Решение № 2265 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6139/2014 г.

Решение № 2265 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6139/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Асен Стоянов Марков от гр. София, подадена чрез адв. Михаил Матеев, срещу решение № 1682 от 17.03.2014 г., постановено по адм. дело № 4249/2013 г. от Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - кметът на район "Витоша" при Столична община, не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е оставил без разглеждане жалбата на Асен Стоянов Марков срещу Акт за общинска собственост № 2468/14.05.2012 г. и е прекратил производството по делото в тази му част. Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата на Асен Стоянов Марков срещу заповед № РД-09-56/03.04.2013 г. на кмета на район "Витоша" при Столична община, с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община и чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) е наредено да се изземе от жалбоподателя общинско жилище, представляващо ап. № 719, находящ се в гр. София, ул. "Кота 1050" № 9, бл. 2, вх. А, което се държи от него без правно основание. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбата, в частта, с която се оспорва законосъобразността на акта за общинска собственост е недопустима. По своя характер актът за общинска собственост бил официален свидетелстващ документ, от който произтичало неговото декларативно действие. Той следвал придобивното основание и се съставял въз основа на налично придобивно основание. Актът за общинска собственост не притежавал белезите и характеристиките на индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 2 от АПК, поради което и не подлежал на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 от АПК. На основание разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗОбС споровете за материално право се решавали по съдебен ред, като освен това било недопустимо в производството по оспорване на Заповед № РД-09-56/03.04.2013 г., извършването на инцидентен съдебен контрол върху Акт за общинска собственост № 2468/14.05.2012 г. Поради това съдът е оставил жалбата в тази й част без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази му част. В останалата си част жалбата, насочена срещу заповедта за изземване била допустима, но неоснователна. Обжалваната заповед била издадена от компетентен административен орган, в съответствие с целта на закона и в предписаната форма. Същата била издадена и при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС. Видно от доказателствата по делото имотът бил общинска собственост и се държал от жалбоподателя без правно основание, доколкото по делото не се съдържали доказателства за съществуващо наемно правоотношение. Твърденията на жалбоподателя, че е закупил жилището не се подкрепяли от събраните доказателства, като изразеното съгласие от "Инжстрой" за закупуване не доказвало довършването на фактическия състав - по делото не били представени никакви доказателства да е определена цена и тя да е заплатена на отдел "Държавни имоти" при СГО, а собствеността не преминавала върху жалбоподателя само и единствено въз основа на това съгласие. Несъстоятелни били възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на процесната заповед, обосновани с обстоятелството, че владее процесния имот повече от 20 години непрекъснато, което надхвърляло 2 пъти срока за придобиване по давност, дори владението да било недобросъвестно. По делото липсвали каквито и да било доказателства, установяващи тези твърдения. Но дори и да се приемели тези твърдения за доказани, то те били ирелевантни за крайния извод на съда за законосъобразност на процесната заповед, а и не били елемент от фактическия състав на тази заповед и на правното основание на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, на което тя се основавала. Решението е обжалвано само в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-09-56/03.04.2013 г., като в тази част е правилно. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване се издават при кумулативно наличие на следните предпоставки: заповедта да касае общински имот и същият да се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. Имотът, предмет на оспорената пред съда заповед за изземване, е недвижим имот, представляващ апартамент в гр. София, като собствеността на Столична община върху него е доказана с акт за частна общинска собственост № 2468/14.05.2012 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не може в производството по оспорване на заповедта за изземване на общинското жилище да упражни инцидентен контрол върху акта за общинска собственост. За съда този акт има обвързваща го материална доказателствена сила, има декларативно действие по отношение на всички и констатациите в него могат да бъдат оборени по друг ред за процесуална защита, осъществима пред гражданските съдилища. Налице е и втората предпоставка на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС в първия й вариант, имотът да се държи без правно основание. До правилни изводи е стигнал съдът относно липсата на законово основание, на което да се държи имотът. По делото не са представени доказателства за завършена процедура по изкупуване на предоставеното на жалбоподателя като ведомствено жилище. Няма данни след като е дадено съгласие за изкупуването му, за жилището да е определена цена, както и такава или поне част от нея да е платена. Неотносими към законосъобразността на заповедта за изземване - предмет на настоящото производство - са възраженията на касатора за придобиване на имота по давност. Това също са обстоятелства, свързани с материалното вещно право, чиято защита се осъществява по друг ред. Неотносими към настоящия правен спор са и представените доказателства, касаещи здравословното състояние на жалбоподателя. Същите могат да послужат пред социалните служби, които да предприемат мерки за социалното подпомагане на лицето. Като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна и е отхвърлил жалбата против нея, съдът е постановил едно правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,