Решение № 9508 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10396/2016 г.

Решение № 9508 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10396/2016 г., V о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. К. - Пенева, от гр. С. против решение № 4833/07.07.2016 г. по адм. дело № 8555/2015 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - изпълнителен директор на Агенцията по вписванията, чрез юрисконсулт Христов изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 4833/07.07.2016 г. по адм. дело № 8555/2015 г. Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на М. К. И.-Пенева срещу заповед № ЧР-01-447/24.07.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията за прекратяване на служебното ? правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Присъдил е разноски. Административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че М. К., преди прекратяване на служебното ? правоотношение е заемала длъжността "главен експерт" в отдел "Анализ и методология" на Главна дирекция "Регистри" в Агенцията по вписванията. На посочената длъжност е била преназначена със заповед № ЧР - 01 - 161 от 13.05.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по вписванията. Няма данни за утвърждаване на нова длъжностна характеристика на длъжността и между страните не се спори, че тя е била с едни и същи функции с предходната - "главен експерт" в отдел "Анализ и методология" на Дирекция "Административно-правно обслужване, човешки ресурси и връзки с обществеността". Преназначаването е било извършено поради реорганизация на администрацията с ПМС № 80 от 06.04.2015 г., която се е изразявала в прехвърлянето на функциите по анализ и методология, осъществявани от отдел "Анализ и методология" от Дирекция "Административно-правно обслужване, човешки ресурси и връзки с обществеността" в Главна дирекция "Регистри". Наред с това в Главна дирекция "Регистри" е бил създаден и нов отдел "Информационни системи на регистрите" и преди съкращаването на длъжността на жалбоподателката дирекцията се е състояла от три отдела - посочените два и отдел "Организация на службите по вписвания и службите по регистрация". С Постановление № 155/25.06.2015 г. на Министерския съвет за определяне на второстепенни разпоредители по бюджета на Министерството на правосъдието е изменен Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, като е отразена нова численост на служителите - извършено е намаление от 524 на 504 щатни бройки и нова численост на Главна дирекция "Регистри" - намаление от 386 на 372 щатни бройки. Измененията са в сила от 27.06.2015 г. С новото длъжностно разписание в сила от 27.07.2015 г. ответникът е съобразил извършеното съкращение, отчитайки че в Главна дирекция "Регистри" е останал само един отдел - "Информационни системи на регистрите". По отношение на процесната длъжност е установено, че нейните функции продължават да се изпълняват от длъжността "главен експерт" в отдел "Информационни системи на регистрите", но в последната са включени функции и от другия закрит отдел "Организация на службите по вписванията и службите по регистрация", както и функции, които са били осъществявани в областта на информационните системи на регистрите преди реорганизацията на административните звена на ответника. Легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, който гласи, че длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б., на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Съкращаването на длъжността като нормативно определената позиция от щатното разписание на администрацията означава, тя да не фигурира като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗДСл органът по назначаването утвърждава длъжностното разписание, което означава, че той разполага с възможността да внася промени в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите за всяко от тези звена. В съответствие с така очертаните граници на правомощията му, решението на административния орган за промяна в числеността, установена за дадена длъжност е въпрос на целесъобразност при изпълнение на задълженията му по ръководство и организация на съответната администрация, като това решение не подлежи на съдебен контрол. В резултат на извършеното преструктуриране и съобразно действащото поименно длъжностно разписание, заеманата от жалбоподателката длъжност е премахната като нормативно установена позиция. Не е налице и запазване на функциите и задачите, присъщи на длъжността й, както се твърди в жалбата. Създаването на ново структурно звено, включващо съществувалите по-рано, в едно от които тя е работила касае различни правомощия по длъжността. След като няма запазване на функциите, правата и задачите в тяхната съвкупност, присъщи на заеманата от служителката длъжност и последната не фигурира в действащото към момента на уволнението й длъжностно разписание, се налага извод, че са изпълнени кумулативните предпоставки, визирани в чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, при наличие на които органът по назначаването разполага с възможност да прекрати служебното правоотношение. Разпределението на отделни функции и задачи, изпълнявани от жалбоподателката и възлагането им на служители в създадения нов отдел не дава основание да се счете, че длъжността е запазена, но под друго наименование и/или при преместването й в друго звено на администрацията, тъй като от значение е съществува ли длъжността в този обем на права, задължения и задачи, предвиден в длъжностната характеристика. Налице е реално съкращаване на длъжността, заемана от служителката, поради което законосъобразно с оспорената заповед е прекратено служебното правоотношение на М. К. по реда и на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. При прекратяване на служебното правоотношение по реда на ЗДСл липсва нормативно установено задължение за подбор, както и изискване на служителя да бъде предложено заемане на друга длъжност. Достигайки до същите изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, не се присъждат разноски за производството пред касационната инстанция. Въпреки неоснователността на касационната жалба, на ответната страна не следва да бъде присъждано второ юрисконсултско възнаграждение. С. Т. решение № 3/13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСС на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В диспозитива на тълкувателното решение, възпроизведен дословно, не е посочено изрично, че юрисконсултско възнаграждение се дължи поотделно за всяка съдебна инстанция. Такъв извод не може да бъде изведен и от съдържанието на мотивите на това решение, тъй като присъждането на второ юрисконсултско възнаграждение /или такова за всяка инстанция поотделено, когато делото е връщано за ново разглеждане/ изобщо не е коментирано в мотивите. Няма основание за приложение по аналогия на разпоредбите относно възлагането на разноски за действително изплатени адвокатски възнаграждения за всяка инстанция, тъй като адвокатското възнаграждение е реално направена (платена от страната) разноска. След като вече е присъдено възнаграждение с първоинстанционното решение в дължимия размер, няма основание за присъждане на второ юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд