Решение № 4761 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1046/2021 г.

Решение № 4761 от 14.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1046/2021 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Х. П., срещу решение № 6208/10.11.2020 г., постановено по адм. дело № 8679/2020 г. на Административен съд – София град, в частта му, с която по жалба на Д. Г. е отменено решение № 1858/19.08.2020 г. на заместник - председател на ДАБ, в частта му, с която на Д. Г. е отказано предоставянето на хуманитарен статут, и преписката в отменената част е изпратена на председателя на ДАБ за ново произнасяне, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Релевирани са доводи за необоснованост на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон – основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му и отхвърляне на жалбата, подадена пред първоинстанционния съд. Ответникът - Д. Г., в открито съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адвокат И., оспорва касационната жалба. Моли обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 87 от ЗУБ и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Д. Г., гражданин на Иран, против решение № 1858/19.08.2020 г. на заместник - председател на ДАБ, с което на основание чл. 8, чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваната част от решението на първоинстанционния съд е отменен административният акт в частта му, с която на Д. Г. е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката в отменената част е изпратена на председателя на ДАБ за ново произнасяне, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. С другата необжалвана в настоящото производство част на съдебното решение е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу решение № 1858/19.08.2020 г. на заместник - председателя на ДАБ, в частта му, с която е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец. За да постанови обжалвания резултат, съдът е анализирал заявената от Д. Г. причина за търсене на международна закрила при съобразяване на определението за бежанец дадено в чл. 2, б. "г" " от Директива 2011/95/ЕС, като е направил и преценка за наличието на условията за субсидиарна закрила по смисъла на чл. 2, б. "е" от същата директива. Приел е за безспорно установено, че Д. Г. се намира извън държавата си по произход и поради извършени от него действия има опасения, че завръщайки се в нея ще бъде подложен на тежки посегателства тежки посегателства по смисъла на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС /смъртно наказание или екзекуция или изтезание или нечовешко или унизително отношение, или наказание, наложено на молител в държавата на произход/. Този извод съдът е направил позовавайки се на представената в хода на производството по адм. д. № 2162/2020 г. по описа на АССГ и приета от него присъда /съдебно решение/ от 15.01.2020 г. на 20-ти отдел на Революционния ислямски съд – гр. Техеран, постановено от съдия Х. Н., с която Д. Г. за действия "богохулство /вероотстъпничество/, посредством поругаване на безгрешните имами и ислямската религия, чрез поместване на богохулни текстове, отпечатване на карикатури и снимки в социалните мрежи", съотносими към чл. 262 от Ислямския наказателен кодекс, е осъден на смърт. Административният съд е приел още, че за присъдата чужденецът е научил след идването си в България, като е разказал подробности във връзка с налагането й при даденото пред интервюиращия орган интервю, видно от изготвения протокол рег. № УП-6189/11.06.2020 г. Този основен аргумент за търсене на международна закрила е бил обсъден при приемане на оспореното решение, но не е бил кредитиран по съображения, че представеният документ е в копие и върху него не са положени подпис или печат. Съдът е разгледал и анализирал подробно дадените от чужденеца сведения в рамките на проведеното интервю, като е приел за правдоподобно обяснението, че е узнал за решението на съда след като съпругата му го е изпратила по електронен път. Възприел е присъдата като официален свидетелстващ документ и е приел, че дори при индиция за наличие на възможност от налагане на смъртно наказание, чужденецът не може да бъде върнат в страната си на произход. При обосноваването на този си извод се е позовал на практика на Европейския съд по правата на човека. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалбата, че чужденецът не е положил усилия да разсее съмненията относно истинността на представения от него документ /присъда, съдебно решение/, като удостовери съдържанието му по законоустановения ред, съобразно изискванията на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с ПМС № 184 от 1958 г. Като правилни се преценяват изводите на съда, че след като представената пред него присъда не е била оспорена по реда на чл. 193 от ГПК, същата следва да се ползва с доказателствената сила на официален свидетелстващ документ. Още повече, че предвид представените от самия административен орган справки, индивидуализирани в мотивите на съдебния акт, както и на представената в настоящото производство Справка вх. № МД- 72 от 5.02.2021 г., се налага извода, че в Иран се предвижда смъртно наказание за престъпление от вида на това, за което е постановена присъдата. Определеното смъртно наказание съставлява основание за напускане на държавата по произход, доколкото представлява заплаха за сигурността и живота на лицето, поради което административният орган следва да го прецени, включително с оглед отрицателните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, визирани в чл. 12 от ЗУБ. Като правилни се преценяват изводите на първоинстанционния съд, че търсещият закрила е направил всичко възможно, според положението си, да се снабди и представи присъдата, която твърди да му е наложена и по този начин да обоснове достоверността на представената от него бежанска история. Съгласно чл. 75, ал. 3 от ЗУБ, когато твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства, те се приемат за достоверни, ако той е положил усилия да обоснове молбата си, дал е задоволително обяснение за липсата на доказателства и изявленията му са преценени като непротиворечиви и достоверни. В изречение второ на цитираната разпоредба е посочено, че липсата на достатъчно данни за преследване, включително поради непровеждане на интервю по чл. 63а, ал. 6, не може да бъде основание за отказ за предоставяне на международна закрила. Следователно, липсата на достатъчно данни в подкрепа на изявленията на Д. Г., че е осъден, както и че издадената му присъда поражда опасения за живота му, не могат да бъдат самостоятелно основание за отказ за предоставяне на статут, включително хуманитарен. В този смисъл неоснователни се явяват доводите на касационния жалбоподател, обвързани с параграф 205 от Наръчника на ВКБООН по определяне на процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, че чужденецът, като е представил единствено разпечатка на текстовия документ присъда/съдебно решение и не е подкрепил изложеното в него с други достоверни източници на информация не е положил необходимите усилия за установяване на фактите. Съображения в обратната насока се съдържат в параграф 203 от цитирания Наръчник, в който е посочено, че едва ли е възможно за един бежанец да докаже всяка част от своя казус и ако съществува такова изискване мнозинството от бежанците няма да бъдат признати за такива. Затова често се налага да се окаже доверие на кандидата и да се приеме разказът му за достоверен. От присъдата, представена като част от административната преписка в официален превод от персийски език, е видно, че Д. Г. е обвинен за богохулство /вероотстъпничество/, посредством поругаване на безгрешните имами и ислямската религия, чрез поместване на богохулни текстове, отпечатване на карикатури и снимки в социалните мрежи. Посочените обстоятелства се подкрепят и от проведеното интервю с рег. № УП-6189/11.06.2020 г., в хода на което чуждият гражданин е разказал, че чрез интернет платформи е разяснявал какви са правата на иранците и как властите използват исляма "да промиват мозъците на хората". Независимо че в изложението не се съдържат данни за това кои интернет платформи са използвани за разпространяване на информация, както и че не се разказва за публикувани снимки и карикатури, тези обстоятелства не следва да се тълкуват в полза на тезата на ответника за недостоверност на бежанската история. Настоящата инстанция споделя изводите на първостепенния съд за наличието на условията за субсидиарна закрила по смисъла на чл. 2, б. "е" от Директива 2011/95/ЕС, доколкото се установява, че за Д. Г. съществуват сериозни основания да се смята, че ако бъде върнат обратно би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 15 от същата директива. За да се предостави субсидиарна защита, чийто аналог е предоставянето на хуманитарен статут по националното ни право, следва да се установят визираните в чл. 15 на Директива 2011/95/ЕС тежки посегателства представляващи условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да може на дадено лице да бъде предоставена този вид закрила. Според чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. При наличието на категорични данни, неоспорени от ответната страна, че Д. Г. е осъден на смърт заради богохулство /вероотстъпничество/, следва да бъде прието, че чуждият гражданин е изложен на реална опасност от такива посегателства в случай на връщане в страната си на произход, поради което доводите на касационния жалбоподател в обратната насока се преценяват като неоснователни. В дадените пред настоящата инстанция обяснения лично от жалбоподателя се акцентира, че животът му е в опасност и ако не е бил заплашен със смърт е нямало да напусне родината си и да остави семейството си там. Това изявление е в подкрепа на общата достоверност на бежанската история, преценена включително и във връзка с наличните данни, че в Ислямска Република Иран съществува смъртно наказание за обида към религията или към личността на религиозни лидери. Административните и съдебните производства по предоставяне на международна закрила са свързани с определена специфика, изискващата преценка на бежанската история на търсещия закрила, в съвкупност с данните за обстановката в страната му на произход към датата на вземането на решението, като това виждане е застъпено трайно в практиката на ЕСПЧ /така в цитираното от АССГ решение M. A. v. Switzerland по дело № 52589/13, влязло в сила на 18.02.2015 г., както и в решение R. H. v. Sweden по дело № 4601/14, влязло в сила на 1.02.2016 г., и решение A. A. v. France по дело № 18039/11, влязло в сила на 15.04.2015 г. / В случая, както правилно е преценил и първоинстанционният съд, административният орган е взел решението си без да прецени всички факти и обстоятелства, имащи значение за случая, в това число за осъществяване на преценка относно наличието на материалноправните предпоставки, съгласно цитираната разпоредба. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,