Решение № 171 от 11.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 64/2012 г.
ВКСII търговско отделение11.02.2013 г.докладчик Росица Божилова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 230, постановено на 27.10.2011 г. по т. д. № 367/11 г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение в частта, в която със същото е потвърдено решение № 4/25.03.2011 г. на Разградски окръжен съд по т. д. № 35/2009 г., в обжалваната му пред въззивен съд част, с която са уважени предявените от [фирма] против [фирма] искове с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 104, ал. 3 вр. с ал. 1 З. - за сумата от 230 091,19 лв. - обезщетение за вреди в причинна връзка с установено с решение № 866/09.10.2007 г. по преписка № К. 217/2007 г. на Комисията за защита на конкуренцията нарушение на чл. 30 З. (отм.) от [фирма] и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за сумата от 90 124,10 лв. - обезщетение за забава върху същото, вкл. в частта по присъдени в полза на [фирма] с първоинстанционното решение разноски над размера от 183,86 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма] против [фирма] обективно кумулативно съединени искове за осъждане ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 230 091,19 лв. - търпими вреди в причинна връзка с нарушение на ответника по чл. 30 З. (отм.), установено от К. с решение № 866/09.10.2007 г. по преписка № К. 217/2007 г., както и обезщетение за забава в издължаването на същото, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в размер на 90 124,10 лв. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма], на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, понесените в съдебното производство разноски в размер на 6904 лв. за въззивна и 6 434, 30 лева за касационна инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 171 от 11.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 64/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното от Варненски апелативен съд, Търговско отделение, решение № 230/27.10.2011 г., с което е потвърдено решение № 4/25.03.2011 г. на Разградски окръжен съд по т. д. № 35/2009 г. в обжалваната му част, с която са уважени предявените от [фирма] против [фирма] искове за сумата от 230 091,19 лв., ведно със законната лихва върху същата от предявяването на иска - обезщетение за вреди в причинна връзка с поведение на ответника, санкционирано като нарушение по чл. 30 от Закона за защита на конкуренцията , установено с решение № 866/09.10.2007 г. по преписка № К. 217/2007 г. на Комисията за защита на конкуренцията /К./, потвърдено с решения на тричленен и петчленен състави на Върховен административен съд, както и за сумата от 90 124,10 лв. - законна лихва върху главницата, в обезщетяване забавата в изплащането й. Касаторът атакува въззивното решение като недопустимо, евентуално неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Намира, че въз основа обстоятелствената част на исковата молба главният иск следва да се квалифицира като иск за неоснователно обогатяване, а не за обезщетяване вреди от непозволено увреждане, изхождайки от твърдението на ищеца за обогатяване на ответника с приходи от реализирана от него, без основание, собствена на ищеца продукция / добита скална маса и трошено-каменни фракции /, а не за свое увреждане, съизмеримо с пропуснати от същия ползи от реализирането й / негативна вреда /. Съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът обосновава с факта на формиране правните изводи на съда, относно доказаността на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, изцяло въз основа решението на К., потвърдено с решения на тричленен и петчленен състави на Върховен административен съд. В съответствие с това намира, че предвид неразпределена доказателствената тежест за подлежащи на установявани от страните факти и конкретно, подлежащите на доказване от ищеца факти, са останали недоказани материалноправната му легитимация, като притежател на концесионно право на добив, причинната връзка между на нарушението и настъпилите вреди, установяването на същите, вкл. с допустими служебно от съда доказателствени средства относно размера им, предвид което се твърди и нарушение на задължението му по чл. 162 ГПК. Касаторът намира решението постановено в противоречие с материалния закон: чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 104 З. вр. с чл. 30 З. - относно елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, подлежащи на доказване в специфичната хипотеза на твърдяно увреждане от нарушение, с квалификация по действащия към момента на увреждането Закон за защита на конкуренцията - чл. 30 , констатирано с решение на К., потвърдено с влязло в сила решение на Върховен административен съд. Решението се твърди постановено и в противоречие със Закона за природните богатства /чл. 29/ и Закон за концесиите - чл. 4, ал. 2 - при обосноваване легитимацията на ищеца, като носител на концесионно право на добив на скални маси, с оглед лишаване от възможност за упражняването на което и реализиране на приходи от тази именно стопанска дейност на ответника се обосновава и иска за непозволено увреждане. Ответната страна - [фирма] - оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Намира, че от значение за правната квалификация на иска е посоченото увреждане в причинна връзка с установеното от К. нарушение по чл. 30 З. , а обогатяването на ответника - в смисъл на реализирани от същия приходи от продажба на собствената на ищеца продукция / добита от него скална маса / е посочено само с цел съизмеряване на вредата. Оспорва доводите на касатора, че съдът не е изследвал самостоятелно елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, както и че не е установена по размер исковата претенция, при това в съответствие с начина на съизмеряване на търпимите вреди, претендиран от ищеца. Същевременно намира обоснован извода на въззивния съд, че постановеното в производството пред К. решение се явява обвързващо досежно елементите на фактическия състав на претендираното в настоящото производство увреждане, изключая размера на вредите. Ответното дружество намира обосновано решението на въззивния съд и относно материалноправната си легитимация на притежател на право на добив, независимо от непостановено все още решение за предоставяне на концесия от Министерски съвет, на основание § 17а / нов, ДВ бр. 31 от 2003 г./ ПЗР на Закона за приватизация и следприватизационен контрол / ЗПСК / във връзка с § 5а ал. 1 от ПЗР на ЗППДОбП . С определение № 512/04.07.2012 г., касационното обжалване, в хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е допуснато по въпроса: По предявен, на основание деликт във връзка с чл. 104, ал. 3 вр. с ал. 1 от З., иск за обезщетяване на вреди, твърдени в причинна връзка с поведение, съставляващо нарушение на З., обвързващата за гражданския съд, съгласно чл. 104, ал. 4 З., сила на решението на Комисията за защита на конкуренцията, потвърдено с влязло в сила решение на Върховен административен съд, с което се установява извършено нарушение по З., освобождава ли ищеца от тежестта да доказва елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане, извън вината - нарушение, вреда и причинна връзка между нарушението и вредата? Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение в съответствие с касационните доводи наведени в същата и възраженията на ответната страна, съобрази следното: Производството, в обжалваната му с касационната жалба на [фирма] част, е образувано по искове на [фирма] против [фирма], за обезщетяване на вреди, твърдени в причинна връзка с поведение на ответника, квалифицирано като нарушение по чл. 30 З. и установено с решение на К. № 866/09.10.2007 г., потвърдено с решения на тричленен и петчленен състави на Върховен административен съд, вкл. претенция за лихва за забава в изплащането му, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Изрично позовавайки се на установеното в производството по З. нарушение, ищецът е претендирал обезщетяване на вреди, съизмерими с пропуснат доход / не чиста печалба, а получена по реализирани сделки за покупко-продажба цена без ДДС /, предвид извършено от ответника разпореждане със скални маси и трошено-каменни фракции, добити от самия ищец и находящи се в кариера "Т.", която ищецът твърди, че предвид поведението на ответника е бил принуден да напусне след 1 юли 2007 г. и разпореждането с които, вече добити скални маси и трошено - каменни фракции е извършено след тази дата. Ответникът е противопоставил възражения за липса на материалноправна легитимация на ищеца, като увреден от разпореждане с добиви от кариера "Т.", предвид липса на право върху същите, поради непритежавана концесия за добив, въпреки предприетата процедура по § 17а /нов, ДВ бр. 31 от 2003 г./ ПЗР на ЗПСК вр. с § 5а ал. 1 от ПЗР на ЗППДОбП . В тази връзка счита, че само носител на защитено от закона имуществено благо може да претендира обезщетение за увреждането му. Оспорил е наличието на причинна връзка между установеното в производството по З. нарушение на чл. 30 З. и твърдените вреди, като извършваното разпореждане с добиви от кариера "Т.", след напускането й от [фирма], е твърдял в изпълнение на сключения между [фирма] / продавач / и [фирма] / купувач, чийто правоприемник се явява настоящият ответник / договор от 11.06.2003 г. Досежно част от разпоредителните сделки, твърди предмет на същите пренесени на кариера "Т." скални маси, свой добив от кариера " Т. ", в изпълнение на сключен с трето лице договор и уговорено в същия място на изпълнение - кариера Т. / договор от 08.09.2006 г. между [фирма] и [фирма] - стр. № 289 от делото в I инст./. Ответникът е твърдял, че не е осъществявал собствен добив на скални маси на кариера "Т.", като не е разполагал и с необходимите за това разрешения. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените искове - главният - на формално посочен като основание общ състав на непозволеното увреждане - чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 104, ал. 3 вр. с ал. 1 З., за сумата 230 091,19 лв. и акцесорният по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за сумата от 90 124,10 лв., въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение на К. за установяване извършено от [фирма] нарушение, квалифицирано по чл. 30 З. , легитимира ищеца да търси обезщетение за претърпени от това нарушение вреди, без да е необходимо това нарушение да бъде доказвано отново в настоящото производство. Приравнявайки фактическия състав на нарушението, установимо по реда на З., с фактическия състав на непозволеното увреждане, претендирано в причинна връзка със същото нарушение, на основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е приел за необходимо доказване единствено на размера на вредите. Не са изложени мотиви относно установената причинна връзка между нарушението и вредата, както е претендирана от ищеца. Въззивният съд приема, че с решението на К. се установява с обвързваща страните доказателствена сила и активната материалноправна легитимация на концесионер, достатъчна за да би се приел увреден от установеното нарушение. В. за същата решението на К. не съдържа мотиви, освен извод за притежаването й, без посочено правно основание. Присъдено е обезщетение на базата на установения приход на ответника от извършени продажби на трошенокаменни фракции / обработена скална маса /, в периода от 01.07.2006 г. до м. юни 2007 г. / сезирането на К. /, за който период въззивният съд е приел, че обвързващата сила на решението на К. за установяване на нарушението, предпоставя основателност на претенцията. Експертизата е съобразила всички счетоводно отразени от [фирма] приходи от цех "Т.", като не е споделено за доказано възражението на ответника, че част от продадената продукция е пренесен добив от кариера "Т.", с притежавано от [фирма] концесионно право на добив върху същата, в изпълнение договора с [фирма]. Последният е успешно оспорен като неавтентичен, досежно подписа на представляващото [фирма] лице - И. Н. В решението на К. е прието, че с действията си по незаконно добиване и продажба на суровини от кариера "Т.", за която не разполага с концесионно право / след преустановяване действието на договора му с ищеца, за покупко-продажба на скална маса, сключен на 11.06.2003 г. / освен нарушение на Закона за подземните богатства, ответникът е извършил нарушение и на Закона за защита на конкуренцията. Последното се състои в това, че като последица от заобикалянето на законоустановените изисквания за упражняване на концесионни права, спестявайки заплащането на концесионно възнаграждение и поемането на задължения във връзка с упражняването на правото на концесия, ответникът е получил нелоялно предимство пред останалите конкуренти на същия географски / Североизточна България / и продуктов / трошено - скални маси / пазар. Това нелоялно предимство, К. е приела, че се явява в противоречие с добросъвестната търговска практика, по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на З. и съставлява нарушение, съгласно общия състав за нелоялната конкуренция - чл. 30 З. . Разпоредбата " забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им ". К. е приела, че [фирма] е пряко увредено от нарушението на [фирма], тъй като не е допускано да осъществява нормална стопанска дейност в кариера "Т.", с което по същество е изтласкано от съответния географски и продуктов пазар. В решение № 8693/14.07.2008 г. по адм. д. № 11045/2007 г., тричленният състав на ВАС е потвърдил решението за установено нарушение на [фирма], квалифицирано по чл. 30 З. , с идентични мотиви, визирайки като нарушение именно създаденото от ответника, чрез неправомерно облагодетелстване от незаконен добив и продажба на суровини от кариера "Т.", без заплащане на концесионно възнаграждение, нелоялно предимство пред останалите конкуренти. Съдът е приел, че с действията си, целящи изтласкването на конкурента [фирма] от този сегмент на пазара, [фирма] са въздействали деформиращо на конкурентната среда. П. състав на ВАС, потвърдил решението на тричленния с решение № 2189/17.02.2009 г. по адм. д. № 11800/2008 г., е споделил изводите, че поведението на ответното дружество по експлоатиране на кариерата, с цел извличане на неправомерна облага, за сметка на конкурентното дружество на ищеца, вкл. извършените действия по упражнен натиск върху същото за продължаване ползването на кариерата и изтласкването на ищеца от съответния пазар, следва да се квалифицира като нарушение на добросъвестната търговска практика, предвид извличането на нелоялно предимство и като последица деформиращо конкурентната среда. За да отговори на поставения правен въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Съгласно чл. 104, ал. 1 и ал. 3 З., за причинени вреди вследствие на извършени нарушения по З. виновното лице дължи обезщетение, исковете за което се предявяват по реда на ГПК. Съгласно чл. 104, ал. 4 предл. първо З., влязлото в сила решение на Върховен административен съд, което потвърждава решение на Комисията за установяване на извършено нарушение по закона, има обвързваща за гражданския съд сила относно това, дали решението на Комисията е валидно и законосъобразно. Обвързваща сила за гражданския съд, като валидно и законосъобразно, има и решение на Комисията, което не е обжалвано или жалбата срещу него е оттеглена, какъвто не е настоящия случай / чл. 104, ал. 4 предл. второ З. /. Същевременно, чл. 104, ал. 2 З. предвижда право на обезщетение за всички физически и юридически лица, на които са причинени вреди, дори когато нарушението не е било насочено директно срещу тях.