Решение № 12280 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11983/2014 г.

Решение № 12280 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11983/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 1842 от 07.08.2014 г. на Административен съд (АС) - Пловдив, постановено по адм. дело № 2663/2013 г., с което по жалба на Александър Димитров Сакалов е отменен Ревизионен акт № 261300775/30.04.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 751 от 30.07.2013 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопризводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на Александър Димитров Сакалов срещу издадения ревизионен акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Александър Димитров Сакалов, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение на АС - Пловдив. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на обжалване пред АС - Пловдив е бил Ревизионен акт (РА) № 261300775/30.04.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 751 от 30.07.2013 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част по ЗДДФЛ за 2008 г. и допълнително установените задължения за внасяне, както следва: Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, за 2008 г. - 5 830,27 лв. и лихви - 2 462,96 лв.; Вноски за ДОО - 353,94 лв. и лихва - 281,18 лв.; Вноски за ДЗПО-УПФ - 104,10 лв. и лихва - 82,70 лв. и Вноски за ЗО - 124,92 лв. и лихва - 52,77 лв. За да отмени изцяло издадения ревизионен акт, АС - Пловдив е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването, на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК, но в противоречие с материалния закон, тъй като по отношение на ревизираното лице не са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а от събраните в хода на производството доказателства се установявало, че жалбоподателят е разполагал със сумата представляваща превишението на разходите й над приходите през периода 2008 г. В тази насока, съдът е приел, че в началното салдо за 2008 г. на Александър Димитров Сакалов е следвало да се включат и разгледат парични средства в общ размер на 39 000 лв., получени по силата на договори за паричен заем, сключени между ревизираното лице и Димитър Славчев Сакалов, Марина Атанасова Сакалова, Пантелей Христов Дурев и Тодор Господинов Пейков, тъй като по делото били установени фактите, че заемодателите са разполагали с дадените в заем суми и било удостоверено предаването на заетите суми, чрез подписването на разписка, инкорпорирана в договорите за заем. Въз основа на допълнителното заключение по ССЕ за начално салдо към 01.01.2008 г. в размер на 34 539,27 лв. и включването към него на приходи от заем в размер на 39 000 лева, съдът е преизчислил началното салдо на ревизираното лице и приел, че се покрива недостигът, приет от приходните органи. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Фактическите и правни доводи са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Правилно първоинстанционният съд е приел, че основаният спорен въпрос е относно наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, което да обоснове провеждането на ревизията по особения ред. По делото няма спор, че при кредитиране на представените четири броя договори за заем, сключени между ревизираното лице и заемодателите Димитър Славчев Сакалов, Марина Атанасова Сакалова, Пантелей Христов Дурев и Тодор Господинов Пейков, към началното салдо на ревизираното лице към 01.01.2008 г. се включва приход от 39 000 лева, при което не се формира превишение на разходите над приходите през ревизирания период 2008 г. и не е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че съдът не е изследвал начина на предаване на паричните средства по сключените договори за заем и дали заемодателите са разполагали с тези парични средства. Правилно първоинстанционният съд е приел за установен факта на реално предаване на сумите по четирите броя договори за заем въз основа на представените по делото договори за заем, в който са инкорпорирани и разписки за предаване на сумите. Правилно първоинстанционният съд, при изследване на имущественото състояние на заемодателите Димитър Славчев Сакалов, Марина Атанасова Сакалова, /двама родители на ревизираното лице/, Пантелей Христов Дурев и Тодор Господинов Пейко, е приел за установен факта, че същите са разполагали със сумите, предмет на договорите за заем, за да ги предоставят на ревизираното лице, било защото непосредствено преди предоставянето им са теглили кредит в размер на предоставените в заем суми, било защото са получавали значителни доходи, от които имат спестявания над размера на предоставените в заем суми от по 10 000 лева. При тези факти, правилно първоинстанционния съд е кредитирал с доверие представените от ревизираното лице договори за заем, с които се установява общ приход от 39 000 лева, които правилно е включен при определяне на началното салдо за ревизирания период 2008 г. и въз основа на това, правилно е преценено, че не е установено основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред. С оглед изложеното, оспореното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация, следва да се присъдят направените по делото разноски за касационната инстанция в размер на 500 лева, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение,