Решение № 1396 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9429/2009 г.

Решение № 1396 от 3.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9429/2009 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 , във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Любимец чрез пълномощника му - адвокат Таня Ванкова против Решение № 91 от 11.05.2009 г. по адм. дело № 59/2008 г. на Хасковския административен съд. С него са отменени, като незаконосъобразни заповеди № РД-09-061 от 8.02.2008 г. и № РД-09-094 от 29.02.2008 г. на кмета на община Любимец. Релевират се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованите страни не вземат отношение по нея. Участвалият в настоящото производство прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че с определение на Върховния административен съд е решен въпросът за процесуалната допустимост на жалбата. Отделно от това са допуснати сериозни нарушения при провеждане на тръжната процедура. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба от Димитрина Георгиева Петрова, Христо Митков Янъков, Дияна Христова Димитрова, Ангел Колев Георгиев и София Петрова Станева против незаконно проведен на 22.02.2008 г. търг за продажба на 228.617 декара горски фонд в землището на с. Лозен, община Любимец. Впоследствие е уточнено, че предмет на жалбата им са две заповеди: първата е Заповед № РД-09-061 от 8.02.2008 г. на кмета на общината за провеждане на явен търг на три имота в землището на с. Лозен и шест имота в землището на с. Малко градище. Втората Заповед е № РД-09-094 от 29.02.2008 г., с която за купувач на всички имоти е определено "Екотехника" ООД със седалище в град София. Твърдяла са, че заповедите са незаконосъобразни, тъй като са постановени в изпълнение на Решение № 26 от 31.01.2008 г. на общински съвет - Любимец, което е обжалвано от тях и жалбата им по силата на чл. 166, ал. 1 от АПК е спряла неговото изпълнение. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че с посоченото решение, общинският съвет е определил за продажба от общинския горски фонд имоти, частна общинска собственост в три населени места, индивидуализирани по номер, площ, базисна цена на земята, стойност на насажденията и обща базисна цена на имота. С точка втора от решението е възложил на кмета на общината да организира подготовката и провеждането на процедурите. Срещу това решение е подадена жалба от петте физически лица в качеството им на граждански инициативен комитет, избран на общоселско събрание на 4.02.2008 г., за което не са представени каквито и да било доказателства. По жалбата им е образувано адм. дело № 44/2008 г. на Хасковския административен съд. С определение от 17.03.2008 г., съдът е приел, че жалбоподателите не установяват правен интерес от обжалване и на основание чл. 159, т. 4 от АПК е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е оставено в сила с Определение № 13959 от 16.12.2008 г. по адм. дело № 7725/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение. В изпълнение на решението на общинския съвет, още на 8.02.2008 г. кметът е открил търга. На 22.02.2008 г. е назначил тричленна комисия за провеждането му. Подадени са само две оферти. Едната, подадена от физическо лице не е допусната до участие, поради невнасяне на определения депозит. До участие е допуснато само търговското дружество Представителят му е предложил цени, равни на определените от общинския съвет и е определен за спечелил търга. При тези данни по делото, съдът в изпълнение на задължителните указания, дадени от Върховния административен съд с Определение № 12960 от 24.11.2008 г. е разгледал спора по същество. Приел е, че двете заповеди са издадени в период, в който административното производство е било спряно при наличие на подадена жалба срещу акта на общинския съвет за продажба на всички имоти съгласно изричната разпоредба на чл. 166, ал. 1 от АПК. Това е приравнено от административния съд на липса на фактическо основание за провеждане на търга, довело до неговата незаконосъобразност. По това единствено съображение е приел, че двете заповеди са материално незаконосъобразни и ги е отменил. Така постановеното решение е правилно, но само и единствено, като краен резултат. В касационната жалба страната основно се позовава на недопустимост на съдебното решение - жалбоподателите не разполагат с правен интерес да обжалват заповедта на кмета за откриване на търга, тъй като тя не влияе върху правната им сфера. На второ място те не са участници в търга, поради което нямат какъвто и да било правен интерес от обжалване на заповедта за определяне на спечелил участник. Доводът не подлежи на обсъждане в касационното производство. Въпросът за процесуалната допустимост на жалбата е решен с влязло в сила определение на Върховния административен съд. Видно от данните по делото, първоинстанционният съд с определение от 9.04.2008 г. по същото дело е приел за процесуално недопустима жалбата срещу акта на кмета за откриване на процедурата и срещу акта за определяне на спечелил участник, поради липса на правен интерес за жалбоподателите. Определението е обжалвано от тях с частна жалба, по която е образувано адм. дело № 8332/2008 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Съдът е разгледал частно-правния спор по същество. С определение № 12690 от 24.11.2008 г. е приел наличие на правен интерес за петимата жалбоподатели. Отменил е прекратителното определение изцяло и е върнал делото на административния съд за разглеждане на жалбата. Определението е задължително за по-долния съд съгласно изричната разпоредба на чл. 235, ал. 1 от АПК, макар, че е в разрез с постоянната практика на Върховния административен съд относно правото на жалба на лице, което не е участник в търга срещу административен акт за определяне на купувач. Отделно от това в него не е отчетено, че жалбоподателите са обжалвали само търга за имотите в с. Лозен, а със заповедта е определен купувач за имоти и в с. Мало градище. Въпреки това с постановяването на определение от Върховния административен съд, въпросът с процесуалната допустимост на жалбата и срещу двата административни акта в тяхната цялост е решен с влязъл в сила съдебен акт и не подлежи на пререшаване в производството по преценка на законосъобразността на двете заповеди. За да отмени заповедите, съдът е приел за единствено нарушение обстоятелството, че те са издадени в нарушение на чл. 166, ал. 1 от АПК. Изводът е неправилен. Липсват данни, че кметът към момента на издаването на административните актове е бил уведомен за оспорване на решението на общинския съвет, което съставлява основание за откриване на търга. Доколкото жалбата е срещу акт на общинският съвет, в образуваното производство кметът не е страна. Отделно от това не е доказано, че жалбата срещу Решение № 26 от 31.01.2008 г. е подадена преди 8.02.2008 г. В действителност заповедите са незаконосъобразни, но поради други причини. Правоотношенията във връзка с организирането и провеждането на търга са уредени с Наредба № 2 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Видно от нормата на чл. 44, ал. 2 от него със заповедта на кмета за откриване на търга се утвърждава и тръжната документация, съставът на комисията и крайния срок за приемане на заявленията за участие. Видно от административната преписка, тръжна документация въобще не е изготвяна, като не е определен и състав на комисията. Това лишава съда от възможността да провери дали в комисията фигурира икономист - задължително изискване по чл. 44, 3 от наредбата. Обстоятелство не може да се установи и от заповедта за назначаването на помощния орган, която е от 22.02.2008 г.. На свой ред липсата на изготвена и утвърдена тръжна документация е особено съществено нарушение на изискванията на наредбата и води до незаконосъобразността на акта за откриването й. От данните по преписката е видно, че при провеждането на търга, кметът на общината е нарушил императивната разпоредба на чл. 45 от подзаконовия нормативен акт и то в две насоки. Първата е, че не е обнародвано обявление в местен ежедневник. Второто е, че търгът е проведен преди изтичане на фиксираните 30 дни. Нарушенията са довели до пълно игнориране на принципа за прозрачност и публичност на търга, в изпълнение на който е приета нормата на чл. 45. На следващо място е недопустимо да се установяват с гласни доказателства - показанията на разпитаните в съдебните заседания свидетели Красимира Манева, Георги Русев Димитров и Валентина Георгиева Янева фактите във връзка с обявяване на заповедта на видно място в сградата и на интернет страницата на общината. Тези изисквания са също създадени за обезпечаване публичността и прозрачността на процедурата и подлежат на доказване със съответните писмени доказателства. Такива са надлежно съставен протокол за залепване на обява на информационното табло в сградата на общината и извлечение от запис, публикуван в сайта. Констатираните нарушения са особено съществени и водят до незаконосъобразност на ата за определяне на купувач. По тези съображения двете заповеди са незаконосъобразни. Като ги е отменил, съдът е постановил правилно решение, но само като краен резултат. Същото следва да се остави в сила, като се имат предвид мотивите и съображенията, изложени в настоящото решение. Съдът намира за недоказано искането, направено от пълномощника на ответните страни за присъждане на разноски. Страната, за която съдебният акт е благоприятен има право на разноски. За да се присъдят обаче такива, те следва да са поискани най-късно до приключване на устнати състезания, като към този момент се представят и писмени доказателства за тяхното извършване. Само по този начин може се обезпечи правото на противната страна по чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 АПК за възражение срещу техния размер. В случая договорът за прана помощ е представен с нарочна молба от 28.01.2010 г. - два дни след приключване на съдебните прения на 26.01.2010 г.. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд