Решение № 8268 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12311/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрисконсулт И. Велева, против решение 6509 от 01.11.2023 г., постановено по адм. дело 1530/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изразява несъгласие с изводите на първонстанционния съд, че в оспореното пред него уведомително писмо не се съдържат фактически и правни основания за издаването му. Заявява, че на кандидата са извършени административни проверки, при които не са установи двойно заявени площи. За недопустимите площи са наложени съответните санкции. В писмото в табличен вид са дадени исканите суми, наложените намаления и оторизираните суми по съответните схеми и мерки. Посочени са правните основания за наложените намаления, съответните ставки, оторизираните и изплатени суми. Въз основа на направените оплаквания иска отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго, с което бъде отхвърлена жалбата срещу уведомителното писмо. Претендира присъждане на деловодни разноски за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - ЕТ "Н. И. Н. - 81", чрез пълномощника адвокат М. Стоянова, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и по изложени съображения пледира за отхвърлянето й. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 209 АПК, приема същата за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе настоящата инстанция взе предвид следното: ЕТ "Н. И. Н. - 81" е регистриран с уникален регистрационен номер (УРН) [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). За кампания 2021 г. на 10.05.2021 г. е подал заявление подпомагане с 2220052104747, с което са заявени за подпомагане площи по различни схеми и мерки, включително компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (подмярка 13.2/НР2), схема за единно плащане на площ (СЕПП), плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите (Мярка 12/Натура 2000), схема за преразпределително плащане (СПП), схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП). Общо заявените за подпомагане площи възлизат на 122,5 ха. На основание заповед 449327/08.10.2021 г. и заповед 446142/08.10.2021 г. били извършени проверки за място на заявените парцели, при които се установило, че част от тях са недопустими за подпомагане. По възражение на кандидата била извършена и контролна проверка. След извършените проверки е постановено оспореното пред АССГ уведомително писмо изх. 02-220-2600/1321 от 13.01.2023 г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на ЕТ "Н. И. Н. - 81" частично е отказано финансово подпомагане в размер на 22 749,31 лева и е оторизирана и изплатена субсидия по заявените схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г., както следва: подмярка 13.2/НР 2 - оторизирана сума в размер на 2727,19 лева, съответно намаление в размер на 301,56 лева; СЕПП - оторизирана сума в размер на 16340,68 лева, съответно намаление в размер на 7355,72 лева; мярка 12/Натура 2000 - оторизирана сума в размер на 9271,82 лева, съответно намаление в размер на 13009,63 лева; СПП - оторизирана сума в размер на 4063,65 лева, съответно намаление в размер на 68,55 лева; ЗДП - оторизирана сума в размер на 12885,83 лева, съответно намаление в размер на 2013,85 лева; възстановяване на Финансова дисциплина (възстановяване от ФД) - оторизирана сума в размер на 1388,30 лева, без намаление. Отказаното плащане от 22 749,31 лева се изчислява в колона 3 "Намаления", като сбор от гореописаните суми на съответните намаления. В поясненията към таблицата е посочено, че в колона 3 "Намаления" се отчитат - намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл. 12 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; наложена ставка на корекция ("финансова дисциплина"), определена съгласно чл. 26 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 и член 8, пар. 1 от Регламент (ЕС) 1307/2013, в изпълнение на Регламент /ЕС/ 2021/951 на Комисията от 11.06.2021 г., като за кампания 2021 е в размер на 1,658907 %; линейно намаление съгласно чл. 51, параграф 2 от Регламент /ЕС/ 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията, като за кампания 2021 не е налагано такова; линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) 1307/2013 г., налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията, като за кампания 2021 не е налагано такова. След подаването на жалбата срещу уведомителното писмо, заместник изпълнителният директор на ДФЗ и изготвил и представил становище от 10.02.2023 г., в което вече подробно е описал заявените площи по техните идентификатори, каква част от всеки един от парцелите попада в слой Площи, допустими за подпомагане , съответните допустими и недопустими части от тях, определените проценти наддеклариране, санкционираните площ, площите за оторизация. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че уведомителното писмо, макар да е издадено от компетентен орган и в предвидената писмена форма, не съдържа фактически и правни основания за издаването му, респективно е постановено при липса на мотиви, квалифицирано като нарушение изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Посочил е, че липсата на мотиви не може да бъде променена от становището на органа от 10.02.2023 г., тъй като жалбоподателя не е бил запознат с него в хода на административното производство, а то е изготвено след депозиране на жалбата му срещу акта. При направената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав констатира, че решението е недопустимо в частта, с която е отменено уведомителното писмо и относно оторизираната и изплатена сума от 46 677,47 лева, като преписката е върната за ново произнасяне, съгласно диспозитива на решението, отменящ писмото изцяло. Тази част от писмото поражда благоприятни правни последици за жалбоподателя и той няма правен интерес да я обжалва. Решението следва да се обезсили в тази му част на основание чл. 221, ал. 3 АПК и производството по делото да се прекрати в същата част. Решението е правилно в останалата му част, с която писмото е отменено по отношение на извършените намаления на заявените за подпомагане суми. Обосновани са изводите на съда, че както в писмото, така и по преписката липсват фактически основания за извършените намаления. Няма изрично препращане към друг акт, изходящ от заместник изпълнителния директор на ДФЗ или към документ в преписката, изходящ от друг орган с посочване на датата, номера му и издателя на акта. Представеното становище от 10.02.2023 г. на административния орган е изготвено във връзка с постъпилата жалба срещу уведомително писмо и има характер на отговор на жалбата. Съгласно цитираното тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. В докладите за извършените проверки за място се посочва само, че част от заявените площи са недопустими за подпомагане, но не може да се установи какви са техните размери, какъв е процентът на наддеклариране, каква е санкционираната площ и каква е площта за оторизация. Становището от 10.02.2023 г., макар да съдържа такава информация, не е изготвено в процедура по обжалване пред горестоящ административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния орган, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Недопустимо е да се излагат мотиви към акта, адресирани до съда, едва след сезирането му с жалба. Липсата на мотиви относно постановения отказ е самостоятелно основание за отмяната на уведомителното писмо в допустимата за разглеждане част, на основание чл. 146, т. 2 АПК. Предвид изложеното решението в допустимата си част следва да се остави в сила като правилно. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК ответникът има право да му бъдат възстановени сторените от него деловодни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, претендираната от него сума е в размер на 1000 лева, представляваща изплатен хонорар за един адвокат, която следва да му бъде възстановена изцяло. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение