Решение № 16603 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2716/2011 г.

Решение № 16603 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2716/2011 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Венцислав Тодоров Стоянов срещу решение от 28.12.2010 г. по адм. дело № 1946/2010 г. на Административен съд - Бургас. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - началникът на Районно управление полиция гр. Несебър, не е изразил становище по по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Бургас е отхвърлил жалбата на Венцислав Тодоров Стоянов срещу отказ рег. № 5469/25.08.2010 г. на началника на РУП гр. Несебър да му издаде разрешение за придобиване на късо бойно оръжие. Съдът точно и коректно е установил релевантните факти по делото. След като е обсъдил данните по административната преписка е посочил, че мотивите на жалбоподателя за необходимостта от придобиване на огнестрелно оръжие не са удовлетворили критериите на административния орган, за да постанови позитивен акт. Съдът правилно е кредитирал извода на ответника по делото, че от събраните доказателства не се установява необходимост по см. на чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (отм.) за жалбоподателя от придобиване на огнестрелно оръжие. Правилно и обосновано е посочил, че е в тежест на лицето да докаже необходимостта от притежаването на огнестрелно оръжие, като в случая жалбоподателят не е представил убедителни доказателства в подкрепа на искането си. Верен е изводът на съда, че работата на жалбоподателя като охранител не представлява юридически факт, който автоматично да породи право да придобие огнестрелно оръжие. Нуждата от самоохрана на физическото лице, респ. неговото семейство и основаната на същата необходимост да се придобие огнестрелно оръжие е различна като фактически състав от тази за придобиване на огнестрелно оръжие за служебни цели. Ето защо съдът правилно е посочил, че към заявлението на жалбоподателя не са били приложени изискваните от закона документи за получаване на разрешение по реда на чл. 40, ал. 1 от ППЗКВВООБ във връзка с работата му като охранител. При тези фактически и правни обстоятелства, следва да се сподели крайният извод на решаващия съд, че нуждата от самоохрана не е установена, а упражняването на охранителна дейност не е абсолютно основание за издаване на разрешение, още повече е подчинено на друг правен режим. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не е обсъдил в пълнота представените по делото доказателства, в резултат на което е постановил решението си в противоречие с материалния закон. Данните във връзка с упражняваната дейност от касатора в "Спартак Секюрити" АД - клон Несебър не са относими към преценката на основателността на искането за издаване на разрешение за самоохрана по реда на чл. 41, ал. 1 от ППЗКВВООБ. Ако служебните функции на жалбоподателя изискват притежаването на огнестрелно оръжие, както вече се посочи такова следва да се поиска по реда на чл. 40 от ППЗКВВООБ. Прегледът на приложимата нормативна уредба сочи, че за служебни цели се използва огнестрелно оръжие, предоставено на юридически лица, както и на търговци по смисъла на Търговския закон - за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности. За граждански цели се използва огнестрелно оръжие с определени в Правилника за прилагане на закона характеристики, предоставено на физически и юридически лица и на търговци по смисъла на ТЗ за самоотбрана (самоохрана), ловни, спортни и културни нужди. Обстоятелството, че е отпадала регистрацията на лицето в масивите на МВР за престъпление по чл. 209 от НК, за което са представени доказателства пред настоящата инстанция, също не обуславя различни правни изводи по отношение на законосъобразността на оспорения административен акт. Мотивите за отказ са базирани на липсата на доказателства за необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие от лицето, като в оспорената заповед не е визирана регистрацията на лицето в масивите на МВР като основание за същия. Дори да е съобразена от административния орган при преценката на основателността на искането, няма основание да се счете, че е била решаваща за постановения отказ предвид липсата на правопораждащия факт за получаване на исканото разрешение - доказана необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие за самоохрана. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,