Решение № 9679 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3957/2019 г.

Решение № 9679 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3957/2019 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба директора на Дирекция "Миграция" - МВР, подадена чрез пълномощник, срещу решение № 6110 от 25.10.2018 г. постановено по адм. дело № 10187/2018 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отменил заповед № 5364 з-1262/7.09.2018 г. на директора за продължаване на принудителното настаняване В СДВНЧ на чужденеца М. Минхадж, [гражданство]. Според касационния жалбоподател решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че не е отпаднала необходимостта от настаняване в СДВНЧ за чужденеца, тъй като все още има опасност той да се укрие по смисъла на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и чл. 15 от Директива 2008/15/ЕО. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът да отхвърли оспорването като неоснователно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът М. Минхадж не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че със заповед № УРИ 4379-04-56 от 24.01.2017 г. на началника на ГПУ-Калотина по отношение на [гражданство] М. Минхадж е приложена принудителна административна мярка "връщане в страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Чужденецът е настанен със заповед №УРИ 5364 з-1808/12.09.2017 г. в СДВНЧ, като предходният му престой е бил от 25.01.2017 г. -15.02.2017 г. С решение № 90 от 20.02.2017 г. на интервюиращ орган молбата му за предоставянето на статут не е допусната за разглеждане. С писмо от 28.12.2017 г. до директора на "Гранична полиция" е стартирана процедурата по реадмисия на основание сключеното Споразумение между ЕС и Ислямска Република Пакистан. Със заповед № 5364 з-422/07.03.2018 г. на Дирекция "Миграция" - МВР срокът за принудително настаняване в СДВНЧ е продължен с шест месеца. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 5364 з-1262/07.09.2018 г. на директора на Дирекция "Миграция" – МВР срокът за принудително настаняване в СДВНЧ е продължен за срок от 5 месеца и девет дни, считано от 12.09.2018 г., но не по-късно от 21.02.2019 г. поради обстоятелството, че чужденецът не разполага с лични документи за пътуване и има забавяне при получаване на документите му за връщане. На чужденеца е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут в Република България с решение № УПП90/20.02.2017 г. на ДАБ. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при нарушение на материалния закон. Мотивирал е извод, че органът не е доказал предприемането на конкретни действия за изпълнение на ПАМ "Завръщане в страна по произход" и не е доказана опасност от укриване на [гражданство] М. Минхадж. Според настоящия касационен съдебен състав решението е неправилно. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, респ. чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО от 16 декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, право на държавата е да задържи в специализиран център чужд гражданин, по отношение на който е образувана процедура по връщане, като са регламентирани и максималните срокове за подобно настаняване, съобразени с общностното право. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директивата, когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. Разпоредбата на чл. 44, ал. 8, изр. 3 ЗЧРБ, посочена като правно основание за издаване на заповедта, предвижда, че "по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца". От доказателствата по делото е безспорно установено, че М. Минхадж няма валиден документ за връщане в страната си по произход, не притежава парични средства за издръжка, не посочва адрес на живеене в страната и не е постъпила декларация с нотариално заверен подпис от български гражданин за осигуряване жилище и финансова подкрепа на чужденеца. Изложените в изготвеното предложение за продължаване на принудителното настаняване обстоятелства, на които органът се е позовал при издаване на оспорената пред първоинстанционния съд заповед, не са оборени по надлежния ред с допустими доказателствени средства. От данните по делото е видно, че административният орган е предприел действия за издаване на документ за самоличност на чужденеца. Представители на посолството на Ислямска република Пакистан са отказали да издадат документи на нежелаещите да напуснат страната техни граждани. С писмо от 20.06.2018 г. е изпратен списък с имената и пръстови отпечатъци на пакистански граждани, необходими за издаване на пасавани, което се явява индиция за започване на процедура по реадмисия. Неприложими са и други по-леки мерки, тъй като чужденецът не е доказал наличието на средства за издръжка и трайно установени връзки със страната. По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ е мярка по обезпечаване на изпълнението на приложена принудителна административна мярка. С оглед характера и предназначението й същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, свързана с възпрепятстване на извеждането, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка, е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на приложената ПАМ. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. Засегнатото лице не спада и към някоя от категориите уязвими лица по см. на § 1, т. 4б от ДР на ЗЧРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Видно от материалите по делото, към този момент са били налице материалноправните предпоставки за издаване на заповед № 5364 з-1262/07.09.2018 г., която е обезпечавала изпълнението на заповед № УРИ 4379-04-56 от 24.01.2017 г. на началника на ГПУ-Калотина за прилагане на ПАМ. Към този момент са изпълнени както материалноправните предпоставки за издаване на заповедта. Поради това настоящият състав намира, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ и чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО. Към датата на издаване на заповедта са били изпълнени материалноправните предпоставки за продължаване на принудителното настаняване в СДВНЧ. Предвид изложеното, обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила, съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Поради това подадената от М. Минхадж жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Разноски по делото не са претендирани. Воден от горното, Върховният административен съд