Решение № 394 от 20.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1243/2014 г.

Решение № 394 от 20.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 1243/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Жанина Начева Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VI от НПК, образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на в. н. ч. д. № 121/2014 г. по описа на Окръжния съд - гр. Враца. Искането се основава на чл. 422, ал 1, т. 5 НПК поради допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 2 НПК. Твърди се, че въззивният съд е утежнил наказателноправното положение на осъдения и при групиране на наказанията не е спазил принципното изискване за най-благоприятното съчетание. Подчертано е също, че престъплението по н. о. х. д. № 391/2014 г. е в отношение на съвкупност само с престъплението по н. о. х. д. № 139/2013 г. и в отношение на рецидив с останалите престъпления, включени в едната от формираните съвкупности. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В откритото съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Защитникът на осъдения (адв. Р.) се присъединява към аргументацията, залегнала в искането на главния прокурор и счита, че делото следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното: С определение № 14 от 3.02.2014 г. по н. ч. д. № 30/2014 г. Районният съд в гр. Мездра е групирал наказанията на осъдения Т. И. П., като на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил общо, най-тежкото наказание в размер на две години и три месеца лишаване от свобода за съвкупността от престъпления по н. о. х. д. № 500/2010 г., по н. о. х. д. № 300/2012 г., по н. о. х. д. № 272/2012 г. и по н. о. х. д. № 665/2012 г., както и общо, най-тежкото наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода за съвкупността от престъпления по н. о. х. д. № 139/2013 г. и по н. о х. д. № 391/2013 г. Определил е първоначален режим на изтърпяване на лишаването от свобода и типа затворническо заведение, в което осъденият да бъде настанен. Приспаднал е изтърпяното наказание лишаване от свобода по н. о. х. д. № 391/2013 г. Произнасяйки се по въззивна жалба на осъдения, с решение № 38 от 15.05.2014 г. по в. н. ч. д. № 121/2014 г. Врачанският окръжен съд е отменил определението на първоинстанционния съд. Групирал е наказанията по н. о. х. д. № 273/2010 г. и по н. о. х. д. № 500/2010 г., като на основание чл. 25 вр. чл. 23, ал. 1 НК е наложил общо, най-тежкото наказание за съвкупността от престъпления в размер на една година лишаване от свобода. Приспаднал е изтърпяното изцяло наказание пробация по н. о. х. д. № 273/2010 г. Групирал е и останалите осъждания на П., като е кумулирал наказанията по н. о. х. д. № 300/2012 г., н. о. х. д. № 272/2012 г., н. о. х. д. № 665/2012 г., н. о. х. д. № 139/2013 г. и н. о. х. д. № 391/2013 г., определяйки общо наказание по съвкупност в размер на две години и три месеца ефективно лишаване от свобода. Приспаднал е изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по н. о. х. д. № 391/2013 г. Процесуално допустимото искане на главния прокурор е ОСНОВАТЕЛНО. Доводите в негова подкрепа следва да бъдат изцяло възприети. В мотивите на решението съдът е изложил релевантните данни за съдебното минало на осъдения, които показват, че престъплението по н. о. х. д. № 391/2013 г. осъденият Т. И. П. е извършил на 24.02.2013 г., докато съдебният акт по н. о. х. д. № 300/2012 г. е влязъл в сила на 28.11.2012 г., по н. о. х. д. № 272/2012 г. - на 8.12.2012 г., а по н. о. х. д. № 665/2012 г. - на 27.12.2012 г. Следователно не са били налице основанията за определяне на общо наказание по правилата на съвкупността. В рамките на въззивното производство, инициирано по жалба на осъдения, съдът е бил длъжен самостоятелно и отново да прецени спазено ли е изискването, че когато няколко престъпления са едновременно в реална съвкупност и рецидив, следва да се наложи "общо наказание за съвкупността по онези присъди, за които са налице условията за това, и то в най-благоприятното съчетание за осъдения" (Решение № 11/87 г. на ОСНК; Постановление № 4/65 г. на ВС). Изправен пред съчетанието на съвкупност от присъди (споразумения) и на рецидив въззивният съд е избрал комбинация, при която наказателноправното положение на осъдения е било утежнено. Предвид незаконосъобразно даденото разрешение от Врачанския окръжен съд, който не е съблюдавал и условието да се предпочете най-благоприятния вариант за осъдения, искането на главния прокурор следва да бъде уважено. В него се съдържа предложение за формиране на други съвкупности, които да бъдат обсъдени при ново разглеждане на делото - възможността да се групират осъжданията по н. о. х. д. № 500/2010 г., по н. о. х. д. № 300/2012 г., по н. о. х. д. № 272/2012 г. и по н. о. х. д. № 665/2012 г., в какъвто случай общото наказание, образувано по правилата за съвкупност, би било две години и три месеца лишаване от свобода, както и групиране на осъжданията по н. о. х. д. № 139/2013 г. и по н. о. х. д. № 391/2013 г., при което общото наказание, определено по реда на чл. 25 вр. чл. 23 НК би било шест месеца лишаване от свобода. В посочената ситуация наказанието пробация по н. о. х. д № 273/2010 г. ще остане извън съвкупностите и ще подлежи на самостоятелно изтърпяване (прието и от въззивния съд за изцяло изтърпяно). По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК