Решение № 4315 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14167/2015 г.

Решение № 4315 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14167/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на П. Г. Т., съдия в Районен съд - гр. Кнежа, срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 5 на протокол № 60 от заседанието, проведено на 3.12.2015 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание "забележка".

Жалбата е редовна от формална страна, подадена е в срока по чл. 323, ал. 1 ЗСВ от дисциплинарно наказан съдия срещу решението за неговото дисциплинарно наказване, което подлежи на съдебно обжалване и е допустима, поради което заявеният с нея правен спор следва да бъде разгледан по същество.

I. От събраните в проведеното от дисциплинарен състав на Висшия съдебен съвет дисциплинарно производство доказателства и от представените сега пред Върховния административен съд писмени доказателства се установява, че:

1. С решение по т. 4.4. на протокол № 52 от заседанието, проведено на 11.12.2009 г., Висшият съдебен съвет е назначил съдия П. Г. Т. на длъжността "административен ръководител - председател на Районен съд - гр. Кнежа" с ранг "съдия в ОС".

След встъпването му в ръководната длъжност П. Г. Т. е поискал да бъде извършена извънпланова финансова проверка в съда. С решение по т. 41 на протокол № 18 от заседанието, проведено на 13.05.2010 г., Висшият съдебен съвет е възложил "на директора на дирекция "Вътрешен одит" да организира извършването на извънпланов одитен ангажимент в Районен съд гр. Кнежа с цел: първо "Да се установи законосъобразно ли са разходвани и отчетени средствата за извършения ремонт през 2009 г., второ "Съответствието с нормативните и вътрешните актове на придобиването и отчитането на материалните активи и процеса на командироване в Районен съд гр. Кнежа".

Със заповед № 95-00-159 от 25.05.2010 г. на представляващия Висшия съдебен съвет финансовата проверка за времето от 1.01.2009 г. до 31.12.2009 г. е възложена на Галина Петронова - главен вътрешен одитор в Дирекция "Вътрешен одит" към Висшия съдебен съвет, която е изготвила подробен одитен доклад от месец юни 2010 г. Изводите в този доклад са:

а) по разходването и отчитането на средствата за извършен текущ ремонт през 2009 г.:

• за 2009 г. няма планирани и утвърдени по бюджетната сметка на съда разходи за текущ ремонт; в отчета за касово изпълнение на РС - гр. Кнежа към 31.12.2009 г. не са отчетени средства за разходи за текущ ремонт; след разговор с административния ръководител - председател на Районен съд - гр. Кнежа - П. Т. било установено, че е допуснал техническа грешка в подадената от него молба с вх. № 11-07-474 от 23.04.2010 г. (цитат от тази молба: "през 2009 г. беше направена симулация на ремонт в кабинетите и тоалетната на съда, за която се говори, че са били изразходвани 10000 лева") - текущият ремонт е извършен през 2007 г., а не през 2009 г. и разходите по този ремонт са в размер на 1848 лева;

• размерът на извършените разходи за ремонт на помещенията в РС - гр. Кнежа през 2007 г. е в рамките на средствата по утвърдената бюджетна сметка на съда;

• липсва прозрачност при извършените разходи за ремонт на помещенията в РС - гр. Кнежа по отношение на документална обоснованост за необходимостта от ремонт, избор на изпълнител и процеса на изпълнение на ремонта - размерът на извършените разходи за ремонт

б) по опазването и управлението на активите:

• въведените контролни дейности по отношение на заприходяване, бракуване, ликвидиране, отписване, отчитане, опазване и контрол на дълготрайните материални и нематериални активи и материални запаси не са достатъчни и не дават увереност, че има достоверно отразяване на имущественото състояние на Районен съд - гр. Кнежа;

• занижени са изискванията по отношение на отчетността и контрола на придобиването, отчитането, съхраняването и опазването на материалните активи и материални запаси без предварително уточняване на необходимостта и количеството им чрез заявяване или документирането на това по друг начин;

• вътрешните правила и процедури по отношение на опазване и контрол на дълготрайните материални и нематериални активи и материални запаси са адекватни, но не са се прилагали, което е причина за установените пропуски и слабости.

В тази част на одитния доклад са отправени конкретни препоръки в 4 точки към главния специалист - счетоводител при районния съд.

в) по разходването и отчитането на средствата от бюджетната сметка на съда по командироването (на съдии и служители) през 2009 г.:

• в тази част на одитния доклад е отразен само един извод - съществуващите контролни процедури в процеса на командироване в страната на магистратите и съдебните служители в РС - гр. Кнежа не гарантират в достатъчна степен законосъобразност, ефективност, ефикасност и икономичност при извършването на разходи за командировки и тяхното отчитане.

Тук препоръките - три на брой - са адресирани към административния ръководител и към главния специалист - счетоводител. Препоръката към главния специалист - счетоводител е "да осъществява счетоводните записвания съгласно изискванията на Счетоводната политика на съдебната система".

1. Пак по сигнал от новоназначения административен ръководител на Районен съд - гр. Кнежа, от 25.05.2011 г. до 13.06.2011 г. в този съд е била извършена финансова инспекция по Закона за държавната финансова инспекция с предметен обхват:

а) проверка за законосъобразност на съставените годишни финансови отчети на Районен съд - гр. Кнежа за периода от 2006 г. до 2009 г., свързани с изискванията, на които трябва да отговаря съставителя на финансовия отчет;

б) проверка за законосъобразност на извършените инвентаризации в Районен съд - гр. Кнежа за същия период (2006 г. - 2009 г.);

Резултатите от извършената финансова инспекция са отразени в Доклад № ФИ 2 Пл-0005 от 13.06.2011 г., регистриран и в деловодството на Районен съд - гр. Кнежа под вх. № 119 от 16.06.2011 г.

1. По първия предмет на финансовата инспекция - проверка за законосъобразност на съставените годишни финансови отчети на Районен съд - гр. Кнежа за периода от 2006 г. до 2009 г. - в доклада са отразени следните констатации:

а) от 3.04.2006 г. длъжността "главен специалист - счетоводител" в Районен съд - гр. Кнежа е изпълнявана от И. В. Л., която има висше икономическо образование, а през 2002 г. в Стопанска академия "Д. Ценов" - гр. Свищов е придобила професионална квалификация "Магистър по икономика" по специалността "Аграрна икономика";

б) при сключването на трудовия договор (№ 14 от 23.03.2006 г.) И. Л. е представила диплома № 42914 от 2002 г., издадена от Стопанска академия - гр. Свищов за завършено висше образование и образователно-квалификационна степен "магистър" по специалността "Аграрна икономика";

в) към датата на постъпването й на работа в Районен съд - гр. Кнежа И. Л. е имала 6 месеца трудов стаж в областта на счетоводството, положен през периода 19.06.2003 г. - 19.12.2003 г. на длъжност "счетоводител - касиер" в "Росексимбанк" АД - клон Плевен (от м. ноември 2003 г. преименувана на ДЗИ банк);

г) според чл. 34, ал. 2 от Закона за счетоводството (в доклада са цитирани разпоредби на Закона за счетоводството от 2001 г., който е отменен с § 6 от преходните и заключителни разпоредби на сега действащия Закон за счетоводството, обн., ДВ, бр. 95 от 8.12.2015 г., влязъл в сила според § 29 от неговите ПЗР от 1.01.2016 г.) съставител на финансови отчети може да бъде физическо лице или специализирано счетоводно предприятие, когато отговаря на изискванията на този закон, а според чл. 35, ал. 1 от същия закон съставител на финансов отчет може да бъде лице, което отговаря на посочените изисквания за задължителна минимална степен на завършено образование и съответстващ към него професионален стаж, посочени в същата разпоредба така: когато лицето е с висше счетоводно-икономическо образование, изискуемият професионален стаж в областта на счетоводството, външния, вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, е съответно 2 години при магистърска степен, 3 години при бакалавърска степен и 4 години при степен "специалист", а когато лицето е с друго висше икономическо образование изискуемият професионален стаж в областта на счетоводството, външния, вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол е все 5 години;

д) според указанията по т. 11 на Писмо изх. № 24-00-86 от 19.02.2003 г. на Министерството на финансите със "счетоводно-икономическо образование" по смисъла на чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството (от 2001 г.) са лицата, които са придобили специалност "Счетоводство и контрол" в икономическите университети в страната, а с "друго висше икономическо образование" по смисъла на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството (от 2001 г.) са лицата, придобили висше икономическо образование с друга специалност;

е) следователно И. В. Л. има друго висше икономическо образование по смисъла на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството (от 2001 г.), поради което е било необходимо да има 5 години професионален стаж в областта на счетоводството, външния, вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол;

ж) за всичките години в обхвата на проверката - от 2006 г. до 2009 г., включително - И. В. Л. не е отговаряла на изискването по чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството (от 2001 г.) за 5 години професионален стаж в областта на счетоводството, външния, вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, поради което не е била лице с право да съставя финансови отчети.

1. При тези данни административният ръководител - председател на Районен съд - гр. Кнежа е издал заповед № 161 от 22.08.2011 г., с която е прекратил трудовото правоотношение на И. Л. на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предложение второ от Кодекса на труда (КТ) - работникът или служителят не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа.

Решението си да прекрати трудовото правоотношение на И. В. Л. П. Г. Т. обяснява (при изслушването му в заседанието на ВСС от 3.12.2015 г.) с решението на Комисия "Бюджет и финанси" на Висшия съдебен съвет по т. 26 на протокол № 34 от заседанието проведено на 12.08.2011 г., което гласи така: "Изпраща на тази комисия, административния ръководител на Районен съд гр. Кнежа доклад № ФИ 2 Пл-0005 от 13.06.2011 г. на Агенция за държавна финансова инспекция с указания да вземе мерки за отстраняване на посочените в акта нарушения и за взетите мерки да уведоми комисия "Бюджет и финанси" на ВСС". Тези обяснения на П. Г. Т. продължават така: "Аз съответно направих от себе си следното - помолих г-жа Л. да се разменят със служителка, отговаряща на изискванията, а именно г-жа Х. К., съответно получих отговор, че не желае, тогава единствената правна и законова възможност, за да преустановя да бъдат извършени финансови нарушения в съответната насока, каквато беше установена от Държавна инспекция (тук в стенографския протокол - на стр. 83 - има прекъсване, което вероятно се дължи на техническа грешка, след което записът продължава) Аз прекратих за първия път трудовото правоотношение на Л. (...)".

С решение № 1921 от 29.12.2011 г. по гр. д. № 6099/2011 г. Районен съд - гр. Плевен е отменил заповедта за уволнение като незаконна, възстановил е И. В. Л. на заеманата преди уволнението длъжност "главен специалист - счетоводител" и е осъдил Районен съд - гр. Кнежа да й заплати:

а) сумата от 6000 лв, представляваща обезщетение за оставането й без работа за периода 23.08.2011 г. - 23.02.2012 г.,

б) сумата 50 лв, представляваща неплатено трудово възнаграждение за един работен ден - 22.08.2011 г., и

в) сумата от 800 лв., представляваща направени по делото разноски.

За да постанови този резултат Плевенският районен съд е приел, че:

• "от една страна е недопустимо каквито и да било констатации от Доклад от извършена вътрешна проверка да се цитират като основание за прекратяване на трудов договор",

• "от друга страна в посочения Доклад няма констатация, че ищцата не притежава необходимата професионална квалификация. Заключението в Доклада е за липса на изискуем стаж към минали периоди, а не на професионална квалификация, което безспорно е различно /в този смисъл е и решение 602 от 11.04.2006 г., III г. о. на ВКС, според което "професионалната квалификация" по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е призната нормативно квалификация в резултат на обучение; тя има формален характер и не включва трудовия стаж/";

• "посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата - нормата на чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗСч - е абсолютно неправилно и незаконосъобразно; видно от законовата норма е, че същата визира категорията "ОБРАЗОВАНИЕ", което безспорно е различно от "Професионална квалификация"; в този случай цитираното като основание в обжалваната Заповед "не притежава необходимата професионална квалификация за заеманата длъжност съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗСч" се явява абсолютно несъставомерно именно поради липсата на кореспондентност между текстовото изписаното основание и цитираната норма, поради което и на това основание заповедта се явява незаконосъобразна";

• "в настоящия случай безспорно не е налице нарушение на нито едно от изискванията на чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗСч, годно да обоснове прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата, тъй като: ищцата безспорно притежава изискуемите образование и професионална квалификация и към датата на уволнението - 22.08.2011 г. - притежава и изискуемия повече от 5 г. професионален стаж /само в РС - Кнежа ищцата е работила на длъжността "главен специалист - счетоводител" за периода 3.04.2006 г. до 22.08.2011 г. - т.е. повече от 5 год/, а съгласно константната съдебна практика основанието за уволнение следва да съществува към датата на прекратяване на трудовото правоотношение".

С допълнително решение от 21.01.2012 г. по същото дело Плевенският районен съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от Районен съд - гр. Кнежа против И. Л. инцидентен установителен иск по чл. 74, ал. 1, предл. 2 КТ.

1. Тези две решения на Плевенския районен съд са потвърдени от Ловешкия окръжен съд (след пренасяне на делото поради отвод на всички съдии от Плевенския окръжен съд) с въззивно решение от 28.06.2012 г. по гр. д. № 162/2012 г.

А с определение № 340 от 11.03.2013 г. по гр. д. № 1424/2012 г. на ВКС, IV г. о., ГК, по жалбата на Районен съд - гр. Кнежа не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд. Към мотивите на това определение Върховният касационен съд е изложил и следните мотиви:

"Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК относно произнасянето на въззивния съд по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона. Поставеният от жалбоподателя въпрос е допустимо ли е да се санира изначалната липса на професионална квалификация за изпълняваната работа чрез изпълнение на същата тази работа.

Искането е неоснователно. Решаващият съд се е съобразил с точното прилагане на закона и установената съдебна практика, че законността на уволнението се преценява към момента на неговото извършване. При безспорния факт, че към датата на уволнителната заповед от 22.08.2011 г. Л. е притежавала необходимия счетоводен стаж по чл. 35 ЗСч, квалификация. Както е посочил решаващият съд, обстоятелството, че при постъпване на работа Л. не е имала необходимия счетоводен стаж, е обстоятелство, касаещо нейната добросъвестност и относимо към евентуална преценка на работодателя за злоупотреба с доверието му, но няма отношение към формалната хипотеза на чл. 328, т. 6 КТ - непритежаване на професионална квалификация към момента на уволнението."

1. На 17.03.2014 г. И. В. Л. е получила съобщение от Районен съд - гр. Плевен по чл. 345, ал. 1 КТ, че трудовото й правоотношение за длъжността "главен специалист - счетоводител" е възстановено с влязлото в сила съдебно решение и че тя може да заеме предишната работа, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа.

На 24.03.2014 г. И. В. Л. се е явила да заеме предишната работа, но не е била допусната, защото с нова заповед - № 31 от същата дата 24.03.2014 г. - трудовото й правоотношение отново било прекратено, този път на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от Кодекса на труда - при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. В мотивите на заповед № 31 от 24.03.2014 г. е посочено, че обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор се дължи на утвърденото от Висшия съдебен съвет щатно разписание на Районен съд - гр. Кнежа и обективната невъзможност за неговата промяна от председателя на съда.

На първата страница на своя брой 12 (453) за седмицата от 28.03.2014 г. до 3.04.2014 г. седмичният вестник "bgСЕВЕР" е публикувал критичен материал под заглавие "Съдия не изпълнява решения на висшестоящите инстанции" (заглавието е поместено непосредствено под надписа "Вестникът се разпространява в Плевен, Червен бряг, Долна Митрополия, Искър, Кнежа, Долни Дъбник, Белене, Левски, Пордим, Никопол, Гулянци").

На четвърта страница в същия седмичник е поместен редакционен коментар със заглавие "Щом и Темида е срещу себе си ..."

1. В писмено становище изх. № 8933 от 29.08.2014 г., адресирано до Етична комисия при ОС - гр. Плевен, П. Г. Т. дава следните обяснения:

"Повторно прекратяване на трудовото правоотношение между РС - гр. Кнежа и И. Л.: (...) На 24.03.2014 г. И. Л. се появи в РС - гр. Кнежа и подаде молба (според доклад на Красимира Василева, началник на отдел ЮОДКВ на Дирекция "Правна" при ВСС тази молба е регистрирана с вх. № 700 от 24.03.2014 г.) да бъде възстановена на заеманата преди уволнението й длъжност "главен специалист - счетоводител" на РС - гр. Кнежа. Обаче считано от 1.01.2012 г. такава длъжност няма в щатното разписание на РС - гр. Кнежа, а има длъжност "главен счетоводител" (според мотивите към решение № 457 от 11.05.2015 г. по гр. д. № 347/2015 г. на Районен съд - гр. Велико Търново трансформирането на длъжността "главен специалист - счетоводител" в длъжност "главен счетоводител" е било направено със заповед № 248 от 27.12.2011 г. на председателя на Районен съд - гр. Кнежа) и след месец 01.2012 г. въз основа на изрично решение на ВСС - по т. 8 от 26.01.2012 г. по протокол № 4 от това заседание на ВСС - режимът на промяна на щатовете в съдилищата от уведомителен е променен в разрешителен, което е в насока, че такава промяна може да се направи само от ВСС, но не и от съответния адм. ръководител на съд. Съответно ако бъде дадено такова разрешение от ВСС това не може да стане със задна дата, а занапред и се получава неизвестност във времето от 24.03.2014 г. до съответната дата относно законовото му третиране и на практика ще има недопускане до работа на служителя от страна на работодателя. (...) Поради това счетох, че е налице хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ и отново прекратих възстановеното трудово правоотношение между РС - гр. Кнежа и И. Л. със Заповед № 31/24.03.2014 г. по законовия ред (посоченото от П. Т. решение на ВСС е решението по т. 8 на протокол № 4 от 26.01.2012 г., която има две подточки със следното съдържание: "8.1. УКАЗВА на административните ръководители в органите на съдебната власт да не извършват трансформация на съдебни служители от по-ниско платена длъжност на по-високо платена такава без съгласието на Висшия съдебен съвет. Мотиви: Липса на финансови средства по бюджета на съдебната власт за 2012 г. 8.2. Във всички останали случаи при трансформиране на щатни бройки за съдебни служители, административните ръководители да прилагат решението на комисия "Съдебна администрация по Протокол № 6/12.02.2008 г.")."

1. И. В. Л. отново е предявила исковете по чл. 344, ал. 1 КТ за отмяна на новото уволнение и за възстановяването й на предишната работа. По тези искове в Плевенския районен съд е било образувано гр. д. № 2723/2014 г., но поради отводи на всички съдии от този съд с определение № 4098 от 28.10.2014 г., постановено на основание чл. 23, ал. 3 ГПК, делото е изпратено на горестоящия окръжен съд с искане да бъде изпратено за разглеждане от друг равен по степен съд.

С решение № 457 от 11.05.2015 г. по гр. д. № 347/2015 г. на Районен съд - гр. Велико Търново (другият равен по степен съд) исковете са уважени - повторното уволнение от 24.03.2014 г. е признато за незаконно и е отменено, И. В. Л. е възстановена на изпълняваната от нея преди уволнението длъжност "главен специалист - счетоводител" в Районен съд - гр. Кнежа, а този съд, в качеството му на работодател, е осъден да й заплати ново обезщетение от 6000 лв. за 6 месеца от времето, през което е била без работа поради незаконното уволнение от 24.03.2014 г., както и 1050 лв. разноски по делото.

Няма данни дали срещу това решение са били подадени въззивни жалби, но от обясненията на П. Г. Т., дадени при изслушването му от Висшия съдебен съвет на 3.12.2015 г., се вижда, че И. В. Л. от 18.06.2015 г. отново изпълнява длъжността "главен специалист - счетоводител" в Районен съд - гр. Кнежа.

1. Тази длъжност вероятно е същата, която Висшият съдебен съвет е разкрил с решението си по т. 44 на протокол № 32 от заседанието, проведено на 10.07.2014 г., което решение има следното съдържание:

"УВЕЛИЧАВА щатната численост на Районен съд гр. Кнежа с една длъжност "главен специалист - счетоводител". МОТИВИ: Увеличението на щатната численост на РС - Кнежа е с оглед изпълнение на съдебно решение № 1921 от 29.12.2011 г. на РС - Плевен и съдебно решение № 166/28.06.2012 г. на ОС Ловеч по възстановяване на трудовото правоотношение със съдебния служител И. Л., на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, предвид факта, че председателя на РС - Кнежа е трансформирал длъжността "главен специалист - счетоводител" в "главен счетоводител"."

В качеството си на законен представител на Районен съд - гр. Кнежа (арг. чл. 80, ал. 1, т. 1, предл. последно, ЗСВ) П. Г. Т. е подал жалба от името на този съд срещу решението на Висшия съдебен съвет със следните аргументи (доводи):

а) считано от 24.03.2014 г. възстановеното със съдебно решение на РС - Плевен и потвърдено със съдебно решение на ОС - Ловеч трудово правоотношение между РС - гр. Кнежа и И. Л. е било прекратено отново на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ със заповед № 31 от 24.03.2014 г., която е предмет на съдебен спор;

б) преписки № 94-00-325 от 10.04.2014 г. и № 04-00-077 от 9.04.2014 г., които са образувани по жалби на И. Л. и депутат от БСП, са от м. април 2014 г., т.е. след новото прекратяване на трудовото правоотношение, а решението на Висшия съдебен съвет по т. 44 на протокол № 32 от 10.07.2014 г. няма обратно действие и е налице невъзможност за отмяна на заповед № 31 от 24.03.2014 г.;

в) считано от 1.01.2012 г. в щатното разписание на РС - гр. Кнежа е налице длъжност "главен счетоводител", а не "главен специалист - счетоводител" с различни по обем правомощия, като изменението на щата след 15.01.2012 г. е единствено в правомощията на ВСС, и

г) предстои производство по чл. 270, ал. 2 ГПК пред ВКС за прогласяване нищожност на въззивното решение на Ловешкия окръжен съд (посочено по-горе в абзац първи на т. 5 от настоящите мотиви) по първоначалния трудов спор, което е напълно възможно да бъде обезсилено с произтичащите от това последици.

С определение № 14907 от 10.12.2014 г. по адм. д. № 10363/2014 г. на ВАС-VI отд., оставено в сила с определение № 1622 от 16.02.2015 г. по адм. д. № 1026/2015 г. на ВАС, петчл. с-в, жалбата на Районен съд - гр. Кнежа, подадена от неговия административен ръководител и законен представител П. Г. Т. срещу решенията на Висшия съдебен съвет по т. 44 на протокол № 32 от 10.07.2014 г., е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. За да постановят този резултат съставите на Върховния административен съд са приели, че решенията на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 1, т. 3а ЗСВ, с които се определя броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност и се разкриват или съкращават длъжности, не създават права или задължения за правните субекти, поради което не могат да бъдат определени като индивидуални административни актове по смисъла на АПК (а) по своята правна природа те са вътрешнослужебни актове, с които се осъществява общото ръководство в съдебната система в съответствие с правомощията на ВСС съгласно чл. 16, ал. 1 ЗСВ да определя състава и организацията на работа на съдебната власт и да осъществява управление на дейността й.

1. При явяването на И. Л. на 24.03.2014 г. да заеме предишната работа, на която е била възстановена с влязлото в сила решение Плевенския районен съд (виж по-горе т. 6 от тези мотиви) тя е поискала да й бъдат изплатени присъдените с това решение суми (обезщетение за принудителна безработица и разноски по делата), а така също да бъде надлежно оформена трудовата й книжка.

Председателят на Районен съд - гр. Кнежа е отказал да уважи искането за оформяне на трудовата книжка, като е поискал И. Л. да представи оригиналният екземпляр на полученото от нея съобщение по чл. 345, ал. 1 КТ от Плевенския районен съд (писмо изх. № 158 от 24.03.2014 г., подписано от административен ръководител - председател на Районен съд - гр. Кнежа П. Т.).

С молба вх. № 757 от 31.03.2014 г. И. В. Л. отново е поискала да бъдат нанесени в трудовата й книжка данни за възстановяването й на предишната работа от съда и за новото прекратяване на трудовото й правоотношение, извършено със заповед № 31 от 24.03.2014 г., а така също е направила искане да й бъдат издадени удостоверения обр. УП-2 и УП-3 (за осигурителен стаж и осигурителен доход).

По делото няма данни защо тези искания не са били уважени.

1. С молби (искания), регистрирани в Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Плевен с вх. № 0056-1621 от 23.05.2014 г. и вх. № 0056-1648 от 27.05.2014 г. И. Л. е подала сигнал за допуснато нарушение от работодателя Районен съд - гр. Кнежа.

С протокол за извършена проверка изх. № 769 от 17.06.2014 г. инспектори от тази дирекция са извършили проверка в районния съд, при която са направили следните констатации:

а) работодателят не е поискал в 5-дневен срок трудовата книжка на И. В. Л. за да впише настъпилата със заповед № 31 от 24.03.2014 г. промяна в данните по чл. 349, ал. 1, т. 3 КТ, което е нарушение на чл. 2, ал. 4 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж;

б) работодателят не е вписал своевременно в трудовата книжка на И. В. Л. датата и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка от КТ) между И. В. Л. и Районен съд - гр. Кнежа, възникнало със заповед № 31 от 24.03.2014 г., считано от 24.03.2014 г., което е нарушение на чл. 349, ал. 2 във връзка с чл. 349, ал. 1, т. 8 КТ и чл. 350, ал. 1 КТ;

в) работодателят не изпратил уведомление до ТД на НАП за заличаване на подадено преди това уведомление за прекратяване на трудов договор в тридневен срок от заемане на длъжността (на 24.03.2014 г.) от уволнената от работодателя и възстановена на работа при отмяна въз основа на съдебно решение на заповедта за уволнението, което е нарушение на чл. 1, ал. 1 и чл. 7, т. 2 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда;

г) работодателят не е подал уведомление до ТД на НАП в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор на И. В. Л. със заповед № 31 от 24.03.2014 г., което е нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ и на чл. 1, ал. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5 за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.

За отстраняване на констатираните нарушения са дадени (задължителни) предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ.

С писмо изх. № 306 от 27.06.2014 г. П. Т. е изложил писмено становище, според което при направения от него отказ да впише в трудовата книжка на И. Л. отмяната на уволнението й, това вписване на основание чл. 346, ал. 2 КТ е следвало да направи инспекцията по труда, а що се касае до вписването на последващото й уволнение със заповед № 31 от 24.03.2014 г. няма проблем то да бъде вписано, но тук П. Т. пояснява: "това следва да стане логически и законово след нанасянето на съответната информация от вас (Дирекция "Инспекция по труда") на основание чл. 346, ал. 2, предл. 2-ро вр. чл. 350а, предл. 2 от КТ, тъй като аз не желая по силата на предоставената ми от закона възможност да направя това; направих необходимото да уведомя лицето И. Л. да се яви на 27.06.2014 г. след обяд с трудова книжка, която да е оформена от ДИТ - гр. Плевен относно изложеното, но това не беше извършено от нея".

Писменото становище завършва така: "Надявам се от ваша страна да получа съдействие ДИТ - гр. Плевен да оформи при условията на отказ съответните обстоятелства по възстановеното трудово правоотношение, за да извърша останалото до 04.07.2014 г. без да отваряме административно-съдебни спорове".

1. С жалба вх. № 94И-2227-1 от 18.06.2014 г. И. В. Л. е потърсила съдействие от ТП на НОИ - гр. Плевен да бъде вписано от работодателя отмяната на уволнението, постановена от Плевенския районен съд, както и да й бъдат издадени исканите от нея удостоверения образец УП-2 и УП-3 (виж по-горе т. 9, абзац 3 и 4). Със заповед № РД-11-Р-519 от 24.06.2014 г. директорът на това ТП на НОИ е възложил проверка, а след нейното извършване контролен орган по чл. 108, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е дал задължителни предписания:

а) осигурителят Районен съд - гр. Кнежа в срок от 7 работни дни да подаде информация (декларация образец 1) за Регистъра на осигурените лица, съгласно Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, за периода 22.08.2011 г. - 24.03.2014 г., през който И. В. Л. е била без работа поради уволнение, признато за незаконно и отменено от съда (Задължителни предписания изх. № ФР-ЗП-280 от 24.06.2014 г.);

б) осигурителят Районен съд - гр. Кнежа да издаде и документи за осигурителен стаж и осигурителен доход - образец УП-2 и УП-3, за същото лице (Задължителни предписания изх. № ФР-ЗП-281 от 24.06.2014 г.).

Районен съд - гр. Кнежа, чрез своя административен ръководител П. Г. Т., е оспорил задължителните предписания по реда на чл. 117 КСО. С решение № 26 от 5.08.2014 г. директорът на ТП на НОИ - гр. Плевен е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Районен съд - гр. Кнежа е оспорил това решение пред Административен съд - гр. Плевен, който с решение № 511 от 22.10.2014 г. по адм. д. № 757/2014 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна, а с решение № 5129 от 8.05.2015 г. по адм. д. № 14705/2014 г. Върховният административен съд, шесто отделение, е оставил в сила решението на Плевенския административен съд.

От съдържанието на Констативен протокол № 3 от 16.07.2014 г., подписан от административния ръководител - председател на Районен съд - гр. Кнежа и от още трима служители в този съд (наименовани в протокола "свидетели") е видно, че трудовата книжка на И. Л. е била надлежно оформена в 15.20 часа на същата дата (16.07.2014 г.), а от съдържанието и и на други, намиращи се в кориците на дисциплинарното дело констативни протоколи и писмени уведомления от същия месец (юли 2014 г.) е видно, че и предписанието за издаване на удостоверения обр. УП-2 и УП-3 е било изпълнено.

1. От съдържанието на т. 1.19 на протокол № 19 от заседание на Комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" към Висшия съдебен съвет, проведено на 19.05.2014 г., е видно, че във Висшия съдебен съвет са били образувани:

а) преписка № 04-00-077 от 9.04.2014 г. - по изпратен от министъра на правосъдието адресиран към него въпрос на В. М. А., народен представител в 42-то Народно събрание (парламентарна група Коалиция за България) относно "неправомерни опити за отстраняване от работа на служителка в Районен съд - гр. Кнежа";

б) преписка № 94-00-325 от 10.04.2014 г. - жалба на И. В. Л. с оплакване, че съдия Т. (П. Г.) не изпълнява влязло в сила съдебно решение; с жалбата е направено и искане за проверка и при констатиране на нарушение съдия Т. да бъде привлечен към дисциплинарна отговорност.

Двете преписки са обединени в една обща преписка, копия от която са изпратени по компетентност на комисия "съдебна администрация" и комисия "Бюджет и финанси".

1. Оплакването на И. Л., че председателят на Районен съд - гр. Кнежа не изпълнява влезлите в сила съдебни решения, включва и оплакване, че този съд не й изплаща присъдени от Плевенския районен съд, Ловешкия окръжен съд и от Върховния административен съд суми за обезщетение за оставането й без работа поради незаконно уволнение и разноски по делата с нейно участие в тези съдилища.

В обяснение вх. № 10547 от 13.10.2014 г. на Окръжен съд - гр. Плевен, адресирано до административен ръководител - председател на Окръжен съд - гр. Плевен, П. Г. Т. дава следния отговор на въпроса защо все още не са изплатени от Районен съд - гр. Кнежа присъдените на И. В. Л. суми:

а) в бюджета на Районен съд - гр. Кнежа за 2014 г. не са предвидени от Висшия съдебен съвет суми за подобни обезщетения;

б) освен това на Районен съд - гр. Кнежа са изпратени копия на изпълнителен лист от 14.03.2014 г. и изпълнителен лист от 1.11.2012 г. с поставено (от взискателката) условие, че след изплащането на сумите ще бъдат предоставени оригиналните екземпляри на тези изпълнителни листове, което условие е абсолютно неизпълнимо;

в) същите копия на изпълнителни листове са били изпратени от И. Л. и на Висшия съдебен съвет, който би следвало да предвиди в бюджета за следващата финансова година съответната сума за плащане;

г) действията по чл. 519 ГПК са извършени от лице без представителна власт за такива действия;

д) към момента (датата на писменото обяснение) са налице висящи съдебни производства по чл. 270, ал. 2 ГПК пред ВКС за прогласяване на нищожност на основното въззивно решение на Окръжен съд - гр. Ловеч по в. гр. д. № 162/2012 г. (виж по-горе т. 5, абзац първи от тези мотиви) и е висящо гр. д. № 2723/2014 г. на Плевенския районен съд (виж по-горе т. 8, абзац първи, от тези мотиви), по което е предявен инцидентен установителен иск по чл. 71, ал. 1 КТ за недействителност на трудовия договор, а освен това предстои производство по чл. 270, ал. 2 ГПК и по отношение на влязлото в сила първоинстанционно решение по гр. д. № 6099/2011 г. на Плевенския районен съд (с което е отменено първото прекратяване на трудовото правоотношение и И. Л. е възстановена на длъжността "главен специалист - счетоводител" в Районен съд - гр. Кнежа; виж по-горе т. 4);

е) недопустимо е плащането на присъдените суми на И. Л. с решението по гр. д. № 6099/2011 г. на Плевенския районен съд да бъде направено от други пера на бюджета на Районен съд - гр. Кнежа.

1. С молба вх. № 94-00-325 от 14.11.2014 г. И. Л. е потърсила съдействието на Висшия съдебен съвет за изплащане на присъдените й с влезли в сила съдебни решения суми. Молбата е била разгледана от комисия "Бюджет и финанси" на Висшия съдебен съвет, която на заседанието, проведено на 19.11.2014 г., е отложила решаването на въпроса и за следващото си заседание на 3.12.2014 г. е поканила председателя на Окръжен съд - гр. Плевен.

На 27.11.2014 г. председателят на Районен съд - гр. Кнежа (П. Г. Т.) е изпратил писмена покана до И. Л. с копие до комисия "Бюджет и финанси" на Висшия съдебен съвет. Поканата има рег. № 554 от 27.11.2014 г. на Районен съд - гр. Кнежа, а изпратеното на комисия "Бюджет и финанси" копие и получено в деловодството на Висшия съдебен съвет на 28.11.2014 г. С нея П. Г. Т. уведомява И. Л. и Висшия съдебен съвет, че:

а) от 16.07.2014 г. до 27.11.2014 г., въпреки изпратените 2 бр. уведомления до упълномощения от нея адвокат, И. Л. не се явава в Районен съд - гр. Кнежа, където да получи надлежно оформената й трудова книжа и удостоверенията обр. УП-2 и УП-3;

б) в Районен съд - гр. Кнежа са депозирани копия на изпълнителни листове с искане да бъдат изплатени удостоверените с тях суми "при недопустимо от ГПК и неизпълнимо (от председателя на съда) условие - след заплащането на присъдените суми да бъдат представени оригиналите на изпълнителните листове, което е в тотално противоречие с нормата на чл. 519, ал. 2 от ГПК" (която гласи така: "Паричните вземания срещу държавни учреждения и общини се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение предприема необходимите мерки, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет").

1. На 1.12.2014 г. в Районен съд - гр. Кнежа е изготвен приемо-предавателен протокол № 2, с който се удостоверява, че И. Л. е представила оригиналните екземпляри на три изпълнителни листа, издадени по гр. д. № 6099/2011 г. на Плевенския районен съд:

а) изп. лист от 1.11.2012 г. за сумата 6000 лв. обезщетение за незаконно уволнение със законната лихва върху тази сума, считано от 27.09.2011 г.;

б) изп. лист от 14.03.2014 г. за сумата 1981,91 лв (присъдени разноски по пет дела);

в) изп. лист от 11.11.2014 г. за сумата 800 лв (присъдени разноски по две дела).

С бюджетно платежно нареждане от 3.12.2014 г. на И. В. Л. са изплатени (с банков превод по заявена от нея сметка) 10792,27 лв (от които: 6000 лв обезщетение за незаконно уволнение; 2010,36 лв изтекли лихви върху обезщетението от 6000 лв; 1981,91 лв и още 800 лв присъдени разноски по общо 7 дела).

1. Мандатът на П. Г. Т. за длъжността административен ръководител - председател на Районен съд - гр. Кнежа е изтекъл на 4.01.2015 г.

От съдържанието на т. 1 и 2 от допълнителните точки към дневния ред на заседанието, проведено на 3.12.2014 г. (пълен стенографски протокол № 56) е видно, че Висшият съдебен съвет е открил процедура за избор на административни ръководители в 7 звена на съдебната власт, едно от които е Районен съд - гр. Кнежа, определил е административните ръководители с изтичащ мандат на тези звена за изпълняващи функциите на административен ръководител за времето от края на мандата до встъпването в длъжност на нов административен ръководител, а единствено П. Г. Т. не е бил определен за изпълняващ функциите на административен ръководител на Районен съд - гр. Кнежа до встъпването в длъжност на нов административен ръководител.

С решение на Висшия съдебен съвет по допълнителна т. 5 на протокол № 62 от 18.12.2014 г. за изпълняващ функциите на административен ръководител - председател на Районен съд - гр. Кнежа е определена М. П. Н., съдия в Районен съд - гр. Кнежа, а с решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 37 от 25.06.2015 г. за административен ръководител - председател на Районен съд - гр. Кнежа е назначен А. Ц. А., дотогава съдия в същия районен съд.

II. При тези данни в Окръжен съд - гр. Плевен и във Висшия съдебен съвет са били направени следните проверки и констатации:

1. С писмо изх. № 01-00-49/14 от 8.04.2014 г. (регистрирано във ВСС с вх. № 04-00-077 от 9.04.2014 г.) министърът на правосъдието е уведомил Висшият съдебен съвет, че в качеството му на председателстващ Висшия съдебен съвет до него е отправен въпрос от народния представител В. А. относно получен сигнал от служителка на Районен съд - гр. Кнежа за неправомерни опити за отстраняването й от работа. По това писмо или по-точно по питането на народния представител, възприето от Висшия съдебен съвет като сигнал, е образувана преписка, съединена с жалба вх. № 94-00-325 от 10.04.2014 г., подадена от И. Л., по която обща преписка са започнали да работят три комисии на Висшия съдебен съвет - комисиите "Професионална етика и превенция на корупцията", "Съдебна администрация" и "Бюджет и финанси" (виж по-горе т. I. 13).

1. След като копие на тази обща преписка № 94-00-325 от 10.04.2014 г. е постъпило в Комисия "Съдебна администрация", К. В., нач. отдел "ЮОДКВ", Дирекция "Правна" от Администрацията на Висшия съдебен съвет, е извършила проверка, за резултатите от която е изготвила доклад. В намиращото се в дисциплинарното дело копие на този доклад няма дата на изготвянето му, или дата на предаването му в Комисия "Съдебна администрация" или друга някаква дата. Върху последната страница има удостоверявания, написани на ръка, че на 25.08.2014 г. всеки от П. Т. и И. Л. е получил препис на този доклад.

В този доклад са изложени описаните по-горе фактически обстоятелства относно двукратното прекратяване на трудовото правоотношение на И. Л. и отказа на председателя на Районен съд - гр. Кнежа да предприеме действия за изплащане на присъдените с няколко съдебни акта суми в полза на служителката.

Докладът завършва с предложение Комисия "Съдебна администрация" "по преценка да вземе отношение относно другия пункт в жалбата, а именно налице ли е уронване на престижа на съдебната власт, тъй като не е изпълнено влязло в сила съдебно решение от страна на административния ръководител на РС - Кнежа (и) тъй като подобно произнасяне е извън компетентността на КСА, съответно да върне преписката на ресорната комисия на ВСС - КПЕПК".

1. С писмо изх. № 94-00-325/2014 от 1.08.2014 г., подписано от председателя на Комисия "Професионална етика и превенция на корупцията", преписка № 94-00-325 от 10.04.2014 г. е била изпратена на "Етична комисия" при Плевенския окръжен съд "за проверка наличието на данни за нарушаване на принципите, регламентирани в Кодекса за етично поведение на българските магистрати от страна на П. Т., административен ръководител - председател на Районен съд - гр. Кнежа". Писмото е получено в окръжния съд на 4.08.2014 г.

С доклад, върху който не е поставена дата на изготвянето му, Комисията по професионална етика към Окръжен съд - гр. Плевен е изложила описаните и по-горе в т. I от тези мотиви обстоятелства и въз основа на тях е направила извода: "При така изложените и обсъдени доказателства и факти по преписката комисията счита, че П. Т. е нарушил принципа на компетентност и квалифицираност и чл. 8.1 от специфичните правила за етично поведение на административните ръководители, като не е изплатил присъдени в полза на И. Л. суми с влязло в сила съдебно решение и не е оформил своевременно и по надлежния ред и не е върнал трудовата книжка на И. Л., с което не е спазил закона и по този начин е налице уронване престижа на съдебната власт".

Докладът е бил изпратен на председателя на Комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" с писмо изх. № 3946 от 4.09.2014 г., подписано от зам. административен ръководител - зам. председател на Окръжен съд - гр. Плевен.

1. През лятото на 2014 г. е проведено периодично атестиране на П. Г. Т. Изготвената от Комисията по предложенията и атестирането оценка е добра - 129 точки. Единният формуляр е бил връчен на атестирания административен ръководител на 5.08.2014 г., а на 11.08.2014 г. му е съобщената и атестационната оценка. П. Г. Т. е направил писмено възражение по чл. 205 ЗСВ, което е било разгледано от Висшия съдебен съвет в проведеното на 15.10.2014 г. заседание. Видно от съдържанието на изготвения за това заседание протокол № 45 (в частта по т. 4 от дневния ред), след като П. Г. Т. е бил изслушан и след това отстранен от заседателната зала, членът на Висшия съдебен съвет Галя Георгиева е направила следното изказване: "Колегата частично си обжалва атестацията, която ние сме определили на 129 точки - добра оценка. Той обжалва в частта, която касае работата му като административен ръководител. Има там един случай, който той не може да го разреши и е създал проблем. Това е уволнението на една служителка, която е възстановена от съда и въпреки възстановяването от съда, колегата не я е възстановил отново на работа и създава един проблем, който не знам дали няма да стигне и до прокуратурата, защото КСА му дадохме възможност да си коригира до този момент дейността като административен ръководител. Той беше направил друга бройка - от счетоводител - главен специалист, и твърдеше, че няма на каква длъжност да я възстанови. Ние сме му дали точната длъжност, на която е работила, за да има възможност да изпълни решението на съда, но в продължение на повече от една година, което ще повлече след себе си обезщетение, той не е назначил тази жена на работа. Лошо или хубаво, това е съдебно решение, той трябва да го изпълни. Така че ние имаме много сериозни забележки към него като административен ръководител в тази му част на атестацията. Даже той пожела да бъде изслушан в КСА и мисля, че е поканен за сряда. Отделно от това, против колегата има няколко сериозни сигнала, с които е била сезирана Етичната комисия на ОС - Плевен. Първият сигнал е решен с препоръки, които той трябва да изпълни. Вторият сигнал е, от много време ние изискахме преписките от Етичната комисия, преписката е много голяма, но така или иначе тази преписка не е достигнала. Тя пак касае точно тази уволнена служителка, но така или иначе, въпреки събираните доказателства няма окончателно произнасяне на Етичната комисия. В крайна сметка обаче факт е, че тази жена не е възстановена на работа."

Висшият съдебен съвет е оставил без уважение възражението и е приел предложената от комисията атестационна оценка "добра - 129 точки".

1. През м. октомври 2014 г. с писмо изх. № 94-00-325 от 7.10.2014 г. на Висшия съдебен съвет е отправено запитване към председателя на Окръжен съд - гр. Плевен дали ще упражни правомощията си по чл. 312, ал. 1, т. 2 ЗСВ (като направи предложение за налагане на дисциплинарно наказание на П. Г. Т.).

С подробно мотивирано становище, изложено в писмо изх. № 4644 от 15.10.2014 г., административният ръководител - председател на Окръжен съд - гр. Плевен е заявил: " (...) на база установената до момента от мен информация по случая не смятам, че са налице основания за упражняване на правомощията ми по чл. 312, ал. 1, т. 2 от ЗСВ".

1. Със заповед № РД-170 от 18.12.2014 г. председателят на Окръжен съд - гр. Плевен е отказал да определи сума за изплащане на целева персонална награда на П. Г. Т., административен ръководител - председател на Районен съд - гр. Кнежа. Отказът е мотивиран със следните аргументи:

а) при проведеното периодично атестиране на П. Г. Т. са били намалени цифровите оценки по два от допълнителни критерии за заемане на ръководна длъжност: оценката по критерия "Способност за работа в екип и разпределение на задачите в него" е намалена с 6 точки "във връзка с цитирани сигнали в становището на Етичната комисия към ОС - Плевен (...) отчетен е и казуса със съдебния служител И. Л.; по същия начин е намалена оценката по критерия "Способност за взимане на решения" с 6 точки";

б) с решение на Комисия "Съдебна администрация" на ВСС от заседанието, проведено на 5.11.2014 г., на главния прокурор на Република България е изпратена за действия по компетентност цялата преписка във връзка с подадени жалби от И. Л., изпълнявала длъжността "главен специалист - счетоводител" в Районен съд - гр. Кнежа;

в) с решение на Комисия "Съдебна администрация" на ВСС от заседанието, проведено на 19.11.2014 г., е изпратена покана до председателя на Окръжен съд - гр. Плевен да присъства на заседанието във връзка с молба на И. Л. относно изплащане на дължими суми от Районен съд - гр. Кнежа по представени от нея изпълнителни листове;

г) с решение на Комисия "Бюджет и финанси" на ВСС от заседанието, проведено на 3.12.2014 г., е възложено на председателя на Окръжен съд - гр. Плевен да предприеме действия за контрол на изпълнението - изплащане на дължими суми от Районен съд - гр. Кнежа по изпълнителни листове;

д) с решение по т. 2.1 на протокол № 56 от заседанието, проведено на 3.12.2014 г., Висшият съдебен съвет не определя П. Г. Т. за изпълняващ длъжността административен ръководител - председател на Районен съд - гр. Кнежа.

Според председателя на Плевенския окръжен съд тези обстоятелства му дават основание да приеме, че П. Г. Т. като административен ръководител не е постигнал високи резултати по конкретни задачи по смисъла на чл. 9 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения (вътрешни правила по чл. 13 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата), приети от ВСС с решение по т. 43 на протокол № 34 от 27.10.2011 г.

П. Г. Т. е оспорил тази заповед, но по оспорването все още няма влязло в сила съдебно решение (повече подробности могат да се видят в реш. № 1229 от 5.02.2016 г. по адм. д. № 6585/2015 г. на ВАС-VI отд.).

1. С писмо изх. 443 от 27.01.2015 г. (рег. № 11-06-071 от 29.01.2015 г. на ВСС) административният ръководител - председател на Окръжен съд - гр. Плевен е направил предложение по чл. 312, ал. 1, т. 2 ЗСВ за налагане на дисциплинарно наказание на П. Г. Т., съдия в Районен съд - гр. Кнежа за допуснати от него нарушения на т. 5.6 и т. 8.3 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати.

Предложението е мотивирано така:

"С писмо изх. № 4644 от 15.10.2014 г. до председателя на КПЕПК съм изразил становище, че на база на установената до момента от мен информация не смятам, че са налице основания за упражняване на правомощията ми по чл. 312, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, като изрично съм посочил, че: "Не споделям подхода на П. Т. в случая. Смятам, че е следвало да подготви документите и молбата на И. Л. и да ги изпрати на ВСС с искане да се отпусне сумата при възможност или да се предвиди в следващия бюджет при липса на средства. Същевременно е следвало да укаже на И. Л., че следва да представи оригинала на изпълнителния лист пред ВСС." С писмо изх. № 4657/16.10.2014 г. копие от доклада е изпратено на Председателя на РС Кнежа. Въпреки че П. Т. е запознат с изразеното ми становище по въпроса, не предприе никакви действия в тази насока. Освен това на 22.10.2014 г. е проведена среща на П. Т. с Комисия "Съдебна администрация" при ВСС по повод казуса с И. Л. Отново не са предприети действия от страна на П. Т. Това наложи с решение на Комисия "Бюджет и финанси" на ВСС от заседанието проведено на 19.11.2014 г. да бъде изпратена покана на председателя на Окръжен съд - Плевен да присъства на заседанието във връзка с молба на И. Л. относно изплащане на дължими суми от Районен съд - гр. Кнежа по изпълнителни листове. С решение на Комисия "Бюджет и финанси" на ВСС от заседанието, проведено на 3.12.2014 г. е възложено на председателя на Окръжен съд - Плевен да предприеме действия за контрол на изпълнението, изплащане на дължими суми от Районен съд - Кнежа по изпълнителни листове, представляващи обезщетение за неправомерно прекратяване на трудовото правоотношение, лихвата присъдена върху него и възстановяване на съдебните разноски. Във връзка с това решение командировах главния счетоводител и съдебния администратор на ПОС незабавно да посетят на място Районен съд гр. Кнежа и да окажат необходимото съдействие за оформяне на искането до ВСС за изплащане на сумите по влязлото в сила съдебно решение в полза на И. Л.. Упоритото бездействие на П. Т. след решението на КПЕ, изразеното от мен становище какво следва да направи по случая и особено след проведената среща на 22.10.2014 г. с Комисия "Съдебна администрация" е необяснимо и недопустимо за магистрат, както редови, така и на ръководна длъжност. Считам упоритото бездействие на П. Т. за попадащо в разпоредбите на т. 5.5 и т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (...) Считам още, че е налице нарушение на т. 8.3 от КЕПБМ (...)".

III. С решения по допълнителна т. 8 на протокол № 7 от заседанието, проведено на 12.02.2015 г., Висшият съдебен съвет е образувал дисциплинарно производство и е избрал дисциплинарен състав, който с решение № 10-00-048 от 19.11.2015 г. по дисциплинарно дело № 4/2015 г. е предложил на Висшия съдебен съвет "да приеме, че П. Г. Т., понастоящем съдия в Районен съд гр. Кнежа, в качеството си на съдия и административен ръководител на РС гр. Кнежа е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗСВ вр. КЕПБМ

• т. 5.5 - с личното си поведение, и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност;

• т. 5.6 - магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото;

• т. 8.1 - магистратът на ръководна длъжност се отнася към служебно подчинените му ... съдебни служители с уважение и зачитане на личното им достойнство ...;

• т. 8.3 - магистратът на ръководна длъжност се грижи за организацията и дейността на поверената му служба по начин, чрез който да бъдат постигнати най-добри резултати

и му наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ - намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 на сто за срок от една година."

Предложението на дисциплинарния състав е разгледано от Висшия съдебен съвет на заседанието, проведено на 3.12.2015 г. Не е било подкрепено с необходимото мнозинство от членовете на Висшия съдебен съвет, поради са последвали няколко предложения за различни по вид дисциплинарни наказания. С 13 гласа "за", 2 гласа "против" и 3 "въздържали се" Висшият съдебен съвет е наложил на П. Г. Т. дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 ЗСВ - забележка.

П. Г. Т. е оспорил законосъобразността на това решение на Висшия съдебен съвет със следните доводи, заявени със заявление от 12.01.2016 г. (на л. 60 от делото):

1. неяснота при вземането на решение за образуване на дисциплинарно производство;

1. неяснота при избора на дисциплинарен състав;

1. включване в неясно как избрания дисциплинарен състав на лице с ясно изразено негативно отношение спрямо жалбоподателя;

1. неспазване на законовите срокове за дисциплинарното производство;

1. липса на обстоятелства в периода от 15.10.2014 г. - 5.01.2015 г. променили становището на вносителя на предложението от 15.10.2014 г.;

1. игнориране от дисциплинарния състав на фактическите обстоятелства, които са били установени и доказани по дисциплинарното дело;

1. липса на конкретизация по време на вменените нарушения;

1. оказан върху него политически натиск, прерастнал в професионален такъв;

1. произнасяне на ВСС по необразувано дисциплинарно производство;

1. пряка намеса на ВСС във висящ трудовоправен спор, който предхожда, но и обуславя дисциплинарното производство;

1. липса на мотиви, обуславящи наложеното наказание.

Висшият съдебен съвет е изразил чрез своя процесуален представител по пълномощно Васил Михов становище за неоснователност на жалбата. Оспореното от жалбоподателя решение е взето от компетентен орган в границите на предоставените му правомощия при наличие на необходим кворум и изискуемо мнозинство, и е изразено в предвидената от закона форма, дисциплинарната отговорност е реализирана при спазване на предвидената в глава ХVI на ЗСВ процедура.

IV. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата на П. Г. Т. е неоснователна, а оспореното с нея решение на Висшия съдебен съвет е законосъобразно, поради следните съображения:

1. Дисциплинарното нарушение от фактическа страна се изразява в недопустимо превратно упражняване на власт с незаконосъобразното двукратно уволнение на съдебната служителка в Районен съд - гр. Кнежа И. В. Л. и с ясно изразения от председателя на този съд отказ да бъде изпълнено влязлото в сила съдебно решение, с което се отменя първото уволнение на служителката и тя се възстановява на изпълняваната от нея длъжност "главен специалист - счетоводител".

Вярно е, че до 23.09.2010 г. И. Л. не е имала изискуемите с чл. 35, ал. 1, т. 2 от действащия тогава Закон за счетоводството (обн., ДВ, бр. 98 от 16.11.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., отм., ДВ, бр. 95 от 8.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) пет години стаж в областта на счетоводството, външния, вътрешния одит и финансовата инспекция, данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол, но на тази дата тя вече има този 5-годишен стаж: 6 месеца (от 19.06.2003 г. до 19.12.2003 г.) на длъжност "счетоводител - касиер" в "Росексимбанк" АД - клон Плевен и 4 години и 6 месеца (от 23.03.2006 г. до 23.09.2010 г.) на длъжност "главен специалист - счетоводител" в Районен съд - гр. Кнежа. Според чл. 74, ал. 6, изречение първо от Кодекса на труда недействителността не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен. В случая недостатъкът на трудовия договор между Районен съд - гр. Кнежа и И. В. Л. е отпаднал, защото тя вече има изискуемите пет години стаж в областта на счетоводството. Затова с допълнително решение от 21.01.2012 г. по гр. д. № 6099/2011 г. Плевенският районен съд е отхвърлил иска на Районен съд - гр. Кнежа за обявяване недействителност на трудовия договор между Районен съд - гр. Кнежа и И. В. Л. за изпълняваната от нея длъжност "главен специалист - счетоводител".

Така още на 23.09.2010 г. И. В. Л. е имала друго висше икономическо образование (различно от счетоводно - икономическото), образователна и квалификационна степен "магистър по аграрна икономика" и необходимите 5 години стаж в областта на счетоводството. Затова като е прекратил единадесет месеца след това (на 22.08.2011 г.) трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 2-ро КТ (работникът или служителят не притежава необходимата професионална квалификация за изпълняваната работа) председателят на Районен съд - гр. Кнежа П. Г. Т. е извършил незаконно уволнение въз основа на липсващо материално (фактическо) основание за това. Това становище са изразили три съдебни инстанции - Плевенски районен съд, Ловешки окръжен съд и Върховен касационен съд. В съответствие с повелята на закона И. В. Л. е възстановена на предишната работа - главен специалист-счетоводител в Районен съд - гр. Кнежа.

Съдебното решение, с което И. Л. е възстановена на предишната работа, е изпълнено от П. Г. Т. по един своеобразен начин - чрез ново уволнение и то отново при липсващо материално (фактическо) основание за това, както се вижда и от мотивите към решение № 457 от 11.05.2015 г. по гр. д. № 347/2015 г. на Районен съд - гр. Велико Търново (всички съдебни решения, цитирани в настоящите мотиви, могат да бъдат видяни в правно-информационната система "АПИС"). Упоритостта, с която П. Г. Т. отказва да приеме съдебно установената незаконност на извършените от него две уволнения и да възстанови незаконно уволнената служителка на предишната работа сочи на едно сериозно по своя интензитет превратно упражняване на административна власт, което е недопустимо за съдебната власт явление. Затова е неоснователно оплакването на П. Г. Т. за упражнен срещу него политически, а впоследствие и на професионален натиск. Република България е правова държава, а поддържането и защитата на конституционно установения правен ред е грижа (право и задължение) на всички държавни органи. Съдебната власт е призвана да защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата (чл. 117, ал. 1 от Конституцията). Затова, когато орган на съдебната власт не изпълнява това свое конституционно задължение и не само не защитава, а дори нарушава права и законни интереси на гражданин или юридическо лице, всеки може да предприеме действия (чрез сигнал, питане или по друг правно установен начин), с които да предизвика дължимата от държавата защита на незаконно нарушените права и интереси. Това не е неправомерен натиск, както го нарича жалбоподателя, а позволено от правовия ред действие, което в случай на превратно упражнена административна власт несъмнено е насочено към защита на по-слабата страна в правоотношението. А обстоятелството, че председателят на Районен съд - гр. Кнежа П. Г. Т. незаконно е упражнил на два пъти своята административна власт по отношение на служителката в този съд И. Л., е установено с няколко влезли в сила съдебни решения: решение № 1921 от 29.12.2011 г. по гр. д. № 6099/2011 г. Районен съд - гр. Плевен и допълнително постановеното от този съд решение от 21.01.2012 г. по същото дело; решение от 28.06.2012 г. по гр. д. № 162/2012 г. на Ловешкия окръжен съд; определение № 340 от 11.03.2013 г. по гр. д. № 1424/2012 г. на ВКС, IV г. о., ГК; решение № 457 от 11.05.2015 г. по гр. д. № 347/2015 г. на Районен съд - гр. Велико Търново и други.

"Считам упоритото бездействие на П. Т. за попадащо в разпоредбите на т. 5.5 и т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати", казва председателят на Окръжен съд - гр. Плевен в предложението си за дисциплинарна отговорност. Това негово становище е споделено от дисциплинарния състав и от Висшия съдебен съвет. То се споделя напълно и от настоящия състав на Върховния административен съд, шесто отделение. Аргументите - че въпреки изрично предоставената му щатна бройка "главен специалист - счетоводител" не изпълнява решението, с което Плевенският районен съд е възстановил И. Л. на предишната работа, защото тази нова длъжност, отпусната от Висшия съдебен съвет с изрично посочената цел да бъде изпълнено съдебното решение, не била финансово обезпечена и защото има висящо съдебно дело по спора за законосъобразността на повторното уволнение от 24.03.2014 г., са неоснователни. Кадровият орган на съдебната власт, който е отпуснал новата длъжност, ще осигури и необходимите средства за изплащане на дължимото трудово възнаграждение за нея. А ако административният ръководител - председател на Районен съд - гр. Кнежа П. Г. Т. бе преценил по-внимателно изразеното становище в доклада на Красимира Василева, началник на отдел "ЮОДКВ" при Дирекция "Правна" на Висшия съдебен съвет, че и повторното уволнение на И. Л. е незаконно, той несъмнено щеше да помисли и върху възможността сам да отмени своята заповед от 24.03.2014 г. и да възстанови служителката на предишната й работа.

Упоритото нежелание на П. Г. Т. да възстанови И. Л. на заеманата от нея преди незаконното й уволнение длъжност "главен специалист - счетоводител" несъмнено се дължи на нежеланието на П. Т. като административен ръководител - председател на Районен съд - гр. Кнежа да работи с нея в това й служебно качество (счетоводител). Данните по делото сочат, че той й няма доверие, а от друга страна и служителката оспорва правилността на негови управленски решения, с които й възлага за изпълнение задачи, извън обхвата на длъжностната й характеристика. Т.е., между административния ръководител - председател на Районен съд - гр. Кнежа П. Г. Т. и съдебната служителка И. В. Л., главен специалист - счетоводител в този съд, са възникнали служебни противоречия, които несъмнено е трябвало да бъдат отстранени. Отстраняването им обаче трябва да е на основата и в рамките на закона и съществуващия в България правов ред. Поради това е недопустимо отстраняването на служебните противоречия чрез двукратно незаконно уволнение на служителката и последващ упорит, несъобразен с основните начала на правото отказ на административния ръководител да изпълни потвърденото от всички инстанции съдебно решение за нейното възстановяване на предишната работа. Това поведение на административния ръководител - председател на Районен съд - гр. Кнежа П. Г. Т. е в нарушение на правилата по т. 5.3, 5.5 и 8.3, изр. първо от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, според които магистратът на ръководна длъжност се грижи за организацията и дейността на поверената му служба по начин, чрез който да бъдат постигнати най-добри резултати, като избягва действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие, а с личното си поведение, и чувство за отговорност в служебната си дейност, магистратът (на ръководна длъжност) трябва да дава пример за висок морал и почтеност. Налице е съвкупност на дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и 4 ЗСВ, за които наложеното дисциплинарно наказание "забележка" е в съответствие с критериите по чл. 309 ЗСВ.

1. Върховният административен съд, шесто отделение, не споделя изразеното от дисциплинарния състав становище, възприето и от Висшия съдебен съвет, че административният ръководител - председател на Районен съд - гр. Кнежа незаконосъобразно е отказвал да изплати присъдените на И. Л. суми за обезщетение и съдебни разноски. От данните по делото е видно, че изпълнително производство не е било образувано, защото принудително изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения, каквото е Районен съд - гр. Кнежа, не се допуска (чл. 519, ал. 1 ГПК), а към заявленията, подавани от И. Л. за изплащане на присъдените й суми, са били прилагани ксероксни фотокопия на издадените й изпълнителни листове. Паричните вземания срещу държавни учреждения и общини се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение (чл. 519, ал. 2 ГПК). На финансовия орган се предявява изпълнителният лист, а не негово копие. Данните по делото (виж по-горе т. I. 16) сочат, че при представени на 1.12.2014 г. оригинални изпълнителни листове, още на 3.12.2014 г. на И. В. Л. са изплатени присъдените й общо 10792,27 лв. по трите изп. листове. Следователно по отношение на това плащане не е налице дисциплинарно нарушение. Това обстоятелство обаче не налага отмяна на наложеното на жалбоподателя най-леко дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1 ЗСВ - "забележка".

1. Предложение за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор, следовател, административен ръководител или заместник на административен ръководител може да се прави от всеки висшестоящ административен ръководител - чл. 312, ал. 1, т. 2 ЗСВ. В случая такова предложение е направил председателят на Окръжен съд - гр. Плевен, в чийто съдебен район попада Районен съд - гр. Кнежа. Новото, упорито според вносителя на предложението, бездействие на председателя на районния съд е станало известно на 19.12.2014 г., на която дата във Върховния административен съд е постъпила частната жалба, изготвена и подадена от П. Г. Т. като председател на Районен съд - гр. Кнежа, срещу определение № 14907 от 10.12.2014 г. по адм. д. № 10363/2014 г. на ВАС - VI отд., с което е оставена без разглеждане жалбата на Районен съд - гр. Кнежа срещу решението на Висшия съдебен съвет от 10.07.2014 г., с което на този целево се отпуска щатна бройка за главен специалист - счетоводител (виж по-горе т. I. 9). Частната жалба не спира изпълнението на обжалваното определение или разпореждане, освен ако законът предвижда друго - чл. 233, ал. 1 АПК. С подаването на тази жалба П. Г. Т. е продължил укоримото си бездействие, с което отново обективира отказ да изпълни решението на Плевенския районен съд. А при тези данни дисциплинарното производство е образувано от Висшия съдебен съвет на 12.02.2015 г. в съответствие с правилата на чл. 310, ал. 1 и 3 ЗСВ.

1. Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че неправилно дисциплинарният състав не е уважил искането му да бъде отведен от този състав членът на Висшия съдебен съвет Галя Георгиева, която била показала пристрастност и предубеденост, изразяващи се в:

• определена на П. Т. по-ниска атестационна оценка и в това че

• "на 15.10.2014 г. от страна на Галя Георгиева манипулативно се съобщават на пленарния състав на ВСС недостоверни твърдения и намеци за евентуалното привличане (на П. Т.) към наказателна отговорност без каквото и да е основание";

• "освен това Г. Г. е председател на Комисия по дисциплинарни производства при ВСС и като такава е вносител на предложението за образуване на дисциплинарно производство, направено от А. Г." (председателя на Плевенския окръжен съд).

Изказването на Г. Г., според съдържанието на пълния стенографски протокол от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 15.10.2014 г., е:

"Колегата частично си обжалва атестацията, която ние сме определили на 129 точки - добра оценка. Той обжалва в частта, която касае работата му като административен ръководител. Има там един случай, който той не може да го разреши и е създал проблем. Това е уволнението на една служителка, която е възстановена от съда и въпреки възстановяването от съда, колегата не я е възстановил отново на работа и създава един проблем, който не знам дали няма да стигне и до прокуратурата, защото КСА му дадохме възможност да си коригира до този момент дейността като административен ръководител. Той беше направил друга бройка - от "счетоводител" - "главен специалист" и твърдеше, че няма на каква длъжност да я възстанови. Ние сме му дали точната длъжност, на която е работила, за да има възможност да изпълни решението на съда, но в продължение на повече от една година, което ще повлече след себе си обезщетение, той не е назначил тази жена на работа. Лошо или хубаво, това е съдебно решение, той трябва да го изпълни. Така че ние имаме много сериозни забележки към него като административен ръководител в тази му част на атестацията. Даже той пожела да бъде изслушан в КСА и мисля, че е поканен за сряда. Отделно от това, против колегата има няколко сериозни сигнала, с които е била сезирана Етичната комисия на ОС - Плевен. Първият сигнал е решен с препоръки, които той трябва да изпълни. Вторият сигнал е, от много време ние изискахме преписките от Етичната комисия, преписката е много голяма, но така или иначе тази преписка не е достигнала. Тя пак касае точно тази уволнена служителка, но така или иначе, въпреки събираните доказателства няма окончателно произнасяне на Етичната комисия. В крайна сметка обаче факт е, че тази жена не е възстановена на работа."

Това изказване не съдържа становище по въпросите има ли в случая дисциплинарно нарушение, в какво се изразява то и виновно ли е било извършено. Поради това не са налице основания за отстраняването на Г. Г. от дисциплинарния състав.

Правилно дисциплинарният състав е приел и, че работата на Галя Георгиева в други комисии към Висшия съдебен съвет не е основание за отвеждането й от дисциплинарното производство.

1. Неоснователно е и оплакването за "неспазване на законовите срокове за дисциплинарното производство".

Дисциплинарното производство се образува в 7-дневен срок от постъпване на предложението (чл. 316, ал. 2 ЗСВ). То се възлага на дисциплинарен състав от трима членове на Висшия съдебен съвет, определени по жребий. Дисциплинарният състав в 14-дневен срок от последното заседание приема решение, с което установява подлежащите на доказване факти, изразява становище относно обстоятелствата и правното основание за налагане на дисциплинарно наказание и предлага вида и размера на наказанието (чл. 319, ал. 1 ЗСВ). Тези срокове в случая не са били спазени. Срокът по чл. 316, ал. 2 ЗСВ се включва в обхвата на преклузивните срокове по чл. 310, ал. 1 ЗСВ, поради което не е задължителен. Не е задължителен и срокът по чл. 319, ал. 1 ЗСВ. Пропускането на тези срокове не е свързано с погасване или прекратяване на правомощието на Висшия съдебен съвет да образува дисциплинарно производство, респ. с правомощието да приеме решение по чл. 320, ал. 3 ЗСВ - липсва правна норма, която да свързва настъпването на тези последици с изтекъл срок по чл. 316, ал. 2, респ. с изтекъл срок по чл. 319, ал. 1 ЗСВ. Поради това решението на Висшия съдебен съвет от 12.02.2015 г., с което образува дисциплинарно производство по предложението на председателя на Плевенския окръжен съд, постъпило на 29.01.2015 г., не е порочно и не обуславя отмяната на крайния акт - решението на Висшия съдебен съвет от 3.12.2015 г., с което налага на П. Г. Т. най-лекото дисциплинарно наказание "забележка". Не е незаконосъобразен и този краен акт на Висшия съдебен съвет по изложените по-горе мотиви.

По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че жалбата на П. Г. Т. срещу решението на Висшия съдебен съвет по т. 5 на протокол № 60 от заседанието, проведено на 3.12.2015 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание "забележка", е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото искането на жалбоподателя П. Г. Т., да му бъдат присъдени направените от него разноски в производството пред дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет и по настоящето съдебно производство, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,