Решение № 861 от 22.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6951/2020 г.

Решение № 861 от 22.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6951/2020 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Лепоев, подадена чрез пълномощник адвокат Станоев, срещу решение № 2069/16.04.2020 г. по адм. дело № 10949/2019 г. на Административен съд София – град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира отмяната му. Ответникът по касационната жалба – главният архитект на Столична община се представлява от юрисконсулт Иванова, която оспорва касационната жалба и изразява доводи в подкрепа на обжалваното решение, с молба да бъде оставено в сила и се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РА-30-264/29.08.2019 г. на главния архитект на СО, с която му е наредено да премахне незаконен строеж "Пристройка – входно антре", находящ се в ПИ с идентификатор 68134.1937.572 /УПИ III-572/, кв. 8 а по плана на [населено място], м. [местност], с административен адрес: [населено място], [жк], [улица], [район] като изграден без одобрени проекти и строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: заповедта е издадена от компетентен орган, същата е мотивирана при изложени фактически обстоятелства, а спрямо изграденото без строителни книжа не са налице основанията за търпимост. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, въз основа на което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, след което е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. След обстоен анализ на доказателствата по делото, съдът е възприел правилния извод за това, че процесната пристройка представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, който е от пета категория. Не е спорно, че същият е изграден без строителни книжа и през 2018 г. без съгласието на съсобственика, като с оглед на периода на изграждането му, обоснован е изводът на съда за неприложимост на хипотезите за търпимост съгласно § 16 или § 127 ПЗР ЗУТ. Не е имало твърдения, респективно не са представени доказателства за започнало или приключило производство по узаконяване на строежите, поради което същият като изграден без строителни книжа, нетърпим и неузаконен, подлежи на премахване. Ето защо решението на административния съд, с което жалбата против заповедта за премахване на строежа е отхвърлена, съответства на материалния закон, а съображенията на касационния жалбоподател в обратния смисъл са неоснователни. Доводите в касационната жалба, досежно последиците от премахването, са ирелевантни към законосъобразността на заповедта, която именно съдът има правомощията да следи, но не и нейната целесъобразност. При издаване на заповед за премахване на незаконен строеж административният орган действа в условията на обвързана компетентност и не разполага с избор между различно целесъобразни възможности. Недопустим е съдебен контрол за "целесъобразност" на заповедта, извършването на който неоснователно се претендира от касатора. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,