Решение № 6161 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2064/2014 г.
ВАСVI отделение09.05.2014 г.докладчик т Милка Панчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 755 от 30.12.2013 г., постановено по адм. д. № 787/2013 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" гр. Плевен да заплати на Рая Огнянова Костова сумата 300 лв. / триста лева/, представляваща направени по делото разноски. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6161 от 9.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2064/2014 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалиня кодекс (АПК). С решение № 755 от 30.12.2013 г., постановено по адм. д. № 787/2013 г. Административен съд гр. Плевен е отменил заповед № СП-02-1773/03.07.2013 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Плевен относно отказ на месечна помощ за деца на Рая Огнянова Костова от гр. Плевен и е върнал преписката на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Плевен за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Плевен. Излагат се твърдения, че обжалваното решение е неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Липсвало произнасяне по откритото оспорване съдържанието на приложение № 3 /доходи от друга стопанска дейност/, което е неразделна част от годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012 г. и по-конкретно, деклариран от жалбоподателката размер на дохода от зеленчукопроизводство. Счита за неправилни изводите на съда относно определяне дохода на семейството. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват, получени са писмени бележки от ответната страна. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, съдебното решение за постановено при изяснени фактически обстоятелства и правилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и възраженията на страните по делото и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. По делото е установено, че Рая Огнянова Костова с молба-декларация от 24.06.2013 г. е искала от дирекция "Социално подпомагане" гр. Плевен по реда на ЗСПД отпускане на месечна помощ за децата Тома Венелинов Моцърканов и Мелис Ахмедова Салиева. Към молбата били приложени изискуемите декларации, удостоверение за трудови възнаграждения на лицето с което съжителства на семейни начала Венелин Моцърканов, удостоверение № 2006/20.06.2013 г. регистрационна карта на земеделски производител на името на Рая Огнянова Костова, годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012 г. на Р. К., уведомително писмо за одобрение № 852 от 13.01.2013 г. за оторизирана сума от 24446.00 лева и справка за доходи от 01.06.2013 г. Не е спорно, че административният орган е спазил законоустановената процедурата, като по молбата е извършена проверка от социален работник. Изготвен е социален доклад с предложение за отказ за отпускане на помощ, тъй като според направените изчисления средномесечният доход на чл. от семейството бил 29191,74:12:4 = 608,16 лева, което е повече от установения размер от 350 лв. съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗСПД. При тези данни е издадена оспорената пред първата съдебна инстанция Заповед № СП-01-1773/03.07.2013 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" гр. Плевен, с която е отказана месечната помощ за деца на Рая Костова, тъй като брутният доход на семейството за предходните 12 месеца, формиран от дохода на брутната работна заплата на Венелин Моцърканов в размер на 4464,72 лева, сумата от 24446 лв. на Рая Костова от ДФ "Земеделие" и обезщетението, изплатено от НОИ за временна неработоспособност от 281,02 лв., е по-голям от 350 лв. съгласно чл. 4, ал. 3 от ЗСПД. Неоснователно е развитото в касационната жалба възражение за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила - липса на произнасяне по направеното оспорване от процесуалния представител на директора на ДСП на Приложение № 3 от годишната данъчна декларация по чл. 50 ЗДДФЛ за 2012 г., подадена от Рая Огнянова Костова. Видно от протокола за съдебно заседание от 14.10.2013 г., по делото е изискана и представена от Областна дирекция "Земеделие" гр. Плевен анкетна карта за регистрация като земеделски производител на Рая Костова за стопанската 2011 г. - 2012 г. с всички приложения към нея. Същите са приети като доказателства по делото в следващото съдебно заседание, а представителят на административният орган не е сочил други доказателства и данни, оборващи съдържанието на представените. Съдът коректно в мотивите на обжалваното решение е изложил правните си съображения по спора, анализирайки събраните по делото писмени доказателства, преценени съобразно материалноправните разпоредби. За да отмени оспорената заповед, Административен съд гр. Плевен е изложил подробни мотиви за неправилно установен средномесечен доход на чл. от семейството, състоящо се от Рая Костова, съжителят й Венелин Моцърканов и двете деца Тома Венелинов Моцърканов и Мелис Ахмедова Салиева. Съдът се е позовал на даденото с разпоредбата на § 1, т. 2 от ДР на ЗСПД легалното определение за "доход" за нуждите на същия закон, а именно, че "Доход" са всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, както и получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на добавката за чужда помощ по чл. 103 от Кодекса за социално осигуряване, стипендиите на учащите се до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, както и помощите и средствата, получени по този закон и по Закона за закрила на детето. Според чл. 3, ал. 3 от ППЗСПД брутните доходи се изчисляват по реда за определяне на облагаемия доход по ЗДДФЛ. Съгласно нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ - облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон, а според ал. 2 - когато в този закон е предвидено приспадане на разходи, при определяне на облагаемия доход от съответния източник се вземат предвид разходите, определени по този закон. Представените по делото доказателства удостоверяват, че Рая Костова е регистрирана като земеделски производител с ЕКАТТЕ на регистрация 67012, следователно попада в приложното поле на раздел III от ЗДДФЛ. Според чл. 30 от същия - годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се - с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на КСО и ЗЗО. Според мотивите на съда, неточно административният орган е определил брутния доход на членовете на семейството, като механично е сумирал отразените като получен доход стойности от родителите, без да отчете нормативно признатите разходи, които не влизат в определянето на годишната данъчна основа, както и внесените суми за задължително осигуряване по КСО и ЗЗО. Неизясненият и неточно установен от органа доход за чл. от семейството е довел до издаването на незаконосъобразен административен акт, поради което същият правилно е бил отменен, а делото е изпратено като преписка на директора на дирекция "Социално подпомагане"гр. Плевен за ново произнасяне, като бъдат съобразени указанията на съда по установяване на релевантните за спора факти при правилното прилагане на материалния закон. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 144, ал. 1 от АПК, на ответницата по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство, представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,