Решение № 576 от 18.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.26, ал.5 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР). Образувано е по касационна жалба на Р. Ганчев от гр. Дупница срещу Решение 103 от 28.03.2022 г., постановено по административно дело 370/2021 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]-40-1036/07.07.2021 г. на директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" ("ГВРС") при Националния осигурителен институт (НОИ). С разпореждането, на основание чл.26, ал.1 във връзка с чл.4 и чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР е отпуснато гарантирано вземане на Р. Ганчев от гр.Дупница, в размер на 3 689,51 лв. за периода от 01.11.2018 г. до 24.01.2019 г. по негово заявлениедекларация с вх.Ц4502-09-01 от 13.03.2020 г., по трудово правоотношение с работодател Евроманган ЕАД - в несъстоятелност (трудов договор от 05.02.2013 г.) , прекратено със заповед 1/25.01.2019 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, като не му е отпуснато исканото от него гарантирано вземане и за периодите месец август, септември и октомври на 2018 г. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и вместо него постановяване на отмяна на оспорения административен акт, евентуално връщане на делото за ново разглеждане. Твърди се, че разпореждането на административния орган е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неспазване на определената форма, липса на изложени мотиви и в нарушение на чл.35 от АПК, както и в противоречие с материалния закон. Сочи се, че неправилно е отказано изплащането на гарантираното вземане за процесните месеци -м.09, 10, и 11 от 2018 г., поради липса на разплащателни ведомости, възоснова на които да се извърши точна преценка относно правото на заявителя Р. Ганчев. Поддържа се, че проверката по чл.5, ал.1 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (Наредбата) на практика не е извършена по същество поради бездействие на административния орган. Неправилно съдът е приел обратното за безспорно, както и това, че само поради отсъствието на ведомости за тези месеци за Ганчев, че за тях той няма начислени, но и неизплатени трудови възнаграждения. Счита се, че констативният протокол за проверка от контролните органи на НОИ е съставен формално и от неговото съдържание не може да се направи заключение за действително извършена проверка съгласно ЗГВРСНР и Наредбата. Не е спазено изискването на чл.9, ал.1 от същата за разглеждане на подаденото заявление на база съпоставяне на данните от констативния протокол, Регистъра на осигурените лица и Регистър Трудови договори. При положение, че ведомостите за заплати на касатора са липсвали, то на основание чл.26, ал.2 от ЗГВРСНР, директорът на фонда е трябвало да издаде разпореждане за спиране на производството, когато не могат да бъдат събрани доказателства за определяне на правото и размера на вземането. Сочи се също, че от допуснатата и изготвена съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че на вещото лице не са предоставени счетоводни справки, рекапитулации, оборотни ведомости или други обобщени справки, от които да е видно какъв е броят на лицата с трудово-правни отношения всеки месец, каква е общата сума на начислените работни заплати по месеци и пр., не е зачетена и представената справка от вещото лице за пълен шестмесечен период на вземанията. Твърди се, че непрекъснатостта на трудовото правоотношение на касатора е удостоверена с посочването в трудовата му книжка. Визират се и съществени нарушения на съдопроизводствените правила нарушение на принципа на равнопоставеност на страните и служебното начало, необосновано отклоняване на искането за спиране на съдебното производство и искания за събиране на доказателства. Недопустимо, в нарушение на чл.130, ал.2 от АПК, съдът се е произнесъл в хода на съдебното производство по законосъобразността на задължително предписание ЗД-І-24-01033146/08.11.2021 г. за заличаване на данни от осигуряването на жалбоподателя, реализирано в хода на висящ съдебен спор. Наличието на подадени декларации Образец 1 от осигурителя-работодател за целия период (за който му е начисляван облагаем доход от трудово правоотношение), за който се претендира и гарантирано вземане от Р. Ганчев е категорична индиция, че по отношение на него са налице материалноправните предпоставки по чл.3, ал.1 от ЗГВРСНР искането му да бъде уважено. В съдебно заседание касаторът поддържа жалбата чрез процесуален представител адв.М. Чочова. Представя пред касационната инстанция извлечения от банкова сметка, удостоверяващи заплащането на трудовото му възнаграждение по договор с Евроманган ЕАД и доказателства за образувано гражданско дело за установяване на трудов и осигурителен стаж при работодателя, вкл. за спорните периоди. Претендира разноски. Ответникът по касация - директорът на Фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите при Националния осигурителен институт, действащ чрез пълномощника гл.юрисконсулт Л. Цонева, в писмена защита оспорва касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение. Сочи, че неоснователно жалбоподателят е възразил, че административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и не е събрал необходимите доказателства за определяне размера на вземанията, които са му дължими за гарантирани вземания, в нарушение на чл.9, ал.1 от Наредбата. На основание чл.5, ал.1 от Наредбата, от контролните органи на НОИ е извършена проверка за начислени, но неизплатени от работодателя трудови възнаграждения и обезщетения. За проверката е съставен констативен протокол КГ-5-24-00937064/14.06.2021 г., приобщен по делото, от който е видно, че са прегледани счетоводните отчети, ведомостите за заплати, данъчните декларации и други документи на Евроманган ЕАД, като към протокола са приложени 153 броя справки, издадени от синдика на дружеството за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения - Приложение 1 към Наредбата. Допълва, че също са дадени и задължителни предписания за коригиране на данните в Персонален регистър към НАП и НОИ за добавяне и заличаване на данни, какъвто е случая с касатора, поради несъответствието им с ведомостите за изплатени или незаплатени трудови възнаграждения. Съобразени са разпоредбите относно гарантираните вземания по чл.3 и 4 от ЗГВРСНР и редът за изплащането им по чл.25 и сл. от същия закон. На основание чл.128 от КТ, начисляването на трудови възнаграждения следва да намери израз във ведомости за заплати за изплатени и/или неизплатени трудови възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и издаване на извлечение от тези ведомости за заплати при поискване. Твърди, че от ведомостите за заплати по делото се установява, че сумата по обжалваното разпореждане отговаря на сбора от сумите по ведомостите за заплати за шестмесечния период на правото, като ведомостите за заплати са налични за всички месеци, както е констатирал и първоинстанционният съд, но не съдържат данни за жалбоподателя за месеците август, септември и октомври 2018 г. От приетата по делото експертиза също се установява, че правилно е изчислен размерът на дължимите суми с процесното разпореждане. Счита, че в случая не е налице хипотезата по чл.26, ал.2 от ЗГВРСНР, вменяващ задължение на директора на фонда да издаде разпореждане за спиране на производството, когато не могат да бъдат събрани доказателства за определяне правото и размера на гарантираното вземане, тъй като ведомостите за заплати са предоставени от работодателя по надлежния ред на контролните органи на НОИ, видно от приемо-предавателен протокол и опис на документи. В обхвата на правото по чл.22 от ЗГВРСНР попадат само начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и то само за периода и в размерите по чл.22 от ЗГВРСНР. След като в представените ведомости за заплати за месеците август, септември и октомври 2018 г липсват данни за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения за касатора, изводът е, че работодателят не е начислил такива за лицето. За органа не е налице задължение да издирва допълнителни доказателства, различни от ведомостите, което попада извън обсега на чл.3 от ЗГВРСНР. При установеното действително несъответствие на тези данни с данните в Персоналния регистър на НОИ за лицето, контролните органи на НОИ в рамките на компетенциите им по чл.108, ал.1, т.3 от КСО и Инструкция 1 от 3 април 2015 г., са издали задължителни предписания на работодателя с ЗД-1-24-01033146/08.11.2021 г. да заличи данните подадени по чл.5, ал.4, т.1 от КСО с декларация обр.1 Данни за осигуреното лице с код 22 за вид осигурен за месеците юли, август, септември и октомври 2018 г. Тези предписания са надлежно връчени на прокуриста на дружеството и са влезли в сила като необжалвани в законоустановения срок по чл.117, ал.3 от КСО. Неоснователно е твърдението на касатора за издаване на задължителните предписания в нарушение на чл.130, ал.2 от АПК, тъй като в правомощията на контролните органи и тяхно задължение е при установено несъответствие на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО с ведомостите за заплати, да издадат задължително предписание за коригирането им, както и в съответствие с чл.9, ал.1 от Наредбата. Действително в разпореждането не се съдържат мотиви относно претендираните от касатора вземания за месеците август, септември и октомври 2018г., но такива не се изискват, тъй като ведомостите не съдържат начислени, но неизплатени възнаграждения на Ганчев за тези периоди. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първоинстанционния съд, като предлага то да бъде оставено в сила. Намира, че съдът правилно е аргументирал решаващите си изводи с това, че начисляването на трудовото възнаграждение следва да намери израз във ведомости за изплатени и/или неизплатени трудови възнаграждения съгласно чл.128 от КТ. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок по чл.211, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК. Като провери решението съобразно изискванията на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но неправилно, като мотивите за постановяването му не се споделят от касационната инстанция. От фактическа страна е установено, съгласно трудов договор и отбелязване в трудова книжка, справки/ извлечения от регистъра на НОИ и заключение на ССчЕ, че Р. Ганчев е изпълнявал длъжностите главен инженер и експерт по безопасност на труда в "Евроманган" ЕАД за периода от 05.02.2013 г. до 25.01.2019 г., като трудовият му договор е прекратен на 25.01.2019 г. със заповед 1/25.01.2019 г. С решение 29/11.03.2020 г. по т.д. 15/2019 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, поправено с решение 39/18.05.2020 г., е било открито производство по несъстоятелност и дейността на дружеството е била прекратена на основание чл.630, ал.2 от Търговски закон (ТЗ). Със заявление с вх.Ц4502-09-01 от 13.03.2020 г. Р. Владков е поискал отпускане на гарантирано вземане по ЗГВРСНР. По делото са представени издадени от работодателя две различни справки с един и същи 86/29.03.2021 г. по чл. 4, ал. 1 от Наредба за реда и начина на информиране на работниците и служителите за отпускане и изплащане на гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя, като в едната /л.12 по адм.д.370/2021 г./ фигурират начислени, но неизплатени трудови възнаграждения за касатора за м.08, 09, 10, 11, 12 от 2018 г. и м.01, 2019 г., а в другия вариант /л.41/ фигурират възнаграждения само за м.11, 12 от 2018 г. и м.01,2019 г. Не са налични данни за това дали и кога са връчени тези справки на Р. Ганчев, като в подаденото заявление-декларация от 13.03.2020 г. той е посочил, че не може да представи справка по чл.4, ал.1 от Наредбата. С констативен протокол КГ-5-24-00937064/14.06.2021 г. /л.125 по адм.д.370/2021 г./ е извършена проверка от контролните органи на НОИ относно начислените и неизплатени възнаграждения на работници и служители в Евроманган ЕАД. Въз основа на констатациите от проверката, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО и чл.37 от Инструкция 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ са издадени задължителни предписания ЗД-І-24-01033146/08.11.2021 г. /л.132/ за заличаване на данните в персоналния регистър за Р. Ганчев за м.07-10, 2018 г. като неправилно подадени, тъй като данни за него не са налице в разплащателните ведомости за тези периоди. В резултат на извършената проверка, органът е издал процесното разпореждане за изплащане на гарантирано вземане на касатора, но само за периодите 11, 12 2018 г. и 01 2019 г., фигуриращи във ведомостите за начислени, но неизплатени възнаграждения на работодателя. Директорът на Фонд "ГВРС" при НОИ е финализирал административното производство с издаването на оспореното пред първоинстанционния съд разпореждане [номер]-40-1036/07.07.2021 г., с което на основание чл.26, ал.1 във връзка с чл.4 и чл.22, ал.1 от ЗГВРСНР в полза на Ганчев е отпуснато гарантирано вземане в размер на 3536,20 лв. за начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения за периода 01.11.2018 г. - 24.01.2019 г. в размер на 6889,03 лв., и начислени, но неизплатени парични обезщетения за периода м.януари 2019 г. в размер на 3689,51 лв., като след направени удръжки за задължителни осигурителни вноски и данък върху дохода му е определена сума за изплащане в размер на 2 802.64 лв. По искане на Р. Ганчев Административен съд - Добрич е назначил основна и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, която е изчислила гарантираното вземане в два варианта за м.08, 09, 10, 11, 12 2018 г. и м.01,2019 г. и само за м.11,12-2018 г. и 01,2019 г.. Вещото лице е отбелязало в констативната част, че не му е предоставена в пълнота счетоводната информация, необходима за изготвяне на заключението, поради което го е базирало само на известните му данни. В отговора на задача 1 от допълнителната ССчЕ /л.97/ посочва, че няма данни и документи за следните обстоятелства: Какъв е броят на лицата с трудови правоотношения за всеки месец в периода на проверката; каква е общата сума на начислените работни заплати/осигуровки и други/ за месеците на проверката; как кореспондират с годишния финансов отчет /ГФО/ за 2018 г. начислените суми по сметка 604 Разходи за РЗ /работна заплата/, сметка 421 Персонал, сметка 605 Разходи за осигуровки и разчетните сметки свързани с данъци и осигуровки; няма счетоводни регистри , които да отразяват движението по сметките, отчитащи разходите за работни заплати, осигуровки и данъци. На това основание според ССчЕ не може да бъде направен извод за изчерпателност на предоставената информация и респективно, това ли са всички фишове за РЗ на всички лица имащи трудови отношения с Евроманган ЕАД /в несъстоятелност/ за проверения период и положили ли са труд. Отбелязано е в отговора на задача 1 от допълнителната ССчЕ /л.98/, че липсата на индивидуални фишове за работна заплата на лицето за месеците от август -2018 г. до октомври-2018 г. не може да бъде обяснена, като лицето е било в трудово-правни отношения с ЕвроманганЕАД /в несъстоятелност/ в този период . За да отхвърли жалбата срещу процесното разпореждане, с която е сезиран, първоинстанционният съд е обосновал извод, че то е издадено без допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е отделил спорното от безспорното като е приел, че по делото не се спори, че Ганчев има право на гарантирано вземане по ЗГВРСНР, което е упражнил в законоустановения срок по чл.25 от ЗГВРСНР, а спорен е единствено въпросът относно размера на гарантираното вземане за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на Ганчев за м.08, 09 и 10 - 2018 г. Атакуваният съдебен акт страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които обуславя наличието на касационните отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Съгласно чл.3 от ЗГВРСНР, гарантирани вземания на работниците и служителите са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори, и парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. Правоимащи лица по смисъла на закона са работници и служители, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя при условие, че последният е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по чл.6 от ЗГВРСНР. Неизпълнението на задълженията на работодателя да изготви справка по приложение 1 по чл.4, ал.1 от Наредбата не може да има негативна последица за лицето с право на гарантирано вземане. От доказателствата по делото е установено, че Р. Ганчев е бил в трудово правоотношение с "Евроманган" ЕАД, налице е съдебно решение, с което дружеството е обявено в несъстоятелност, като от работника е подадено заявление-декларация за изплащане на гарантирано вземане в законовия срок. Данните по делото сочат, че от "Евроманган" ЕАД действително е изготвена справка по приложение 1 по чл. 4, ал. 1 от Наредбата /НРНИРСОИГВНР/, но повече от 12 месеца след подаване на заявление-декларацията му от 13.03.2020 г., и то в два различни варианта, като не се установяват данни относно връчването на справките на лицето и реализиране на възможността му за възражения. Последвалата проверка от контролните органи на НОИ е установила различията в данните за касатора в Персоналния регистър на НОИ и ведомостите за заплати на работодателя, като е издала задължително предписание да бъдат заличени данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за Ганчев, влязло в сила като необжалвано от дружеството-адресат. С констативен протокол от 14.06.2021 г. за извършени проверки на база счетоводната документация, разплащателните ведомости и други първични документи на работодателя е установена липсата на данни за касатора за спорните периоди. Издадените задължителни предписания ЗД-І-24-01033146/08.11.2021 г. от контролния орган на НОИ за заличаване на данните на Ганчев е от 08.11.2021 г. , т.е. след издаване на процесното разпореждане от 07.07.2021 г. на директора на фонд ГВРС. С оглед изложеното, неправилно с процесното разпореждане, въз основа на недоизяснена фактическа обстановка, е уважено искането му само за периодите, в които данните за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения са налични. Първоиностанционният съд е назначил съдебно-икономическа експертиза и е изисквал двукратно от ТП на НОИ протоколите от извършените проверки, ведно със задължителните предписания, издадени въз основа на тях, като по делото те са представени в заверен препис и се установява, че действително при извършените проверки от контролните органи за периодите 08, 09 и 10 2018 г. данни за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения за Р. Ганчев не са установени. На вещото лице обаче не са предоставени всички необходими според него документи с цел изясняване на фактическата обстановка по случая. Това неправилно не е отчетено от първоинстанционния съд като важно за изясняване на фактите по случая и обективна преценка на законосъобразността на оспорения акт. Съдът е формирал извод, че от представените писмени доказателства и от изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза (първоначална и допълнителна) не се установява наличието на начислени и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на Ганчев, които да не са включени в размера на гарантираното от фонда вземане. Съдът неправилно е достигнал до извод, че не са налични доказателства, които да оборват фактическите констатации в обжалвания акт. В аналогичен смисъл е практиката на ВАС по сходни случаи /решение 9830/03.11.2022 г. по адм.д.3700/2022 г., VІ отд. на ВАС, решение 9855/03.11.2022 г. по адм.д.2177/2022 г., VІ отд. на ВАС, решение 5818/14.06.2022 г. по адм.д.668/2022 г., VІ отд. на ВАС/. Органът не е изпълнил задължението си по чл.8, ал.3 от Наредбата да укаже на заявителя писмено да представи липсващите документи и като не му е дал възможност да отстрани нередовностите по заявлението си е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Разпоредбата на чл.8, ал.3, изр.второ от НРНИРСОИГВНР постановява, че ако в 7-дневен срок от уведомяването нередностите не бъдат отстранени, ТП на НОИ прави съответната преценка въз основа на наличните документи, а съгласно чл.26, ал.2 от ЗГВРСНР, директорът на фонда следва да спре производството, когато: 1. са налице доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ; 2. не могат да бъдат събрани доказателства за определяне на правото и размера на гарантираното вземане. Отказ би следвало да бъде постановен единствено когато заявителят не отговаря на изискванията на закона - чл.26, ал.3 от ЗГВРСНР, а това не би могло да се случи без да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. Произнасянето на органа трябва да е мотивирано и постановено въз основа на изясняването на всички изискуеми предпоставки и събрани доказателства от нормативната уредба, което в случая не е извършено. Първоинстанционният съд не е преценил, че оспорваният акт е постановен в нарушение на изискванията на чл.35 от АПК, тъй като не са изяснени всички относими факти и обстоятелства. Не е спазено изискването по чл.9, ал.1 от Наредбата за разглеждане на подаденото заявление-декларация и приложените към него документи на база съпоставяне на данните от констативния протокол, Регистъра на осигурените лица и Регистър "Трудови договори". По този начин административният орган е нарушил основния принцип по чл.9, ал.2 от АПК - да се съберат всички необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за това. Установяването на съществуването или несъществуването на фактическите основания, посочени в административния акт е в тежест на административния орган. Съгласно практиката на ВАС, обхватът на защита за дължими трудови вземания на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател е подложен на тълкуване и в Решение на Съда (седми състав) от 25 юли 2018 г. (преюдициално запитване от Върховен административен съд - България) - В. Гиго/Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (Дело C-338/17), като в т.34 се извежда, че случаите, в които е позволено да се ограничи задължението за изплащане от гарантиращите институции, каквито са предвидени в член 4 от Директива 2008/94, трябва да бъдат тълкувани стеснително (вж. по аналогия решения от 17 ноември 2011 г., Van Ardennen, C-435/10, EU: C: 2011: 751, т. 34 и от 28 ноември 2013 г., Gomes Viana Novo и др., C-309/12, EU: C: 2013: 774, т. 31). Такова стеснително тълкуване не може като резултат да лиши от съдържание изрично предоставената на държавите-членки възможност да ограничат посоченото задължение за изплащане (вж. в този смисъл решение от 28 ноември 2013 г., Gomes Viana Novo и др., C-309/12, EU: C: 2013: 774, т. 32). Както вече е посочвал ВАС в своята практика, неизпълнението на задълженията на работодателя да изготви справка по приложение 1 по чл.4, ал.1 от НРНИРСОИГВНР (или да уведоми работника/служителя за нея) не може да има негативна последица за лицето с право на гарантирано вземане. От доказателствата по делото е установено, че Ганчев е бил в трудово правоотношение с "Евроманган" ЕАД, което с решение на Окръжен съд - Добрич е обявено в несъстоятелност. От Р. Ганчев е подадено заявление-декларация за изплащане на гарантирано вземане в законовия срок. Данните по делото сочат, че от "Евроманган" ЕАД е изготвена справка в два различни варианта по приложение 1 по чл.4, ал.1 от НРНИРСОИГВНР над 12 месеца след подаване на заявлението-декларация и по делото липсват доказателства за връчването им на Ганчев. Предвид посоченото обстоятелство за работника е била налице обективна невъзможност за запознаване с фактите, обективирани в конкретния документ и подготвяне на възражение срещу тях. В този смисъл е и практиката на ВАС по сходни случаи, като например решение 4612 от 16.05.2022 г. по адм.д.12142/2021 г., VІ отд. и решение 5818 от 14.06.2022 г. по адм. д. 668/2022 г., VІ отд./. Основателен е доводът на касационния жалбоподател за нарушаване на принципа на служебното начало в административния процес. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти. Установяването на съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт е в тежест на административния орган. Той трябва да установи и изложи вярната фактическа обстановка, при което да обоснове от правна страна реда и начина, по който тя рефлектира върху правото на лицето за гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя по чл.4 от ЗГВРСНР. Основния принцип по чл.9, ал.2 от АПК изисква да се съберат всички необходими доказателства, независимо дали има искане от страните за това. Налице е и несъобразяване с нормата на чл.36 от АПК, регламентираща задължение за административния орган, относно събирането на доказателства. Горните обстоятелства подкрепят извода за незаконосъобразност на оспорения акт, поради издаването му при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила за изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая. Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира, че оспореното разпореждане е постановено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. Касационната жалба е основателна и следва да се уважи. Като не е констатирал допуснатите от административния орган съществени процесуални нарушения и противоречие с относими материалноправни разпоредби, Административен съд - Добрич е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като се отмени и оспореното пред първоинстанционния съд разпореждане. Доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Р. Ганчев при съобразяване с мотивите към настоящото решение. При новото разглеждане на преписката следва да бъдат извършени изискуемите проверки по чл.5 и чл.9 от Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, като бъдат съпоставени приложените документи с данните от констативния протокол, от Регистъра на осигурените лица и от Регистър "Трудови договори", да бъдат събрани всички необходими и относими доказателства и да бъдат направени съответните изводи, относно вида и размера на начислените и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на правоимащото лице и периодите, за които се отнасят те, размерът на данъка върху доходите и запорите, в съответствие с изискванията на чл.10 от Наредбата. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски на касатора Р. Ганчев следва да бъдат присъдени разноски за двете инстанции съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК, както следва: 600 лв. за адвокатско възнаграждение, 200 лв. възнаграждение за вещо лице, 10 лв. държавна такса за първа инстанция и 70 лв. държавна такса за касационна инстанция, общо 880 лв. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,