й договор - без да е отразено за коя година се отнасят и без име и подпис на изготвилия ги. От разчетно-платежните ведомости е видно, че на Пандукова за месеците, отбелязани в тях, е начислявана работна заплата, но те не са подписани от нея. Павлина Пандукова е подала възражение вх. № 872/18.06.2014 г. До директора на ТП на НОИ-гр. Ловеч, в което моли да се отмени разпореждането и излага твърдения, че за времето, в което е била в болнични, тя не е посещавала работното си място в Общинска банка Троян. Представила е като доказателство служебна бележка от "Общинска банка" АД ФЦ Троян, с която управителят на клона е удостоверил, че не е била на работа в офиса на банката за периодите от 2.02.2013 г. до 18.02.2013 г., от 22.10.2013 г. до 28.10.2013 г., от 9.12.2013 г. до 20.12.2013 г. и от 2.01.2014 г. до 16.01.2014 г., за които периоди тя е била болна. От събраните по делото гласни доказателства- показанията на свидетелката Валентина Петкова се установява, че тя е замествала Пандукова като чистач в Общинска банка Троян в началото на февруари 2013 г., през октомври и декември 2013 г. и януари 2014 г., тъй като за това време същата е била в болнични, включително е лежала в болница, тъй като е боледувала от пневмония, и по договорка между двете Петкова е чистила банката със съгласието на ръководителя на банковия офис г-жа Варчева. При тези факти на административният съд е приел, че не е налице фактическия състав от нормата по чл. 114, ал. 1 КСО, като решението на Директора на ТП на НОИ Ловеч и потвърденото с него разпореждане са постановени в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Обжалваното съдебно решение е правилно. По делото не се спори, че Пандукова е имала право на парично обезщетение при констатираната временна неработоспособност съобразно изискванията на чл. 40, ал. 1 от КСО. От друга страна, с разпоредбата на чл. 46 от КСО са уредени материалноправните основания, при наличието на които не се изплаща парично обезщетение за временна неработоспособност на осигурените лица, като съгласно т. 2 на ал. 1 установеното нарушаване на режима, определен от здравните органи, представлява основание за неизплащане на обезщетението - само за дните на нарушението. В настоящия случай органът се е позовал на тази разпоредба приемайки, че с оглед наличието на втори трудов договор, по който е полаган труд по време на установената неработоспособност, противно на разписаното в болничните листове, лицето е нарушило режима на здравните органи-за всички дни на установената в тях неработоспособност. Но административният орган не е посочил конкретни факти и обстоятелства, които да потвърдят извода, че Пандукова е нарушила предписания от здравните органи режим в процесните болнични листи, респективно по какъв начин (с какво поведение, действия или бездействия) е нарушила предписания й режим и на кои дати е осъществила това нарушение. От данните по делото също не може да се направи обоснован извод Пандукова да е упражнявала трудова дейност по време на отпуска за временна неработоспособност. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал представените от административният орган като доказателство таблици за отчитане явяването на работа във "Вики Комфорт 2004" ЕООД, че Пандукова е работила в процесните периоди, обхванати от болничните листове. В тези таблици е отбелязано явяване на работа за по 2 часа дневно, докато трудовия договор с Пандукова е сключен за 1 час дневно. Същото работно време - 1 час дневно, е декларирано от "Вики Комфорт 2004" ЕООД към НОИ, видно от представените от органа справки. Това съществено противоречие налага извода, че отбелязването в таблиците за явяване на работа не кореспондира с останалите доказателства по делото. В самите таблици липсва посочване за коя година се отнасят и няма име и подпис на изготвилото ги лице. Освен това доказателствената сила на тези таблици, по отношение отразяването, че Пандукова е ходила всеки ден за по 2 часа в банката, е оборена от събраните по делото писмени и гласни доказателства-представената служебна бележка от "Общинска банка" АД ФЦ Троян и показанията на свидетелката Валентина Петкова. От друга страна фактът на неосъществяване на трудова дейност като отрицателен такъв не подлежи на доказване от лицето, което има право на обезщетение. Заболяването и неработоспособността се доказват с болничните листи, които са представени пред органите на ТП на НОИ Ловеч и не са обжалвани от тях. Ето защо следва да се приеме, че в конкретния случай, както в хода на производството пред административния орган, така и в съдебната фаза на административния процес, не е доказано, че Пандукова е полагала труд при втория работодател за периода, който съгласно болничните листове е била временно неработоспособна. Изводите на административния съд, че не е налице фактическия състав от нормата по чл. 114, ал. 1 КСО са законосъобразни. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените пред настоящата инстанция разноски, заявени от ответника по касационната жалба, които съобразно доказателствата по делото възлизат на сумата от 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение