Решение № 6966 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9925/2014 г.

Решение № 6966 от 11.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9925/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Асминистративнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община - район "Слатина" срещу решение № 4428 от 30.06.2014 г., постановено по адм. дело № 3692 от 2013 г. по описа на Административния съд - София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, кметът на СО- район "Слатина", не се явява. Представлява се от юриск. Дъбов, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в жалбата. Моли съдебното решение да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Ответникът по касационната жалба, Виолета Крумова Матола, редовно призован, се явява лично и с адв. Саева, която оспорва касационната жалба, а по същество моли съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС- София град в производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е отменил по жалба на Виолета Матола заповед № РД-09-226 от 16.07.2012 г. на кмета на Столична община- район "Слатина", с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС и чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НРУУРОЖТСО е прекратено наемното правоотношение с Виолета Матола за жилище - общинска собственост, съставляващо апартамент 209, находящ се в гр. София, ж. к. "Гео Милев", бл. 3, вх. "В", ет. 2. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че, макар издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, заповедта е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие на материалноправните разпоредби. Съдът е приел, че макар по делото да е установено наемането от страна на Матола на имот- общинска собственост и неплащането на наем и консумативи за същия за срок по-дълъг от 3 месеца, издадената заповед противоречи на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, пряко приложима на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБългария. Съгласно този текст от Конвенцията с издаване на обжалваната заповед според АССГ общинските власти по недопустим начин накърнявали правото на жалбоподателката на зачитане на личния й и семеен живот и правото й необезпокоявано да ползва жилището си. Въпреки, че по делото не са представени доказателства Виолета Матолба да е заплатила дължимите суми за наем и консумативи, издадената от кмета на район "Слатина" заповед по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС била незаконосъобразна, тъй като общинските власти не са разяснили на наемателката възможността й да заплати дължимите суми при условията на разсрочено плащане, каквото разяснение те й дължат, доколкото, видно от декларираните от нея обстоятелства, същата от години е в сериозно финансово затруднение и невъзможност да започне работа поради напредналата й предпенсионна възраст. Нещо повече - АССГ е заключил, че единственото писмо, изпратено до Матола с посочване на дължимите суми и периода, за който същите не са изплатени, не само че не съдържа указания за възможност за разсрочване на задълженията, но и въобще не е достигнало до адресата си, доколкото според АССГ, същото писмо не е връчено въобще на Матола, тъй като не съдържа положен подпис за получател. Решението на АССГ е правилно, но по частично различни от развитите от АССГ съображения. Настоящият касационен състав не споделя доводите на АССГ за постановяване на обжалваната заповед в противоречие с разпоредбата на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи. Защита по този законов текст би могъл да търси собственик, носител на ограничено вещно право или наемател, който обаче е изряден спрямо наемодателя си и стриктно спазва установените нормативни разпоредби и клаузите на сключените договори. В конкретния случай това не е така и никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Настоящата касационна инстанция обаче споделя установеното от АССГ неуведомяване на наемателката за отпочване на административното производство . Видно от представената на л. 29 от делото обратна разписка - известие за доставяне, не е посочено лицето, на което същата обратна разписка, ведно с писмо № 94-В-110/23.04.2012 г. е връчена. Виолета Матола своевременно чрез служебно назначения си адв. Саева още в с. з. от 17.10.2013 г. е оспорила факта на получаване на цитираното по-горе писмо, но въпреки отмяната на определението за прекратяване на делото, въпреки възстановяване срока на обжалване и провеждането на второ редовно съдебно заседание, ответникът, чиято е доказателствената тежест за установяване спазване на процедурата по издаване на заповедта, не е ангажирал доказателства за редовното връчване на това писмо, с което наемателката за първи път е уведомена за дължимите от нея суми. Правилно АССГ е приел, че в конкретния случай, с оглед установеното по делото тежки финансово състояние на Матола, наемодателят, осъществяващ в случая и социални функции, е следвало да уведоми наемателката за дължимите суми, както и за възможността същата да отпочне плащане на задълженията си при условията на разсрочено плащане. Налице е нарушение на разпоредбата на чл. 26 от АПК. Виолета Матола не е била уведомена за началото на административното производство, поради което не е могла да се защити още в производството пред административния орган - да представи доказателства за оспорване на вземанията на "Топлофикация"АД и "Софийска вода", както и още преди постановяване на административния акт да погаси задълженията си за наеми и такса смет. Ако беше уведомена своевременно за отпочване на процедура по издаване на заповед по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС и ако й беше даден срок да погаси установените задължения, включително чрез разсрочено плащане / каквато е обичайната практика в подобни случаи/, то би могло да не се стигне до издаване на заповед за прекратяване на наемните правоотношения поради установяване на липса на ликвидни и изискуеми неплатени задължения за консумативи. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение,