Решение № 1748 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12080/2009 г.

Решение № 1748 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12080/2009 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс образувано по касационна жалба на община Ямбол, подадена от адв. Христова, надлежно упълномощена от кмета на общината, срещу решение № 63/13.07.2009 г. по адм. д. № 72/2009 г. по описа на Административен съд - Ямбол с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът ЕТ "Диатон-Ж-Димо Жеков", представляван от Димо Николов Жеков, чрез пълномощника си, адв. Димитрова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, претендира присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд Ямбол е обявил нищожността на Заповед № ТУ-04/0007 от 27.04.2009 г. на кмета на община Ямбол, с която на основание "чл. 57, ал. 1" от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахването на преместваем обект "Павилион и покрита тераса с предмет на дейност - кафе-аперитив", намиращ се на ул. "Искър" до ж. бл. № 1, с идентификатор 87374.541.20.2 по кадастралната карта на гр. Ямбол. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че обектът, чието премахване е разпоредено не попада в приложното поле на чл. 56 и сл. ЗУТ, предвид което премахването му е извън компетенциите на кмета на общината. Касационната жалба, подадена с оплаквания за недопустимост и неправилност на решението, касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, е неоснователна. Подадената от Димо Николов Жеков в качеството му на едноличен търговец ЕТ "Диатон-Ж-Димо Жеков" жалба срещу цитираната заповед е била допустима, тъй като ЕТ, регистриран по реда на чл. 56 - 60 от Търговския закон /ТЗ/ не е различен правен субект от физическото лице, регистрирало се като едноличен търговец, а само разширява правоспособността на физическото лице по отношение търговското право. Ето защо, образуваното по повод жалбата на ЕТ съдебноадминистративно производство се явява надлежно учредено и постановеното в това производство, оспорено с касационната жалба решение, е процесуално допустимо. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. неоспореното от страните, включено в доказателствения материал при спазване разпоредбите на раздел V-ти, глава ХIV-та от Гражданския процесуален кодекс основание препращащата норма на чл. 144 АПК, писмено заключение на в. л. Банев, съдът обосновано е приел, че обектът, чието премахване е разпоредено с процесната заповед не представлява преместваемо съоръжение по смисъла на чл. 56 и сл. ЗУТ. Независимо от разрешаването му по реда на чл. 197 от Закона за териториално и селищно устройство /ЗТСУ, отм./ в последствие павилионът е претърпял качествени промени и понастоящем представлява сграда със смесена конструкция - сглобяеми метални елементи и стени от тухлена зидария върху бетонова основа. Тези безспорни установявания налагат извода, че премахването на обекта е било извън компетенциите на касационния жалбоподател, предоставени му с разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 ЗУТ. Касационният довод, че вида на обекта следва да се преценява към момента на разрешаването му е неоснователен. От разпоредбите на чл. 24, ал. 1, чл. 25, ал. 1 и чл. 35 АПК следва, че фактите и обстоятелствата от значение за издаването на индивидуален административен акт подлежат на изясняване към датата на откриване на административното производство по издаването му. С оглед изложеното решението като допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. В тази връзка претенцията на ответника по касационната жалба за разноски следва да бъде уважена с присъждането на такива за настоящата инстанция в размер на 500 лв., установен с Договор за правна защита и съдействие с дата 12.01.2010 г. /разноските за първата инстанция са присъдена с постановеното по делото решение/. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на II-ро отделение