Решение № 913 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12271/2018 г.

Решение № 913 от 22.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12271/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Пети" ЕООД, гр. П., ЕИК – *********, подадена чрез адв. Нейкова, срещу решение № 1343/14.06.2018 г. по адм. дело № 2754/2017 г. по описа на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-16001616008022-091-001/22.06.2017 г., потвърден/изменен с Решение по жалба срещу РА № 531/11.09.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че съдът не е обсъдил и разгледал всички събрани по делото доказателства, поради което изводите му са необосновани и в противоречие с тях. Сочи, че част от изводите на съда, изложени във връзка с непризнатото отписване на вземане през 2012 г. не са мотивирани. Оспорва заключението на съда, че не се доказва автомобилът, във връзка с който допълнително е начислен на дружеството ДДС и е увеличен финансовият резултат за 2015 г., да е използван за нуждите на икономическата дейност на дружеството. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Директор на Дирекция "ОДОП" гр. П., чрез гл. юрк. Дамянова, в писмена защита изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1009 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. Предмет на производството пред Административен съд - П. е законосъобразността на ревизионен акт № Р-16001616008022-091-001/22.06.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П., потвърден/изменен с Решение № 531/11.09.2017 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ гр. П. при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Пети" ЕООД допълнително са установени задължения за корпоративен данък за 2012 г. в размер на 6 484, 77 лева, корпоративен данък за 2015 г. в размер на 1 959, 73 лева и допълнително установен ДДС за периода 01.03.2015 г. – 31.12.2015 г. в размер на 3 919, 46 лева, ведно с начислените лихви за просрочие. С оспореното решение изцяло е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в обжалваната част. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е анализирал приложимите разпоредби на ЗКПО и въз основа на тях е приел, че за 2012 г. правилно е увеличен финансовият резултат на дружеството с непризнатия разход в размер на 64 847, 75 лева, тъй като не е документално обосновано наличието на несъбираемо вземане от 2005 г. по фактура издадена на "Мормакс 21-21" ЕООД, изтекло по давност, което да бъде отписано през 2012 г. Приел е, че дори да се приеме тезата на ревизираното лице за "счетоводна грешка", изразяваща се в "некоректно закрити вземания в 2005 г. ", то съгласно императивната регламентация на "счетоводната грешка" в чл. 75, ал. 1 от ЗКПО не следва да се признае за данъчни цели разход, отчетен през текущата 2012 г. във връзка с открита счетоводна грешка от минали години, в случая 2005 г., поради което законосъобразно отчетеният разход не е признат от данъчните органи. Приел е, че липсата на пререгистрация в законовия срок по ЗТР на дружеството – длъжник не се приравнява на заличаване на същото, поради което не е налице и това основание да бъде признато отписването на вземането за данъчни цели. Като краен извод е извел, че правилно приходната администрация е увеличила счетоводния финансов резултат, съответно правилно е начислила и корпоративен данък за 2012 г. Относно увеличението на счетоводния финансов резултат на дружеството за 2015 г. по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО съдът е споделил доводите на приходната администрация, че не се доказва предназначението на автомобил БМВ Х5, във връзка с който са осчетоводени разходи за експлоатация, поддръжка и ремонт, да е свързано с дейността на ревизираното дружество. За недоказана е приел тезата на дружеството, че автомобилът се използва по повод довършителни работи по собствен обект на фирмата в гр. Б., доколкото от представените пътни листове не може да се установи каква работа е извършена на конкретната дата и дали пътуването е свързано с осъществяваната от дружеството дейност. Поради заинтересованост в полза на страната-жалбоподател, на основание чл. 172 ГПК, съдът не е кредитирал показанията на свидетелите, а от съпоставка между пътните листове и документите за закупуване на стоки и горива е установил, че няма съвпадение, поради което е формирал извод, че автомобилът не се е използвал за дейността на дружеството. Предвид установеното е приел, че отчетените от дружеството разходи за автомобила не са свързани с дейността му, поради което основателно не са признати от данъчните органи. По същото съображение съдът е приел, че е дължим и допълнително начисленият ДДС за извършените от дружеството преки разходи за експлоатация, поддръжка, ремонт и амортизация на актив на дружеството - автомобил, който не е използван за икономическата дейност на дружеството. Решението е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При постановяване на решението в частта относно установените задължения за корпоративен данък за 2015 г. в размер на 1 959, 73 лева и допълнително установен ДДС за периода 01.03.2015 г. – 31.12.2015 г. в размер на 3 919, 46 лева, заедно с прилежащите лихви, съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, съответно формираният извод за законосъобразност на РА в тази част е необоснован. По спорният въпрос за използването на автомобил БМВ Х5 съдът не е формирал собствени фактически и правни установявания, а е възпроизвел установеното от приходните органи в ревизионното производство. Не са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност приложените по делото – договор за управление, заповеди за изнесено работно място, решения на собственика, отчетни справки и пр. По искане на жалбоподателя по делото е била допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, която е изследвала подробно представените във връзка с използването на процесния автомобил документи – пътни листове, фактури за закупено гориво, както и фактури за закупени строителни материали. Вещото лице е извършило съпоставка на документите по дати и е изготвило мотивирано заключение по поставените му въпроси. Заключението е прието в съдебно заседание на 10.01.2018 г. и е оспорено от ответната страна. Съдът, в обжалваното решение, по никакъв начин не е споменал проведената експертиза, нито я е обсъдил във връзка с формиране на крайния си извод. Експертизата, като доказателствено средство, съдържаща съществена информация по спорния въпрос, допринасяща за решаване на спора по същество, следва да бъде обсъдена от съда заедно с другите доказателства по делото, съобразно с нормата на чл. 202 от ГПК, приложима по препращане на чл. 144 от АПК. Пропускът на съда да я обсъди съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, обосноваващо порок на решението по чл. 209, ал. 3 и препятства настоящия състав да извърши проверка на решението в тази част. По отношение на сумата от 64 847, 75 лв., с която е увеличен ФР на дружеството за 2012 г. спорът също е останал неизяснен от фактическа страна. Съдът не е обсъдил представените в тази връзка касови ордери за частични плащания /л. 251 и спогодба за погасителен план на дължими плащания /л. 250/, както и възражението направено от РЛ за приложимост на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Съдът е приповторил изводите на приходните органи, че няма издаден първичен счетоводен документ с изискуемите реквизити, но не сочи кои точно и липсата на кои счетоводни записвания са аргумент, за да не бъде признато отписването на сумата от 64 847, 75 лв. през 2012 г. Липсата на фактически установявания по тази част от спора препятства възможността за проверка на правилността на решението и в тази част. Предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, допуснатите нарушения налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – П., който следва да обсъди по отделно и в тяхната съвкупност всички приложени по делото писмени доказателства, заключението на ССЕ. Във връзка с решаването на спора в частта по ЗКПО за 2012 г., могат да се възложат допълнителни задачи на в. л. Шопова относно счетоводното отразяване на сумата от 64 847, 75 лв. по фактура № 0000248/24.10.2005 г. за продажба на скраб с получател "Мормакс 21-21" ЕООД, както и РКО за частични плащания и закриване на вземането. След като изясни спора от фактическа страна съдът трябва да изложи конкретни мотиви относно установените от него факти, да обоснове фактическите си изводи, да обсъди всички възражения на страните по отношение приложимостта на съответните разпоредби на ЗДДС и ЗКПО, прилагайки съответния материален закон. При новото разглеждане, съдът дължи произнасяне по разноските в зависимост от крайния изход на делото - чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,