Решение № 11321 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4293/2013 г.

Решение № 11321 от 9.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4293/2013 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по искане за отмяна от Петя Николова Тодорова и Щилияна Стоянова Тодорова на влязло в сила Решение № 4190/19.09.2011 г. по адм. дело № 5695/2010 г. на Административен съд-София град, с което е отменена Заповед № ДК-10-ЮЗР-96/14.07.2010 г. на началника на РДНСК-ЮЗР и Разрешение за строеж № 599/02.08.2007 г. на главния архитект на София заедно с одобрените инвестиционни проекти. В искането си Петя Тодорова е посочила три основания за отмяна, а именно т. 3, т. 4 и т. 5 на чл. 239 от АПК, а в искането за отмяна Щилияна Тодорова се е позовала на т. 3 и т. 4 от същия член. Ответникът - началникът на РДНСК-ЮЗР оспорва исканията за отмяна като неоснователни. Ответниците - Милка Григорова, Станислав Григоров, Боян Филев, Тушин Кабакчиев, Мирослав Вичев, Пасионария Спасова, Георги Димитров, Зорница Самарджиева, Антоанета Мархолева и Христо Алексиев оспорват исканията за отмяна. Ответникът - главният архитект на София - не взема становище по исканията за отмяна. Върховният административен съд, Второ отделение, намира исканията за процесуално допустими, като подадени от лица с правен интерес, а разгледани по същество за НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения: По смисъла на чл. 237 от АПК подлежат на отмяна влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания за прекратяване на съдебното производство по искане на страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и на основанията, изброени изчерпателно в чл. 239 от АПК. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 3 от АПК е налице, когато съдебното решение е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В конкретния случай молителите не са изложили фактически доводи за наличие на документи, които по надлежния ред са били признати за подправени или за отменен акт на съд или държавно учреждение, въз основа на което да е обосновано атакуваното съдебно решение. Хипотезата на чл. 239, т. 3 от АПК не е налице, тъй като в случая съдебното решение, чиято отмяна се претендира, не е основано нито на документ, признат по съдебен ред за подправен, нито на акт на съд или държавно учреждение, който акт впоследствие да е отменен. Развитите в тази насока твърдения са несъстоятелни, тъй като Заповед № ДК-10-ЮЗР-96/14.07.2010 г. на началника на РДНСК-ЮЗР и Разрешението за строеж № 599/02.08.2007 г. на главния архитект на София са отменени със съдебното решение, чиято отмяна се претендира, не почиват на предходен отменен акт - административен или съдебен такъв. Липсата на такъв отменен акт, оказал се обуславящ за съдебното решение, чиято отмяна се иска, сочи на неоснователност на исканията за отмяна. Заповедта и разрешението за строеж са приети като писмени доказателства в съдебното производство, анализирани са от решаващия съдебен състав и е извършена преценка относно тяхното правно значение. Настоящият съдебен състав няма процесуална възможност да извърши проверка относно правилността на изводите на първоинстанционния съд относно правното значение, действието и правопораждащите последици на тези актове. Доколко правните изводи на решаващия съдебен състав съответстват на приложимите правни норми е въпрос, който се поставя при проверка законосъобразността на съдебното решение, но не и в настоящото производство за извънреден контрол по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК е налице, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Молителите твърдят, че е налице несъвместимост между атакуваното решение и изброените в исканията им определения и решения на АССГ и ВАС. Настоящият съдебен състав намира, че хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК предполага противоречие между две съдебни решения, разрешаващи по същество един и същи спор в две различни съдебни производства, а не наличие на различно установяване на един и същи спорни факти в едно съдебно производство в мотивите на съдебни решения, постановени в различни фази на едно и също съдебно производство. В този смисъл не е налице възможност за противоречие между отменително решение, постановено в едното производство по делото и съдебното решение, разрешаващо спора по същество при разглеждането му от друга инстанция, тъй като производствата са обжалвани различни заповеди на административния орган. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК визира няколко хипотези на отмяна всяка, от които представлява самостоятелен фактически състав. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита, а оттук и върху правилността на постановеното съдебно решение. Отнесено към случая искателят - Петя Тодорова би имала основание да претендира такава отмяна, ако лично тя, като страна не е могла да вземе участие в делото, поради което е нарушено правото й на защита. В случая, съгласно изложеното по-горе, това му право не е било нарушено, тъй като видно от л. 75, по адм. дело № 5695/2010 г. на АССГ Петя Тодорова е упълномощила адв. Йорданка Тодорова да я представлява пред всички инстанции до приключване на делото. Поради това спрямо искателя не са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на атакуваното решение. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че исканията за отмяна на решение № 4190 от 19.09.2011 г. по адм. дело № 5695/2010 г. на АССГ, на посочените основания по чл. 239, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК са неоснователни, поради което следва да се отхвърлят. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Второ отделение