Решение № 4781 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1186/2019 г.

Решение № 4781 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1186/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Д. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. И. срещу Решение № 338/08.11.2018 г., постановено по административно дело № 271/2018 г. на Административен съд - С. З., с което е отхвърлен предявеният от него иск против Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" – гр. С., за присъждане на обезщетение в размер на 335 лева, за претърпени имуществени вреди. Касационният жалбоподател счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменения по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно постановление № 43-0000373/08.12.2017 г. на и. д. началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. С. Загора. Иска отмяна на съдебното решение на административния съд, като вместо него бъде постановено друго, с което да се уважи предявеният иск. Претендира присъждане на съдебно деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба - Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" – гр. С. в писмен отговор, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Ц. Пълова счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Намира, че при неговото постановяване не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да се остави без уважение подадената касационна жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Административен съд – С. З. е бил сезиран с искова молба от И. Д. от гр. [населено място], подадена срещу Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" – гр. С. с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 335 лв. за претърпени от него имуществени вреди, вследствие на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 43-0000373/08.12.2017 г. на и. д. началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" – гр. С. Загора. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил исковата молба на Димов срещу ИА "АА" – гр. С. с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетение в размер на 335 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 431/2018 г. по описа на Районен съд – С. З., завършило с отмяна на процесното НП. За да стигне до този резултат съдът е приел, че макар и да е налице първата предпоставка за да бъде ангажирана отговорността по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно отменено като незаконосъобразно НП, не е налице третото кумулативно изискуемо условие, за да бъде основателен и доказан предявеният от Димов иск за обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, а имено причинна връзка между отмененото НП и реално претърпяната вреда – заплатен разход за адвокатско възнаграждение. Изложил е подробни мотиви, че макар да е налице сключен Договор за правна защита и процесуално представителство от 29.01.2018 г., същият не е бил приложен по АНД № 431/2018 г., а е представен едва при подаването на исковата молба пред първоинстанционния съд по адм. дело № 271/2018 г. Въз основа на тези изводи е приел, че независимо, че приложения договор е надлежно оформен и има характер на разписка за посочената в него като заплатена сума, предвид обстоятелството, че този договор не е представен и съответно приложен по АНД № 431/2018 г. по описа на Районен съд – С. З., то същият не доказва направен от ищеца разход в размер на 335 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение към момента на воденето на съдебното производство по АНД № 431/2018 г. При тази установена фактическа обстановка, решаващият съд е счел, че недоказано се явява наличието на причинно–следствена връзка, между претендираната от ищеца имуществена вреда (направен разход за адвокатско възнаграждение) и отмененото като незаконосъобразно НП, поради което не са налице основания за уважаването на тази искова претенция за обезщетяване. По тези съображения е отхвърлил иска като неоснователен. Настоящата съдебна инстанция намира така постановеното решене за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Субективното право на обезщетение по ЗОДОВ възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган – чл. 4 ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от увреждането. Неправилен е изводът в съдебното решение за липсата на реално претърпяна вреда. При проверката на материалната законосъобразност на решението следва да бъде съобразена точка 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. по съвместно Тълкувателно дело № 2/2014 г. на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, с която е прието, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Така също следва да бъде съобразено и Тълкувателно решение № 1 от 15 март 2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед възприетото в тези тълкувателни актове, които са задължителни за съдилищата, се налага заключение, че наказателните постановления се издават, при осъществяването на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което причинените от дейността вреди, подлежат на обезщетяване по реда на специалния закон. При тяхната отмяна като незаконосъобразни държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които се явяват тяхна пряка и непосредствена последица. В пряка причинна връзка с издаденото НП № 43-0000373/08.12.2017 г. и отменено като незаконосъобразно с Решение № 204/14.03.2018 г. по АНД № 431/2018 г. на РС – С. З., ищецът безспорно е претърпял вреди, изразяващи се в направата на разноски в размер на 335 лева за адвокатско възнаграждение в производството по неговото обжалване. По силата на чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. Заплатеното адвокатско възнаграждение е доказано от приетия като доказателство Договор за правна помощ и процесуално представителство от 29.01.2018 г., в които е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 335 лв., като същото е отбелязано, че е заплатено изцяло в брой. При правилно установяване на фактическата обстановка, съдът е направил неправилни изводи, че договорът за правна защита и съдействие е трябвало да бъде представен в производството по обжалване на НП. Такова задължение страната в производството по ЗАНН няма, поради което същото е неотносимо към предмета на делото пред РС – С. З.. Следва да бъде посочено, че достоверността на датата на договора не е оспорена от ответната страна, видно от представения по АНД № 431/2018 г. съдебен протокол от 14.03.2018 г. Достоверността на датата на договора не е оспорена. От датата и съдържанието на договора се установява извършено плащане в брой при подписване на договора в размер на 335 лв. Следователно, към момента на отмяна на незаконосъобразния акт – 14.03.2018 г., когато настъпва противоправния резултат, са известни данни за настъпила непосредствена вреда, в резултат на плащане на възнаграждение на адвокат, във връзка с извършени действия по правна защита и съдействие по обжалване на процесното наказателно постановление. В случая ирелевантно за правния спор е кога е извършено плащането. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издаден електронния фиш, за обжалването на който е ангажирал квалифициран защитник. Адвокатската защита в съдебното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което разноските за възнаграждение за един адвокат подлежат на възстановяване. Поради констатираното отменително основание решението на административния съд следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да бъде осъдена ИА "АА" – гр. С. да заплати на И. Д. обезщетение в размер на 335 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 431/2018 г. по описа на Районен съд – С. З., завършило с отмяна на наказателно постановление № 43-0000373/08.12.2017 г. на и. д. началник на Областен отдел на "Автомобилна администрация" – гр. С. Загора. С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател и с оглед на направеното от неговия процесуален представител своевременно искане, следва да бъдат присъдени направени съдебни разноски, от които: 10 лв. заплатена държавна такса за първата съдебна инстанция, 5 лв. заплатена държавна такса за настоящата касационна инстанция, 300 лв. адвокатски хонорар за първата съдебна инстанция, съгласно Договор за правна защита и съдействие № 4/15.05.2018 г. (л. 27 от адм. дело № 271/2018 г.) и списък на разноските по чл. 80 ГПК, общо в размер на 315 лв. За настоящата съдебна инстанция касаторът не е представил договор за правна защита и съдействие, поради което такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 338/08.11.2018 г., постановено по административно дело № 271/2018 г. на Административен съд – С. З. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" – гр. С., ул. "Й. В. Г." № 5 да заплати на И. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [адрес] обезщетение в размер на 335 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по АНД № 431/2018 г. по описа на Районен съд – С. З.. ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" – гр. С., ул. "Й. В. Г." № 5 да заплати на И. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [адрес] съдебно деловодни разноски и пред двете съдебни инстанции в размер на 315 лева (триста и петнайсет) лева. Решението не подлежи на обжалване.