Решение № 5000 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1122/2009 г.

Решение № 5000 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1122/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 26.11.2008 г. по адм. д. № 431 от 2007 г. Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на МЦ "Медиана" ЕООД - Павликени срещу заповед № РД-09-982 от 15.06.2007 г. на директора на РЗОК - Велико Търново, с която сключеният с лечебното заведение индивидуален договор № 04-0482 от 27.03.2007 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ (СИМП) е прекратен в частта му по отношение дейността на д-р Теодора Николова Николова, изпълнител на пакет "Акушерство и гинекология", считано от 16.06.2007 г., на основание чл. 239, т. 2 от НРД 2006. Против това решение на административния съд МЦ "Медиана" ЕООД е подало касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. В оплакването, така както е изложено и формулирано в касационната жалба, не са посочени закононарушения, а се излагат само обстоятелства по същество на делото, но направената по този въпрос преценка от административния съд не подлежи на касационен контрол. Тази преценка би могла да бъде проверена само при оплакване за игнориране или изопачаване на преценените доказателства. Такова оплакване в случая не е формулирано. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извод в смисъл, че решението е неправилно. Ако оплакването е за нарушение на закона, то е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на МЦ "Медиана" ЕООД против заповедта за прекратяване на договора по отношение на дейността на д-р Теодора Николова след като въз основа на медицински протокол № СМ 34 от 25.04.2007 г. е приел, че с амбулаторен лист № 170206 от 7.11. 2006 г., издаден от посочения лекар, е отчетена неизвършена медицинска дейност по отношение на ЗЗОЛ Николина Иванова Иванова. Така също е прието, че обжалваната заповед е издадена при спазване на административно процесуалните правила и при наличие на фактическите предпоставки за прилагане на санкцията по чл. 239, т. 2 от НРД, 2006 г. Това становище на административния съд е правилно. Фактическите и правните съображения са изложени в мотивите на заповедта и в медицински протокол № СМ 34 от 25.04.2007 г., към който са приложени и съответните медицински документи. Развитите в касационната жалба подробни съображения за нарушения на административно производствени правила са изцяло неоснователни. Касаторът без основание твърди, че обжалваният акт е издаден при липса на мотиви. Изискванията за съдържанието на административния акт са подробно изброени в общата процесуалноправна норма на чл. 59, ал. 2, т. 1 - 8 от АПК и между тях не попада самостоятелното обсъждане на възраженията на страните в административното производство. Обжалваният административен акт съдържа всички изискуеми реквизити, включително подробно излагане на фактическите основания с препращане и към съставения констативен медицински протокол. Приложената санкция на специалното правно основание на чл. 239, т. 2 от НРД, 2006 г. се състои в прекратяване на договора с ИМП (МЦ) само по отношение на дейността на съответния лекар, извършил нарушението и е съразмерна на тежестта на нарушенията. Противно на това, което се поддържа в касационната жалба, в разглеждания случай предизвестието е било отправено с мотивирано решение № РД-15-3 от 16.05.2007 г. на директора на РЗОК. В указания срок изпълнителят на специализирана извънболнична медицинска помощ е депозирал писмено възражение до директора на НЗОК с вх. № 29-09-36-828 от 23.05.2007 г. на РЗОК. В тази хипотеза за директора на НЗОК е възникнало задължението по ал. 2 на чл. 240 от НРД 2006 да подложи на преценка "изложеното в съгласуваното в 7-дневен срок с председателя на БЛС "възражение", след което да даде, респ. да откаже на директора на РЗОК съгласие за прекратяване на договора. В НРД 2006 не се съдържат правила, по които възразяващият изпълнител на медицинска помощ следва да съгласува с председателя на БЛС изложеното в писменото му възражение до директора на НЗОК. Не е предвидено да се проведе специално производство и да се издаде нарочен акт (съвместен или едностранен от страна на председателя на БЛС), който да съответства на определени изисквания за форма и съдържание. В настоящия случай председателят на БЛС е бил уведомен за постъпилото възражение с писмо изх. № 29-04-47/18 от 29.05.2007 г., с което директорът на РЗОК му е изпратил копие от възражение вх. № 29-09-36-828 от 23.05.2007 г. заедно с документацията по случая, послужила за издаване решението на РЗОК. При тези данни с писмо изх. № 20-04-196 от 8.06.2007 г. на директора на НЗОК е дадено мотивирано съгласие за прекратяване на сключения договор с МЦ "Медиана" ЕООД. От обстоятелството, че няма изразено становище по конкретния случай от страна БЛС не следва друго. Останалите доводи са неотносими към възникналия спор. При това положение, обжалваната заповед № РД-09-982 от 15.06.2007 г. за прекратяване на индивидуален договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ е издадена при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност по чл. 239, т. 2 от НРД, 2006 г. и като е отхвърлил подадената жалба, административният съд е постановил правилно решение. Не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,