Решение № 346 от 9.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1117/2015 г.

Решение № 346 от 9.11.2015 г. на ВКС по н. д. № 1117/2015 г., III н. о., НК, докладчик председателят Вероника Имова Делото е образувано по искане на осъдената С. С. С. за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 от НПК на производството по внохд № 71/2015 г. на Окръжен съд гр. Варна, по което с решение № 92/22.05.2015 г. е потвърдена присъда № 13 от 24.02.2015 г., постановена по нохд № 283/2014 г. на Окръжен съд - гр. Разград. В искането се твърди, че решението е незаконосъобразно и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Молбата е производството да бъде възобновено, решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на Окръжна прокуратура - Разград или на Окръжен съд - Разград за ново разглеждане от друг състав. Излагат се доводи преимуществено в подкрепа на основанието - съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на подсъдимата. Въззивният съд е добавил думата "начин" към израза "особено мъчителен", която дума липсва в присъдата на първата инстанция; средството на престъплението не е било посочено ясно, тъй като на едно място се описвало, че ударите са нанесени с твърди предмети, а на друго - с твърд предмет и това затруднявало защитата; има различия във фактическата обстановка, приета от съда и тази, описана в обвинителния акт; в нарушение на чл. 339, ал. 2 от НПК въззивният съд не е отговорил на възраженията на подсъдимата; вторият протокол за оглед е негоден, тъй като в него се твърди, че трупът отново е намерен, при условие, че е отнесен оттам дни по-рано; описанието на иззетите веществени доказателства нож, анцунг и лопата се различават в различните протоколи, отразяващи процесуалните действия оглед, както и претърсване и изземване и от показанията на различните лица, даващи описание на тези вещи, което показва, че приетите за веществени доказателства предмети не са иззетите; съдилищата не са обсъдили версията за неизбежна отбрана или афект; неправилно са приети протоколите за разпит на свидетели, съдържащи един и същи час и една и съща дата, поради невъзможността двама свидетели да бъдат разпитани едновременно от един и същи разпитващ съдилищата не са се аргументирали защо не приемат за истина твърдението на подсъдимата, че друго лице е извършило убийството; неоснователно е отхвърлено искането за провеждане на допълнителна СМЕ за установяване възможността подсъдимата да е извършила действията по нанасяне на смъртоносните удари. Сочи се и абсолютно процесуално нарушение - съставът на съда в първата инстанция е незаконен, тъй като един от съдиите е участвал в разпита пред съдия и е задавал въпроси на подсъдимата. В съдебно заседание осъдената С. С. се явява лично и с упълномощен защитник - адв. М. Е. Адв. Е. поддържа искането. Счита, че делото не е изяснено, има противоречие между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт, по същия начин не е налице единство между присъда и мотиви, не ставало ясно точно с кой предмет е причинено увреждането, довело до смъртта на пострадалия. Моли евентуално да бъде намален размерът на наказанието. В своя лична защита осъдената С. С. С. заявява, че не е виновна, не тя, а Д. е убил Н., моли за справедливост. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност и справедливост на атакувания съдебен акт, и предлага искането за възобновяване да не бъде уважено. Наказателното производство е протекло правилно и законосъобразно и не са допуснати посочените в искането съществени процесуални нарушения. В последната си дума осъдената отново заявява, че свид. Д. Х. е убил Н. Б. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ПРИ ОСЪЩЕСТВЕНИЯ ИЗВЪНРЕДЕН КОНТРОЛ ПО РЕДА на Глава ХХХIII от НПК, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: С присъда № 13/24.02.2015 г., по нохд № 283/14 г., Разградският окръжен съд признал подсъдимата С. С. С., [дата на раждане] в [населено място], [община], живуща в с. с., българска гражданка, със средно образование, неомъжена, осъждана, за ВИНОВНА в това, че на 18.01.2014 г. в [населено място], по особено мъчителен начин и с особена жестокост, като му нанесла многобройни силни удари с твърд предмет по жизненоважни части на тялото, умишлено е умъртвила Н. С. Б. от същия град, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 и 4 вр. с чл. 115 и чл. 54 от НК й наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл. 68, ал. 1 от НК Разградският ОС е привел в изпълнение наказанието от година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено по НОХД № 573/2013 г. по описа на Районен съд - Разград. Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати направените по делото разноски; зачетено е предварителното й задържане на основание чл. 59, ал. 1 от НК; съдът се е произнесъл относно веществените доказателства по делото. С решение № 92/22.05.2015 г., по внохд № 71/15 г., Варненският апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. Искането е допустимо, тъй като е подадено съгласно правилата по чл. 420 - чл. 421 от НПК - в законния срок, от процесуално легитимирано лице за ревизия на влязъл в сила съдебен акт от кръга на посочените в чл. 419 от НПК, който акт не е проверен по касационен ред. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Възраженията на защитата не се подкрепят от доказателствата по делото и от закона. По-голямата част от възраженията са свързани не със съществото на актовете. Обърнато е внимание върху употребата на единствено или множествено число на някои понятия и думи, с които са обозначени от обвинението и съответно в съдебните актове на инстанциите по фактите на средствата на престъплението ( например - "тъпоръбест предмет и тъпоръбести предмети"), върху допуснати смислови и стилови неясноти (напр., "че и при повторния оглед трупът отново бил намерен"); върху незначителни разминавания в посочване на физическите параметри на веществените доказателства (в един протокол е записано, че лопатата е широка 20 см, в друг - 20.5 см) и др. под. Макар да не съдържат никакви качествени характеристики, способни да променят съдържанието на констатациите и изводите относно деянието, дееца и механизма на неговото извършване, по всички възражения въззивният съд е дал обосновани, категорични и ясни отговори. Вярно е, че в диспозитива на присъдата на окръжния съд, в израза "особено мъчителен" е изпусната думата "начин", но пропускът очевидно е технически и не е попречил на подсъдимата и защитата й, както и на останалите участници в процеса да разберат неговия смисъл и съдържание. Само трябва да се допълни, че за квалифициращите елементи от значение за обвинението и отговорността на подсъдимата, са събрани безспорни доказателства, които правилно са интерпретирани с извод, описващ предсмъртните болки и страдания на пострадалия от нанесените му травматични увреждания, които той е изпитал приживе, изпълващи съдържанието на квалификацията "особено мъчителен начин" на извършване деянието. Неоснователно е възражението, че средството на престъплението не било изяснено, тъй като на едно място се описвало, че ударите са нанесени с твърди предмети, а на друго - с твърд предмет, и това затруднявало защитата. И двете форми могат да се използват в описателната част, без това да води до вътрешни противоречия. Няма никакво противоречие между изразите "осъдената е използвала два предмета, два сапа, единият от които е бил част от права лопата" и "нараняванията са причинени с твърд предмет". Вторият извод не изключва възможността някои от нараняванията да са причинени с единия, а други-с втория твърд предмет. С първия извод се описват и детайлизират действията дееца, а с втория - вида на увреждащия предмет. Различни са целите на описанието. По идентичен начин трябва да се отговори и на останалите формалини възражения. Например, разликата от половин сантиметър в посочването на ширината на металната част на правата лопата (20 см в протокола за СМЕ, 20.5 см. в протокола на техническата експертиза) може да се обясни с различните условия на изследване на предмета, с различното внимание, старание и пр., и оттам - с различната възможност за максимална прецизност на действието. Но това не прави предметът друг, нито го изключва от обективната действителност. Вещественото доказателство е едно, това, което е намерено и иззето от местопроизшествието. Неточното отбелязване на негов/и/ физически признак/ци/ не означава, че вещественото доказателство е било подменено. Все в този дух, не може да се сподели и твърдението за различия във фактическата обстановка, приета от съда, и тази, описана в обвинителния акт. Между "рано сутринта" и "около 03-04 часа" няма различия. По смисъл поясненията за време имат едно и също съдържание. Същото важи и за твърдението, че в нарушение на чл. 339, ал. 2 НПК въззивният съд не е отговорил на възраженията на подсъдимата. Възраженията са обсъдени цялостно, добросъвестно, подробно и изчерпателно и са получили аргументиран отговор. Извън пресъздаването на фактическата обстановка и описанието на доказателствата, в останалата част от решението си всъщност съдът почти изцяло коментира именно и само възраженията на подсъдимата и защитата. Няма никакво основание вторият протокол за оглед да бъде изключен като негоден, тъй като в него се твърди, че трупът отново е намерен, при условие, че е отнесен оттам дни по-рано. Всъщност, текстът трябва да се разбира в смисъл, че се описва леглото, на което е бил намерен (по времето на първия оглед) трупът на Н. Б. Може би речта е изградена неправилно и поради особеностите на езика се е достигнало до двусмислие на израза. В никакъв случай обаче това не е основание протоколът да не бъде приет и да не бъде обсъждан, тъй като той е събран съгласно редът, предвиден в НПК и притежава доказателствена стойност. В същия смисъл трябва да се отговори и на възраженията, че описанието на иззетите веществени доказателства - нож, анцунг и лопата - се различава в различните протоколи, направени от различни лица, даващи описанието, което показва, че изследваните като веществени доказателства предмети не са иззетите. Несъществените различия не дават основание да се приеме, че е налице подмяна. Абсолютно произволно е възражението, че съдилищата не са обсъдили версията за неизбежна отбрана или афект. По делото няма такива данни, освен казаното от осъдената, че е била нападната от пострадалия с нож. Тези изявления са обсъдени изключително внимателно и съдилищата са се обосновали защо не ги приемат за достоверни. Настоящият съдебен състав не споделя основателността на доводите в искането, че неправилно са приети като годни доказателствени средства протоколите за разпит на свидетелите М. и П., съдържащи един и същи час и една и съща дата на проведените им разпити. Вярно е, че е невъзможно двама свидетели да бъдат разпитани едновременно от един и същи разпитващ орган /в случая от разследващият на досъдебното производство/, но вписването на едновременност на разпита на тези двама свидетели е плод на техническа грешка, коато е аргументирана от инстанциите по фактите не само със съдържанието на изложените при разпита им данни, разкриващи самостоятелни и независими едни от други възприятия за факти и събития от предмета на доказване. Вън от това, тези свидетели са били разпитани и пред първостепенния съд пред страните; подсъдимата и защитата й са имали възможност в условията на устност, състезателност и равнопоставеност да им задават въпроси и да противопоставят такива въпроси спрямо зададените им от обвинението. Неоснователно се изтъква възражението за незаконен състав, разгледал делото в първата инстанция. Разпитът пред съдия в досъдебната фаза на процеса е един от способите за закрепване на гласни доказателствени средства в лимитативно посочени ред и условия в закона /спр. чл. 222, чл. 223 от НПК/. Процесуалното действие разпит по този ред се извършва от разследващият орган пред съдия, а не от съда; делото не се предоставя на съдията и той няма право на преценка нито по фактите на обвинението, нито относно въпросите, които ще се поставят пред разпитвания от водещият разследването; чл. 29 от НПК не съдържа основание за отвеждане на съдията, пред който е проведено процесуалното действие по чл. 222, респ. чл. 223 от НПК. Ето защо, участието на съдията, провел разпита по този ред не обуславя пречка и не води до незаконност на състава, решил делото. Следва да бъдат споделени изтъкнатите от въззивния съд аргументи, отхвърлили възражението на защитата за наличие на абсолютно съществено процесуално нарушение - незаконен състав на съда. Фактите са точно обратното на това, което се твърди, че съдилищата не са се аргументирали защо не приемат за истина твърдението на подсъдимата, че друго лице е извършило убийството. Окръжният съд е отделил значително място на анализ на доказателствата (стр. 19 - стр. 26 от мотивите на присъдата) с цел да обясни именно защо не приема за достоверно това противоречащо на всички останали данни по делото обяснение на осъдената. Въззивният съд също е отговорил на този въпрос (стр. 11 от мотивите на решението). Правилно съдилищата се преценили, че не е било необходимо да се провежда допълнителна СМЕ за установяване възможността осъдената да е извършила действията по нанасяне на смъртоносните удари, тъй като тези въпроси са изяснени от приетите експертизи и от свидетелските показания. Наказанието, наложено на подсъдимата С. не страда от порока явна несправедливост. При определяне на наказанието съдът се е съобразил със степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимата, съдебното й минало, отношението към извършеното, и всички други правнорелевантни за това факти. Ценейки тяхното съотношение съдът е наложил справедливо наказание при условията на чл. 54 от НК в размер на максималния срок на първата алтернатива от алтернативно предвидените по вид наказания за престъплението по чл. 116, ал. 1 от НК от двадесет години лишаване от свобода. Този размер на санкцията ще е в състояние да изпълни целите на чл. 36 от НК. Защитен от установените по делото данни е изводът на съдилищата, че осъдената се характеризира с прояви на дързост и всяващо страх у околните поведение, обосноваващо се, не само от личностовите й особености, но и от навиците, изградени от съдебното й минало, което не е повлияло на възпирането й от общественоопасни прояви. Ценените като отегчаващи отговорността обстоятелства като интензивност на употребата на средствата за умъртвяването на пострадалия, мястото на реализиране на инкриминираното деяние - неговия дом, където самата тя е била приютена, очертават профила й на лице със завишена степен на обществена опасност. При съществуващия анализ на данните за личността на извършителката на престъплението едно последващо намаляване размера на така определеното й наказание, в каквато насока е искането, би било явно несправедливо и не би изпълнило целите на наказателна репресия, заложена в чл. 36 от НК. Мотивиран от изложеното, в пределите на предоставената компетентност, настоящият състав не намира основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1 - 3 от НПК, налагащи отмяна или ревизия на атакувания и придобил юридически стабилитет съдебен акт. Водим от горното, Върховният касационен съд