Решение № 15699 от 29.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9377/2011 г.

Решение № 15699 от 29.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9377/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс с (АПК) и е образувано по касационната жалба на "Ая Колор" ООД гр. София против решение № 2565 от 27.05.2011 г., постановено по адм. д. № 7646 по описа за 2009 г. на Административен съд - София град. Иска се отмяната му като постановено в нарушение нематериалния закон, пир съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, представя писмено становище, с което оспорва основателността на касационната жалба. Ответникът - Комисия за защита на потребителите в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на Административен съд - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил предадените против Комисията за защита на потребителите и Министерство на икономиката, енергетиката и туризма искове с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразното наказателно постановление № К-2944 от 9.09.2007 г., на КЗПу отменено по съдебен ред, както и от незаконосъобразни действия - издаване на писмо № 92-00-387 от 31.03.2009 г. на Дирекция "Вътрешноикономическа политика" при Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и изпращането му на "МГС Дистрибюшън" ООД по негово искане. В исковата си молба ищецът твърди, че вредите му представляват вложените разходи за производство на машина за изработване на изобретения от него продукт, за заплата на работник - оператор и разходи за изработване на релефни изображения, които ще се влагат в производството на продукта. Твърди, че е пропуснал полза от прекратения вследствие на действията на ответника договор за доставка на продукта, претърпени са и неимуществени вреди - лишаване от правото да се използва продуктът за дълъг период от време, унижение, неспазване на законовия ред в страната, създаване на чувство за малоценност, незачитане на знанията и чувство на беззащитност от чиновниците. Административният съд, въз основа на събраните по делото доказателства, е приел, че предявените обективно и субективно съединени искове, са неоснователни, въпреки наличието на отменено по съдебен ред наказателно постановление, тъй като не е било установено понасянето на вреди и причинно-следствена връзка между тях и незаконосъобразния акт. Аналогични са мотивите и относно претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди. Съдът е приел, че твърдените неблагоприятни последици за личността на ищеца не са били доказани в хода на производството по делото. Съдът е приел, че твърдените в исковата молба вреди от незаконосъобразно действие на министерството, обективирано в писмо № 92-00-387 от 31.03.2009 г. на Дирекция "Вътрешноикономическа политика" при Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и изпращането му на "МГС Дистрибюшън" ООД, не може да се квалифицира като вредоносно, доколкото то представлява не фактическо действие по см. на чл. 1 от ЗОДОВ, а правно действие и няма обвързващ характер нито за ищеца, нито за неговия съконтрагент, следователно не е налице пряка причинно-следствена връзка между твърдяното действие и претендираната за обезщетение вреда. Решението на Административен съд - София град е правилно и същото е постановено в съответствие с материалния закон. Както се установява от доказателствата по делото, ищецът, който е патентовал и модел с наименование "сингъл", регистриран в Патентното ведомство под № 19766 от 25.03.2003 г., основава исковата си претенция на вредите, понесени в резултат от невъзможността, поради актове и действия на ответниците, да реализира на пазара, чрез доставка, съдържанието на патентованата от него опаковка - единична цигара или пурета и единична клечка от кибрит. Желанието му да достави опаковката, патентована от него, със съдържанието, посочено в исковата молба, го поставя в категорията на търговец, търгуващ с тютюневи изделия, а като такъв - подчинен на режима на търговията с тютюневи изделия, регламентиран в Закона за тютюна и тютюневите изделия. По тази причина, независимо от факта на отмяна на наказателното постановление № К 2944 от 8.08.2007 г., с решение № 1112 от 8.08.2008 г. по адм. д № 3576 на АССГ, настоящата инстанция намира за основателно възражението на представителя на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, че търговията с тютюневи изделия включва задължително няколко елемента, кумулативното наличие на които е задължителна предпоставка за законосъобразното й извършване - разрешение по чл. 21 от ЗТТИ, издадено по реда на Закона да акцизите и данъчните складове, спазване на изискването за етикетиране, маркировка и външно оформление, и липса на отрицателните предпоставки по чл. 30, ал. 2 от ЗТТИ, при които търговията е забранена. Липсата на доказаност на тези елементи от нормите на ЗТТИ, които са предпоставка за законосъобразната търговия с тютюневите изделия, предвид режима на който тя е подчинена, посочен в чл. 2 от същия закон, сочи на недоказаност на твърденията, че ищецът би понесъл твърдените от него вреди в резултат от невъзможността да реализира продукцията си - единична бройка от пурета или цигара с единична клечка от кибрит. Правилно съдът е посочил, че причинно-следствената връзка между актовете, действията и бездействията на административните органи и длъжностни лица и вредоносните последици, е задължителна и необходима предпоставка за реализиране на обективната отговорност на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ. В конкретния случай правилно съдът е счел, че ищецът не е установил по категоричен начин пропуснатите си ползи от валидната реализация на пазара по посочения от него договор процесния продукт, съдържащ тютюневи изделия, поради което исковата претенция се явява неоснователна. С оглед изложеното, решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Водим от изложеното съдът,