Решение № 5229 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15432/2011 г.

Решение № 5229 от 10.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15432/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Янко Крумов Ваташки, подадена чрез адв. Мария Девенска против решение № 4010 от 17.08.2011 г., постановено по о адм. д. № 2398 по описа за 2011 г. на Административен съд - София град. Релевит се оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Желае отмяна на решението и решаване на спора по същество. Ответникът по касационната жалба - Прокуратурата на Република България, не изпраща представител и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил предявения от Янко Крумов Ваташки против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение от 100000 лв. за причинени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на прокурор от Софийска градска прокуратура да се произнесе по искане за прекъсване на изтърпяваното наказание "лишаване от свобода", което според него е пряка и непосредствена заплаха за живота му. Твърди се и наличие на бездействие за произнасяне за настаняване в лечебно заведение, както и отказ от настаняването му за лечение. Съдът е приел предявения иск за допустим, предвид качеството на Прокуратурата на юридическо лица Според съда сочените в исковата молба бездействия имат административен характер, тъй като са извън функциите на прокурора по чл. 46 от НПК и са в рамките на надзора, упражняван от прокурора по силата на чл. 5, ал. 1 ат ЗИНЗС. В рамките на проведеното съдебно производство съдът е събрал представените по делото писмени доказателства и е допуснал и приел съдебно-медицинска експертиза, със заключението на която е обосновал правните си изводи. От събраните по делото доказателства, които съдът е обсъдил в тяхната съвкупност, е направен извод за неоснователност на исковата претенция. По делото е било безспорно установено, че поводът да се иска от ищеца прекъсване на изтърпяването на наложеното наказание "Лишаване от свобода" и да се иска настаняване за лечение, е заболяване на Ваташки от захарен диабет - инсулинозависим тип, затлъстяване и хипертония. Същият страда от заболяването от 12 г. и от заключението на приетата по делото експертиза се установява, че са налице усложнения от него за очите, бъбреците и нервите. Според вещото лице, картината на тежките усложнения, които се наблюдават при ищеца се дължи на лошия контрол от много дълъг период от време., съчетан с наднормено тегло и съпътстващите заболявания. Вещото лице е установило, че ищецът е много лош гликемичен контрол от години, което е довело до ранната поява на усложненията. Заболяването му изисква специален режим на хранене и диета Изисква също така и прецизиране на терапията и контрол върху нея, което се осъществява, в клинична лаборатория Задължително е двукратно в месеца проследяване на КЗП и инцидентно при необходимост. Видно от представените писмени доказателства е, че Градският прокурор е отказал прекъсване на изтърпяването на наказанието " лишаване от свобода" - постановление от 10.02.2010 г. по преписка № П-388/2009 г. на СГП. Впоследствие, след произнасяне на ЛКК, отново е постановен отказ, който е потвърден с постановление на прокурор от Апелативна прокуратура от 20.05.2010 г., който също е потвърден от прокурор от ВПК с постановление от 30.07.2010 г., с което са дадени указания за начина на организиране на лечението на лишения от свобода ищец. На 16.11.2010 г. ищецът отново е поискал прекъсване на изпълнение на наказанието поради нуждата от специализирано лечение, което не може да му бъде осигурено в болничните заведения поради невъзможността да се настаняват за лечение пациенти с охрана. В дадено становище от медицинска комисия на запитване на прокурор от СГП с писмо от 3.12.2010 г. е изтъкната необходимостта от неотложна хоспитализация, впоследствие на СГП е предложено лечението да се проведе в Университетската специализирана болница за активно лечение по ендокринология " Акад. Иван Пенчев", където ищецът е постъпил на 17.01.2011 г. и е изписан на 27.01.2011 г. По искане на ищеца и разпореждане на прокурора, му е определена диабетна диета з затвора, но същият е заявил, че предпочита храна, която да получава чрез колетни пратки. На осн. чл. 68 от ППЗИН на ищеца е била предоставяна храна в затвора по предписание на лекар. Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на ответника. Според съда подаваните от ищеца искания са били своевременно разглеждани, а твърдяното общо бездействие на органите на прокуратурата да му осигури това което необходимо за предотвратяване на влошаване на състоянието, не е налице. Решението на Административен съд-София град е валидно, допустимо и правилно, същото е постановено в съответствие приложимия материален закон и е обосновано. Правилно съдът е приел исковата претенция, насочена против Прокуратурата на Република България за допустима и я е разгледал по същество. Неоснователни са били направените пред първоинстанционния съд възражения за недопустимост на иска, поради това, че прокуратурата не носи отговорност за вреди от своята дейност, извън нормата на чл. 2 от ЗОДОВ която е специална, по отношение на чл. 1 от същия закон. Правото на гражданите на обезщетение за вреди от административна дейност е регламентирано в чл. 7 от Конституцията на Република България, възможността да се търсят вреди от органите на съдебната власт от осъществяваните от тях конституционни правораздавателни правомощия, е регламентирано в чл. 2 от ЗОДОВ. Надзорната дейност на прокуратурата по чл. 5 от ЗИНЗС не е свързана с възможност да се обезщетяват вреди от нея по реда на чл. 2 от ЗОДОВ. По тази причина, изискването на чл. 13 от ЕКПЧ за осигуряване на право на ефективни средства за защита, налага чл. 1 от ЗОДОВ да бъда прилаган и по отношение на прокуратурата в изпълняваните от нея надзорни правомощия по чл. 5 от ЗИНЗС въпреки, актовете не се издават по реда на АПК и не се обжалват по реда на АПК. Правилни са изводите на административния съд, че в конкретния случай не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на органите на прокуратурата. Сезиращите искания на ищеца са били предмет на разглеждане и по тях има произнасяне от компетентните органи. Не е налице незаконосъобразно нарушение на нормите на закона и на ППЗИН (отм.). Обосновано е прието, че ищецът е получил възможност за храна, съобразена с конкретното му заболяване, налице са възможности за контрол върху заболяването. След като законът и подзаконовите актове, издадени въз основа на него допускат и предвиждат възможност за реакция при хипотеза на заболяване на лишен от свобода и тези правни възможности са използвани по отношение на ищеца, налага се извод, че твърденията, наведени в исковата молба са неоснователни, както правилно е прието в обжалваното решение. От доказателствата по делото не може да бъдат споделени и наведените и в касационната жалба твърдения за унизително отношение, уронване престижа и достойнството му на гражданин на Република България. С оглед изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение на Административен съд - София град следва да се остави в сила, поради което и