Решение № 3699 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9889/2019 г.

Решение № 3699 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9889/2019 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. Томов с адрес в [населено място] срещу решение № 4886 от 11.07.2019 г. на Административен съд София град по адм. дело № 13183/2018 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 2153-21-325/13.11.2018 г., издадено от директора на ТП на НОИ София град. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ София град взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върпховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ София град. С него се оставят без уважение три жалби на Томов срещу разпореждане № [ЕГН]/223 от 27.10.2017 г. на ръководител по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София град като неоснователни. Със същото решение е отменено разпореждането и върната пенсионната преписка № [ЕГН] на Н. Томов на пенсионния орган за ново произнасяне. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установил от приложената административна преписка, че със заявлнеие от 31.05.2014 г. Томов е поискал отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е представил документи по чл. 3 от НПОС за преценка на пренендираното право, включително и ЕР на ТЕЛК от 29.04.2014 г., с което е определен ТНР 74% и срок на инвалидност до 1.04.2017 г. Представен е и образец УП-2 № 170/19.09.2000 г., издаден от ДФ "Строймашинженеринг", удостоверяващ осигурителен доход за периода от 1.01.1994 г. до 31.12.1996 г. Извършена е проверка на разплащателните ведомости в Обединения осигурителен архив като в отговор е получен УП-15 № 0 АС-АС-5 б78#2 от 27.06.2014 г. със същия осигурителен доход за периода 1.01.1994 г. -31.12.1996 г. 1 237 168. 00 лева. С разпореждане от 26.06.2014 г. на длъжностно лице по ПО е отпусната лична пенсия за ИОЗ в минимален размер до определянето на социална пенсия за инвалидност. С разпореждане от 31.07.2014 г. е определен действителен размер на личната пенсия ИОЗ - 747. 28 лева, който бил изменян и осъвременяван. С ЕР от 6.07.2016 г. на ТЕЛК Томов е предсрочно освидетелстван преди изтичане на срока, като са определени ТНР 76% и срок до 1.07.2019 г. през който срок от 21.08.2017 г. с навършване на възраст по чл. 68, ал. 1 КСО пенсията се счита за отпусната пожизнено. С писмо от 30.06.2017 г. жалбоподателят е уведомен да представи документите по които е зачетен осигурителния стаж при отпускане на пенсята и които са му върнати след приключване на пенсионното производство. Томов не ги представя, иска удължаване на срока, поради което с разпореждане от 29.09.2017 г. на длъжностно лице по ПО е разпоредено личната пенсия за ИОЗ на Томов да бъде изплащана в минимален размер -189 лева, с мотиви, че е отпусната по удостоверение за доход в тригодишен период по чл. 70, ал. 3 КСО, издадено от ДФ "Строймашинженеринг", за която е образувана преписка в СГП за установяване автентичността на първичната отчетна документация на посочения осигурител. В пенсионното производство е установено и антидатиране на представения УП 2 № 170 от 19.09.2000 г., издаден от ДФ "Строймашинженеринг", тъй като в него е вписан БУЛСТАТ, който съществува от 2011 г. и не може да е съществувал към вписаната дата на издаване през 2000 г. При установеното от фактическа страна в административното производство по издаване на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ София град съдът не е установил нарушения във връзка със спазвавето на административно производствените правила, компетентността на органа и изискванията на материалния закон. Всички възражения относно нарушения при издаване на оспореното решение приел за неоснователни и отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Касационната жалба съдържа доводи, поддържани и в производството пред административнтия съд. Разгледани по същество като касационни основания не съставляват основание за отмяна на решението като неправилно. Съдът е извършил обоснована преценка на доказателствата по приложената административна преписка и действията на административния орган, като е извел обосновани изводи от фактическа страна, че не установяват по надлежен начин предпоставките за възникване на правото на пенсия в пълен обем, поради което правилно е отпусната пенсия в минимален размер до представяне, и/или установяване по служебен път на първичната документация, установяваща относимите факти относно размера на претендираната пенсия. Възраженията относно компенетността на органа да издава разпореждания в тази връзка са неоснователни с оглед разпоредбите на чл. 99 КСО. От друга страна, няма законова норма която в пенсионното производство да утвърждава писмен документ/ в случая УП2 № 170 от 19.09.2000 за абсолютно валиден/неподлежащ на проверка и последващ контрол за истинността му/, както поддържа жалбоподателят, още повече, че изискванията му за форма явно са опорочени и без да е необходимо провеждането на нарочно производство за това. В случая вписването на БУЛСТAТ въведен през 2011 г. в документ, оформен, че е издаден през 2000 г. създава съмнение в доказателствената тежест на писмения документ и вписаните в него облстоятелства подлежат на доказване и проверка на общо основание с други доказателства и способи за събиране на доказателства. При тези констатации от административния орган правилно е отказано отпускането на пенсия в пълен размер при липса на годни доказателства относно размера на пенсията и отказ на жалбоподателя Томов да представи такива. На следващо място, правилно е съобразено обстоятелството от административния орган, че има образувано производство в СГП относно овтентичността на първичната документация на осигурителя от чиито документи Томов се е ползвал при упражняване на правото си на пенсия. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъди на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение