Решение № 2034 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1875/2015 г.

Решение № 2034 от 23.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1875/2015 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Трансагро 2001" ЕООД - гр. Добрич срещу решение № 2855/12.12.2014 г., постановено по адм. дело № 790/2014 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 1100297/16.05.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 469/14.10.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП в частта за определени данъчни задължения за ДДС, вследствие непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 138 407,76 лв. и лихва - 39 180,26 лв. за данъчни периоди за месеците октомври и декември 2007 г. и от януари до октомври 2010 г. по фактури, издадени от "Агротранс спринт" ЕООД, "Енола Агро" ЕООД, "Джей ес" ЕООД и "Терамекс еко" ЕООД за доставки на царевица, пшеница и слънчоглед. В касационната жалба не се сочат конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението й може да се направи извод, че се поддържат оплаквания за допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора съдът е възприел безкритично констатациите на ревизиращите органи за липса на доставки, като не е обсъдил всички оспорени фактури. От доказателствата по делото за всяка една от доставките касаторът твърди, че е доказано реалното й изпълнение, както и са налице доказателства за осъществен транспорт от ревизираното дружество на общо 653,22 тона царевица от складова база на "Агротранс спринт" ЕООД в с. Крумово. Твърди, че и преките доставчици са притежавали наети складови бази за съхранение на зърно. Посочено е, че по фактура № 25/18.10.2007 г., издадена от "Енола Агро" ЕООД е за доставка на 67,460 тона царевица, а по фактура № 173/18.03.2008 г. е за 23,820 тона пшеница, като за последната твърди, че поради възникнал пожар не може да се установи към момента на ревизията реалността на доставката и за което той не може да бъде отговорен. Относно доставките от "Терамекс еко" ЕООД твърди, че пшеницата е доставена с транспорт на доставчика, за което били представени пътни листове с приложени към тях тахошайби. Сочи, че било доказано по безспорен начин последващата реализация на стоките. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и да се присъдят направените разноски в размер на 5 187 лв. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП, редовно призован не е изпратил свой представител, а в депозирания по делото писмен отговор я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователа поради следните съображения: Делото за втори път е на разглеждане пред Върховния административен съд, I отделение. С решение № 1057/25.04.2013 г. по адм. дело № 3975/2011 г. на Варненския административен съд по жалба на "Трансагро 2001" ЕООД е отменен ревизионния акт за отказано право на данъчен кредит в частта по фактури № 85/25.01.20118 г. с ДДС 10 100 лв., № 85/25.01.2008 г. с ДДС в размер на 10 100 лв., № 89/6.02.2008 г. с ДДС в размер на 10 100 лв., № 95/11.02.2008 г. с ДДС в размер на 15 150 лв., № 137/17.03.2008 г. с ДДС в размер на 15 150 лв. и № 199/1.04.2008 г. с ДДС в размер на 5 498,45 лв., издадени от "Агротранс спринт" ЕООД, ведно с лихвите за забава. В останалата част жалбата е отхвърлена за останалите доставки по фактури № 76/6.12.2007 г. с ДДС в размер на 10 100 лв., № 77/13.12.2007 г. с ДДС в размер на 2 075 лв. и № 78/18.12.2007 г. с ДДС в размер на 10 100 лв., издадени от "Агротранс спринт" ЕООД, както и по фактури № 25/18.10.2007 г. с ДДС в размер на 6 341,24 лв. и № 173/18.03.2008 г. с ДДС в размер на 2 382 лв., издадени от "Енола" ЕООД, фактури № 88/15.06.2010 г. с ДДС в размер на 33 471,02 лв., № 128/30.08.2010 г. с ДДС в размер на 2 149,56 лв., издадени от "Джей ес" ЕООД и фактури № 17303.05.2010 г. с ДДС в размер на 8 120 лв., № 174/5.05.2010 г. с ДДС в размер на 18 270 лв. и КИ № 178/20.05.2010 г. с ДДС в размер на 10 600,66 лв., издадени от "Терамекс еко" ЕООД и лихви в размер на 21 455,26 лв. и С решение № 3001/4.03.2014 г. по адм. дело № 8663/2013 г. Върховният административен съд, състав на I отделение е отменил изцяло горното решение и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. С това отменително решение е прието, че по делото са представени многобройни доказателства на унгарски, гръцки и английски език, които не са преведени и не са обсъдени от съда, което е нарушение по чл. 236, ал. 2 ГПК и това процесуално нарушение е прието за съществено, което е довело до постановяване на съдебно решение при неизяснена фактическа обстановка. Освен това е прието, че в частта, в която жалбата е била отхвърлена, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано осъществяване на доставките, но не е дал указания на страните по чл. 171, ал. 4 АПК и по този начин е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до непопълване на делото с относими към спора доказателства, включително с преводи на представените копия от документи на чужд език. При новото разглеждане на делото първоинстаницонният съд изцяло е отхвърлил жалбата на "Трансагро 2001" ЕООД, приемайки че не е доказана реалността на фактурираните доставки от доставчиците "Агротранс спринт" ЕООД, "Енола Агро" ЕООД, "Джей ес" ЕООД и "Терамекс еко" ЕООД за доставки на царевица, пшеница и слънчоглед. Съдът след обсъждане на събраните по делото доказателства е направил извод, че не е доказано по безспорен начин предаването на стоките от преките доставчици на жалбоподателя Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че за да възникне правото на данъчен кредит за получател по доставки, е необходимо да са налице реално осъществени облагаеми доставки и това е първостепенно и задължително условие, обуславящо възникването и упражняването на правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68 ЗДДС. Правилно е прието от съда, че при липса на доказана реална доставка, като елемент от фактическия състав на чл. 69 ЗДДС, за жалбоподателя не възниква право на приспадане на данъчен кредит. По процесните доставки първоинстанционният съд е възприел констатациите на приходните органи, които са проследявали предходните доставчици на преките доставчици на ревизираното дружество. ЗДДС, в сила от 1.01.2007 г. изостави подхода на отменения закон, който за законосъобразното упражняване правото на данъчен кредит за получателя по доставката предвиждаше установяване с допустими доказателства осъществяването не само на пряката, но и на предходните доставки. Следователно, по сега действащия ЗДДС за успешното упражняване на посоченото материално право е необходимо да се установи изпълнението на пряката доставка и тъй като в процесния случай се касае за доставка на родовоопределени вещи, то е необходимо по категоричен начин да се установи предаването им от доставчика на получателя съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Директива 2006/112/ЕО третира по същия начин облагаемата доставка на стока, като приема в чл. 14, § 1, че доставка на стока е прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Това означава, че не е необходимо прехвърляне право на собственост на съответната стока, както приема чл. 6, ал. 1 ЗДДС, а е достатъчно да се установи фактическото й предаване, което може да се извърши и от несобственик, стига доставчикът да притежава процесното количество стока, което е предмет на доставка, обективирана във фактура. В тази връзка следва да се посочи, че не може получателят да отговаря за неналичие на обезпеченост на доставчиците - преки и предходни, но в същото време негова е доказателствената тежест за доказване реалното предаване на стоките от прекия доставчик, за които доставки е упражнил правото на данъчен кредит. Трайно установена практика на СЕС в Люксембург е, че получателят по доставките не може да отговаря за действията/бездействията на своите доставчици, както и че той не може да осъществява контрол върху тях. В същото време обаче, както неведнъж в свои решения ВАС е приемал, че след като получателят черпи права от доставките чрез приспадане на ДДС като данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, негово е задължението да докаже, че фактурираните му доставки са реално извършени. Такова задължение приходният орган няма, тъй като по общите правила на доказването, този който твърди отрицателни факти, не е длъжен да ги доказва. В процесния случай ревизиращите органи са твърдели именно такива факти, поради което тежестта на доказване на положителните факти - че доставките са действително осъществени именно от издателите на процесните фактури, е върху ревизираното дружество. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, според които, както и българския ЗДДС възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. Именно при съобразяване на тези относими разпоредби от националното право и правото на ЕС е постановено обжалваното пред настоящата касационна инстанция решение. Относно фактурите, издадени от "Агротранс спринт" ЕООД за доставки на царевица твърденията по делото са, че една част от процесната стока е доставена с транспорт на на "Трансагро 2001" ЕООД. Посочено е, че от писмени обяснения на управителя на доставчика, дадени в ревизионното производство 142,420 тона царевица е извозена директно от Гърция до клиенти на "Трансагро 2001" ЕООД. От така даденото обяснение, може да се направи извод, че твърденията са били за транзитна доставка, но в същото време няма доказателства, че предходния доставчик на "Агротранс спринт" ЕООД е предал процесното количество царевица не директно на "Трансагро 2001" ЕООД, а на негов клиент. При транзитните доставки са налице няколко правоотношения, като е необходимо да се установи знание, че стоката от предходния доставчик ще се достави директно на последващ клиент на ревизираното дружество. Такива доказателства за осъществена транзитна продажба по делото не са ангажирани. За останалото фактурирано от "Агротранс спринт" ЕООД на "Трансагро 2001" ЕООД количество царевица. С първоинстанционната жалба при първоначалното разглеждане на делото пред първоинстанционния съд "Трансагро-2001" ЕООД излага твърдения, че по фактурите, издадени от "Агротранс спринт" ЕООД, последният се явява пряк доставчик, а за предходни доставчици сочи гръцки фирми, като твърди, че превозът от Гърция до България е извършен от "Агро резерв" ООД и "Строубери" ЕООД. В тази жалба няма въведени доводи, че се касае за транзитни доставки от гръцките доставчици директно до клиенти на "Трансагро-2001" ЕООД, макар такива твръдения да са въведени в жалбата по административен ред, За които решаващият орган е приел, че не се подкрепят от доказателствата по делото доводите за извършени транзитни доставки по смисъла на чл. 329 ТЗ. Решаващият съд е обсъдил всички релевантни за спора доказателства и е направил законосъобразни изводи, че не е доказана реалността на доставките от "Агротранс спринт" ЕООД към "Трансагро 2001" ЕООД. Този извод съдът е направил и след обсъждане на представените товарителници, в които вместо гръцко дружество е посочен прекия доставчик на касационния жалбоподател. По същия начин съдът е установил несъответствия в представените пътни листове и в приемните бележки, от които не може да се направи извод, че царевицата, фактурирана от "Агротранс спринт" ЕООД е получена от "Трансагро 2001" ЕООД. Данните за натоварването й не са достатъчни, за да се приеме, че е налице доставка към касационния жалбоподател, след като не е доказано, че той ги е получил. Неустановяването на това обстоятелство е основание за отказ от правото на данъчен кредит, както са приели приходните органи, а впоследствие и първоинстанционния съд. Относно издадените 2 бр. фактури от "Енола Агро" ЕООД за доставка на царевица и пшеница, законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че по делото няма категорични доказателства за реалността на процесните доставки. И тук, както за предишния пряк доставчик, са изложени доводи от касационния жалбоподател за извършени транзитни доставки, макар в първоинстанционната жалба при първоначалното разглеждане на делото твърденията да са за получаване на зърното от прекия доставчик "Енола Агро" ЕООД, а вече в хода на процеса са налице твърдения за транзитни продажба, а именно че е налице натоварване директно от производители, без да се уточняват какви са те до клиенти на касационния жалбоподател. Тези твърдения за транзитни доставки не са подкрепени с писмени доказателства, от които да може да се направи безусловен извод, че са налице правоотношения между продавач, купувач и трето лице, както и да е налице знание, че продавачът ще съобщи на купувача, че стоката директно ще бъде изпратена на трето лице. Наред с това следва продавачът да предаде на купувача и копия от документите, които придружават стоките, което не е налице в процесния случай. Следователно, по делото не са ангажирани убедителни доказателства, нито че стоките са предадени от прекия доставчик, издател на фактурите на "Трансагро 2001" ЕООД, нито че е налице транзитна продажба на същите по смисъла на чл. 329 ТЗ. Доводите, че недоказването реалността на доставката поради обективна невъзможност - възникнал пожар, не се подкрепят с никакви доказателства. Не са ангажирани доказателства за реалното предаване на фактурираната стока от прекия доставчик на получателя "Трансагро 2001" ЕООД. Относно 2 бр. фактури за слънчоглед, издадени от "Джей ЕС" ЕООД важат горните мотиви, тъй като и за тази доставка първоначално касаторът е твърдял, че стоката е получена от издателя на фактурите, а впоследствие отново е въвел твърдения за извършени транзитни доставки, за които не са представени релевантните доказателства. Представените по делото анкетни карти за земеделски производител, таблици за растениевъдство, договори за аренда и др. не представляват доказателства, установяващи реалното предаване от доставчика на получателя на процесния слънчоглед. Относно 2 бр. фактури за пшеница, издадени от "Терамекс еко" ЕООД законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че не е доказана реалността на процесните доставки на пшеница, реколта 2009 г. Представените частни документи с възражението на ревизионния доклад - договор, стокови разписки и приемателно-предавателни протоколи не се ползват с материална доказателствена сила, както е приел и решаващият съд. Освен това няма убедителни доказателства за транспортирането на стоките, след като е установено по делото, че задължението за това е на ревизираното дружество-касационен жалбоподател. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и затова като постановено в съответствие с изискванията на приложимия материален данъчен закон - ЗДДС, на съдопроизводствените правила и при правилно установена фактическа обстановка, са изведени и правните изводи на съда, поради което е налице и неговата обоснованост. Решението като правилно да се остави в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане в депозирания по делото писмен отговор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна, на таза страна в касационното производство следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 3 890,25 лв. на основание чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Този размер се присъжда 3/4 от размера по чл. 8, ал. 1 от посочената Наредба, тъй като в касационното производство тази страна не е била представлявана от юрисконсулт. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение