Решение № 1786 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6847/2014 г.

Решение № 1786 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6847/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стоян Димитров Джисов против решение № 558 от 7.04.2014 г., постановено по адм. дело № 2033/2013 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - полицейски орган при Районно управление "Полиция" - гр. Несебър не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас е отхвърлил жалбата на Стоян Димитров Джисов против разпореждане от 31.07.2013 г. на полицейски орган при Районно управление "Полиция" - гр. Несебър, с която на основание чл. 55, ал. 1 от ЗМВР (отм.) е разпоредено на Стоян Джисов в срок до 3.08.2013 г. да предприеме необходимите мерки и създаде организация за преместване на товарен автомобил ЗИЛ 555 от района на поземлен имот в к. к. Слънчев бряг. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореното разпореждане е постановено от компетентен орган, в съответствие с материалния закон и в предписаната от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспореното разпореждане е издадено от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Действително в акта не са изложени фактически основания за издаването му, но видно от становището на издателя на акта, приложено към съпроводителното писмо, с което жалбата е изпратена до съда, е че в същото обстойно са изложени фактическите основания за издаване на разпореждането. Правилно съдът се е позовал на ТР 16/75 г. на ОСКГ на ВС, съгласно което мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта, което в случая е сторено. Доводите на касатора за неприложимост на цитираното Тълкувателно решение, са неоснователни, тъй като съобразно действащия към момента на издаването му чл. 26, ал. 1, б. "в" от ЗАП, съответно чл. 15, ал. 2, т. 3 от ЗАП, в сила до 1.03.2007 г. и съответно в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК се съдържат едни и същи изисквания относно формата на акта, а именно посочване на фактическите и правните основания за издаването му. Законосъобразни са изводите на съда, че при издаване на оспореното разпореждане не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че жалбоподателят е паркирал товарен автомобил ЗИЛ, пълен с камъни, в частен имот, но по начин който препятства ползването на съседните магазини и заведения и възпрепятства достъпа на автомобилите със специален режим на движение - бърза помощ, пожарна, полиция. Следователно оспореното разпореждане е издадено с цел опазване на обществения ред, защита правата и свободите на гражданите и опазване на техния живот, здраве и имущество. Ето защо изводът на съда, че оспореното разпореждане е издадено в съответствие с материалния закон, е правилен. При постановяване на решението съдът на е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е указал доказателствената тежест на страните, проверил е оспорения административен акт на всички основания съгласно правилото на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, обсъдил е доводите на страните и събраните по делото доказателства и е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. В съдебно заседание, проведено на 18.12.2013 г., съдът на основание чл. 171, ал. 4 от АПК изрично е указал на жалбоподателя, че за установяване на твърденията му следва да ангажира допълнителни доказателства, включително и извършване на съдебно-техническа експертиза, което не е сторено. Ето защо доводите на касатора за нарушение на чл. 170, ал. 1 от АПК, е неоснователно. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,