Решение № 17256 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7945/2019 г.

Решение № 17256 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7945/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Свищов срещу решение № 210 от 23.04.2019 г., постановено по адм. д. № 533 по описа на Административен съд гр. В. Търново за 2018 г. Касаторът твърди, че са налице всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на съдебното решение. Същото е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизвоствените правила и е необосновано. На първо място се възразява срещу преценката на първоинстанционния съд относно допустимостта на подадената пред него жалба. Поддържа се твърдение, че същата е просрочена. От изпратената до лицето пратка е видно, че същата е ясно и конкретно изписана в разписката за нейното получаване: "АУЗ 964-1 от 12.09.2017 г. – ВА". Изпратена е на адреса на М. М.. Този адрес е заявен пред администрацията от лицето, като такъв за кореспонденция. След като на него не е намерен никой, пратката е върната на Община Свищов. Изпратена е и втората пратка, отново чрез "Български пощи" ЕАД, която е върната непотърсена в община Свищов на 12.02.2018 г. По тази причина не се споделят изводите на АС-В. Т., относно приложението на чл. 32 от ДОПК. Макар, че пратката е връщана в цялост, процедурата по връчване е изпълнена по реда на чл. 32 във вр. с чл. 33 от ДОПК и актът е влязъл в сила, след сваляне на обявлението от информационното табло на 29.01.2018 г. Жалбата срещу акта е подадена директно в съда на 20.07.2018 г., преди да е изтекъл срокът за произнасяне на по-горестоящият административен орган и административната процедура не е била изчерпана. Това производство е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното обжалване. Това налага първоинстанционното решение да бъде обезсилено, тъй като е постановено по недопустима жалба. Алтернативно се излагат и твърдения по същество на спора, като се поддържа, че са неправилни изводите на АС-В. Т. относно законосъобразното определяне на дължимия данък върху недвижимите имоти /ДНИ/ и дължимата такса битови отпадъци /ТБ0/. От подадените пред органа по приходите декларации, като собственик на имота е вписано само лицето М. М. и въз основа на тези декларации е определен дължимият данък. По същият начин и въз основа на същата декларация правилно е определено и задължението за дължимата ТБО. В частта относно обезвреждане на битови отпадъци, е установено, че услугата се предоставя от общината и за нея се дължи заплащане на такса. Въз основа на горните твърдения се иска първоинстанционното решение да бъде отменено, както и да бъде отхвърлена жалбата на М. М. срещу административния акт. Ответникът – М. М., чрез адв. С. М., оспорва подадената касационна жалба, като намира, че Община Свищов не е представлявана надлежно, поради което и всички представени в хода на производството доказателства не следва да се ценят, тъй като са приобщени към доказателствената маса в нарушение на процесуалните правила. Невярно и недоказано е твърдението, че общинската администрация е положила всички необходими усилия, за да издири доверителя му. Постановеното решение е правилно и обосновано, тъй като първоинстанционния съд не е допуснал съществени нарушения на материалния закон и съдопроизвоствените правила. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Съобразявайки разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е извършил проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК. Данъкът определен общо за имота, въпреки налични по делото доказателства, че собствеността е в идеални части. Допуснато е нарушение на чл. 12, ал. 1 от ЗМДТ, което правилно е отчетено от административния съд. Липсва посочване и на начина по който са определени не само данъчните задължения, но и тези за такса битови отпадъци. Обосновани са изводите, че обжалваният акт е незаконосъобразен, издаден при съществени процесуални нарушения и в противоречие на разпоредбите на ЗМДТ, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е неоснователна. Поставеният за разглеждане спор пред Административен съд гр. В. Търново е относно законосъобразността на акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 964-1 от 12.09.2017 г. издаден от старши инспектор приходи при община Свищов. С акта са определени задължения на М. М. в общ размер на 3 122. 41 лв. по ЗМДТ, за имот представляващ земя с площ от 2 802 кв. м. и застроен на площ 230. 28 кв. м., както и производствен обект, сграда с РЗП 592. 72 кв. м., на административен адрес: [населено място], [адрес]. Определеният общ размер на задълженията включва: данък недвижими имоти в размер на 812. 34 лв. главница и лихви в размер на 167. 74 лв., както и такса битови отпадъци в размер на 1953. 68 лв. главница и лихви в размер на 352. 81 лв. Актът е бил връчен на задълженото лице чрез поставяне на обявление по реда на чл. 32 от ДОПК във връзка с чл. 33 от ДОПК. След сваляне на съобщението от информационното табло е прието от общинската администрация, че АУЗД е влязъл в сила на 29.01.2018 г. М. М. е подал жалба срещу АУЗД, с вх. № 94-Ж-89 от 19.06.2018 г. На 03.07.2018 г. на жалбоподателя е препратено становище на юрисконсулта на Община Свищов във връзка с подадената жалба. На 20.07.2018 г. е подадена жалба до АС-В. Т.. Съдът преценил, че подадената жалба срещу АУЗД е процесуално допустима, тъй като Община Свищов е пристъпила към връчване по реда на чл. 32 от ДОПК в нарушение на изискванията на чл. 30, ал. 1 от ДОПК. Прието е, че жалбата е била процесуално допустима за разглеждане от решаващия орган. Той не я е разгледал изобщо и липсва негово произнасяне. Изпратеното писмо до М. М. е само становище на служител на общината, но то не е волеизявление на компетентния решаващ орган по смисъла на чл. 107, ал. 4 изр. първо във връзка с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ. Непроизнасянето в срок е възприето от първоинстанционния съд като мълчаливо потвърждаване на акта по смисъла на чл. 156, ал. 2 от ДОПК. Въз основа на това е направен извод, че подадената до съда жалба е в срока по чл. 156, ал. 5 от ДОПК и е процесуално допустима за разглеждане и по съдебен ред. При осъществената проверка на акта, решаващият състав е изложил мотиви за основателност на подадената срещу АУЗД жалба. Според съда, неправилно е определен размерът на данъчните задължения, тъй като не е отчетен фактът, че имота е съсобствен. АУЗД изобщо не държи сметка за това обстоятелство въпреки представените нотариални актове. В тежест на лицето е възложено цялото задължение за ДНИ, което е в противоречие на чл. 12, ал. 1 от ЗМДТ. Същото обстоятелство-несъобразяване с представените документи за собственост е довело до неправилно определяне и на ТБО. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, таксата се заплаща от собствениците или ползвателите на имота, като задължението се определя за всеки от тях съобразно неговия дял на собственост. За процесния имот ТБО е определена за целия имот, а не съгласно идеалните части на собствеността. Освен това АУЗД е издаден и в нарушение на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, тъй като за 2014 г.; 2015 г. и 2016 г. са подадени декларации от лицето, че имота няма да се ползва, а мотиви в този смисъл в акта не се съдържат. В следствие на така допуснатите съществени нарушения на производството по определяне на публичните задължения на лицето, съдът е приел, че жалбата е основателна и е отменил АУЗД. Изложени са мотиви, че произнасянето на съда в случая е в хипотезата на чл. 160, ал. 3 от ДОПК и естеството на акта не позволява решаването му по същество, поради което преписката следва да се върне на компетентния орган при община Свищов за издаване на нов акт, при съобразяване с доказателствата, декларациите за ползване на имотите, както и наличието на съсобственост. Делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно постановено. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като е постановено по жалба срещу АУЗД, която също е била недопустима. Споделят се изложените от АС-В. Т., мотиви относно липсата на надлежно връчване на АУЗД № 964-1 от 12.09.2017 г. издаден от орган по приходите при Община Свищов. В чл. 29 от ДОПК са описани начините и изискванията за връчване на съобщения в административното производство. Алинея 3 на разпоредбата предвижда, че е допустимо връчване на съобщение чрез пощенски оператор, но неговото връщане по преписката с отбелязване "непотърсено" не осъществява процедурата по чл. 32, ал. 1 от ДОПК. За да се връчи съобщение чрез прилагане към досието по чл. 32, ал. 1 от ДОПК, лицето трябва да не е намерено на адреса за кореспонденция след най-малко две посещения през 7 дни, като според ал. 2, обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция. По делото не са представени протоколи по чл. 32, ал. 2 от ДОПК, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 32, ал. 1 от ДОПК, поради което изводът на съда, че оспореният акт не е влязъл в сила е правилен. Неоснователно е и твърдението, поддържано от касатора, че не отговаря за действията на пощенския оператор и не може да носи отговорност за начина по който се оформя пратката. Напротив, задължение на органа по приходите е надлежно и при спазване на установената законова процедура да връчи издадения АУЗД. Като за връчването следва да има доказателства. Споделя се и преценката на АС - В. Т. относно характера и значението на препратеното становище на юрисконсулта на общината до задълженото лице. Същото няма правна стойност на решение по чл. 156 от ДОПК, тъй като не е издадено от компетентен орган. В този случай, съобразно чл. 156, ал. 4 от ДОПК, АУЗД е потвърден мълчаливо, а жалбата срещу него не е недопустима на това основание. Въз основа на горното, настоящият касационен състав намира, че проведеното съдебно производство е процесуално допустимо. Образувано е по допустима първоинстанционна жалба, която е била подадена от адресат на акта, за когото той е неблагоприятен, като оспорването е предявено в срок /с оглед липсата на доказателства за надлежно връчване/, поради което по това оспорване е постановено допустимо съдебно решение. Правилни и основани на доказателствата по делото са и изводите на съда по същество на спора. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗМДТ, задължени за данъка са собствениците на имоти. Когато имота е в режим на съсобственост, то съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗМДТ, данъкът се определя съответно на притежаваните от съсобствениците части. Това изискване на закона не е спазено. Несъстоятелно е да се поддържа, че тъй като данъкът се определя по декларация, а в нея процесният имот не е деклариран като съсобствен, то не е нарушена процедурата по определяне на задълженията на М. М.. От приложените към административната преписка доказателства е видно, че задълженото лице притежава собственост върху процесните имоти в идеални части, поради което задължението му следва да се определи пропорционално на тези части. Същите процесуални нарушения се констатират и при определяне на дължимата такса битови отпадъци. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, таксата се заплаща от лицата по чл. 11 от с. з., тоест това е собственика на имота. Правото на собственост върху процесния имот с оглед неговия обем, позволява правилното определяне и на дължимата такса. След като при определяне на задължението за ТБО наличието на съсобственост е игнорирано отново АУЗД е незаконосъобразен и в тази част. Неправилно, в нарушение на материалния закон, както е посочил първоинстанционния съд, ТБО за целия имот е възложен в тежест на М. М.. Съответен на правомощията на съда по чл. 160, ал. 3 ДОПК, е и изводът му, че характерът на акта не позволява решаване на делото по същество, тъй като не са установени факти и обсъдени обстоятелства, които са относими към правилното определяне на данъчната основа върху която следва да се изчислят задълженията на лицето. При този изход на правния спор не следва да се обсъждат твърденията на процесуалния представител на ответника, относно ненадлежното представителство на Кмета на Община Свищов. Изложените аргументи, че представените доказателства следва да се изключат от доказателствената маса, тъй като не са приложени от надлежно упълномощено лице не променят крайния извод на съда за незаконосъобразност на АУЗД. Въпреки, че не е изложил аргументи по тези доводи, първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод, че жалбата е основателна и оспорения акт следва да бъде отменен. В полза на ответника, следва да бъдат присъдени разноски, които са поискани своевременно, като са представени и доказателства, че същите са договорени и заплатени в размер на 950 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на договореното възнаграждение направено в открито съдебно заседание от процесуалния представител на касатора, поради което и разноските следва да бъдат присъдени в размера, в който се претендират. Мотивиран така, Върховен административен съд състав на Осмо отделение