Решение № 9513 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15384/2008 г.

Решение № 9513 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15384/2008 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от Стефан Атанасов Панчев от гр. Смолян и ЕТ "Стрелец-83-Стефан Панчев" срещу решение № 174 от 03.10.2008 г. по адм. дело № 281 от 2007 г. на Административния съд - Смолян. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил предявените искове за присъждане на обезщетение за вреди от имуществен и неимуществен характер общо в размер на 2000 лв. на основание чл. 1 ЗОДОВ. Приел същите за погасени по давност, тъй като моментът, от който е започнала да тече давността, е постановеното съдебно решение № 5458 от 23.11.1998 г. по адм. дело № 165 от 1998 г. на Върховния административен съд - III отделение, с което е отменен като незаконосъобразен съответният административен акт. От тази дата до подаването на исковата молба на 12.12.2007 г. е изтекла общата петгодишна погасителна давност. В настоящата касационна жалба като отменително основание се навежда довод за неправилно съдебно решение поради противоречието му с материалния закон, необоснованост и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се изрично възражение, че неправилно съдът е приел началния момент, от който е започнал да тече погасителният давностен срок, тъй като той е именно от прогласяването на нищожността на договора за покупко-продажба на собствеността на имота. Касационната жалба е неоснователна. Предявените искове са на основание чл. 1 ЗОДОВ, които по своя характер са граждански и за тях се прилагат разпоредбите на гражданските закони - § 1 от ЗР на ЗОДОВ. Основателността на иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпил вредоносен резултат. В случая се касае за отменен незаконосъобразен административен акт с решение № 5458 от 23.11.1998 г. по адм. дело № 165 от 1998 г. на Върховния административен съд - III отделение, което е постановено в касационно производство, а не по молба за преглед по реда на надзора, както неправилно съдът е посочил в решението си. Това съдебно решение като необжалваемо е влязло в сила в деня на постановяването му - 23.11.1998 година. Правилно съдът е приел, че от тази дата е започнала да тече и общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД за предявяване на иск по чл. 1 ЗОДОВ, чието единствено изискване е наличието на отменен административен акт. Това изискване не може да се приравни и на отменен като нищожен или незаконосъобразен договор за покупко-продажба, какъвто е настоящият случай. От това следва, че не може да се счита като начална дата, от която започва да тече общата погасителна давност, датата на влязлото в сила решение № 685, а именно 14.09.2006 г. по т. дело № 199 от 2006 г. на Върховния касационен съд - търговска колегия, II отделение, с което договорът за покупко-продажба на обособена част от общинско предприятие, сключен между кмета на община Смолян и ЕТ "Стрелец-83-Стефан Панчев", е бил прогласен за нищожен. С оглед изложеното обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. По частната жалба на кмета на община Смолян срещу определение № 114 от 20.10.2008 г. по делото. Същата е подадена в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество, е неоснователна. С определението е отхвърлено искането на частния жалбоподател за присъждане на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение, за сумата над 200 лв. до 7317 лв., като неоснователно. Изложени са мотиви, че искането за присъждане изцяло на направените по делото разноски в размер на 7317 лв. при предявен иск за общо имуществени и неимуществени вреди за 2000 лв. е неоснователно предвид чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Определението е правилно. Следващите се разноски по делото съдът е определил в съдебното си решение общо за ищците 200 лева. От тази сума до действително направените разноски по делото, както се твърди, адвокатски хонорар 7317 лв. не може да бъде присъден. Касае се за иск с определен размер 2000 лв., с който съдът правилно се е съобразил, прилагайки чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,