Решение № 13514 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2251/2012 г.

Решение № 13514 от 30.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2251/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на адв. В. Филипов, в качеството му на пълномощник на председателя на Общинския съвет Благоевград, против Решение № 1881 от 8.12.2011 г., постановено по адм. дело № 315/2011 г. от Административен съд Благоевград, в която се мотивират отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Към жалбата са приложени писмени доказателства. Срещу посоченото решение на първостепенния съд, в частта, имаща характер на определение, частна жалба е подадена от Емил Любомиров Илчев, действащ лично за себе си и като пълномощник на Йордан Емилов Илчев. В жалбата се мотивират съображения за неправилност на съдебния акт, иска се неговата отмяна в обжалваната част и в частта досежно разноските, направени пред първоинстанционния съд. В същото време е подадено и възражение от тези лица срещу касационната жалба, която те намират за неоснователна. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост и неоснователност на жалбите срещу Решение № 1881 от 8.12.2011 г. на АС Благоевград по подробно изложени в пледоарията му съображения. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната и частната жалби са подадени в законоустановените срокове (датата 26.12.2011 г., когато изтича срокът за обжалване на решението в частта, имаща характер на определение е бил обявен за неработен ден), от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е оставил без разглеждане жалбата на Емил Любомиров Илчев и Йордан Емилов Илчев, двамата от гр. Благоевград, с която са оспорили разпоредбите на чл. 19а, ал. 1 и ал. 11, т. 2 от Наредба за опазване на общинската собственост и обществения ред, изменени с Решение № 260 по Протокол № 13 от 29.10.2010 г. на Общински съвет - Благоевград и е прекратил производството по адм. дело № 315/2011 г. по описа на Административен съд - Благоевград в тази част. За да постанови този резултат съдът е приел, че жалбоподателите - физически лица не обосноват правен интерес от оспорването на изменените и допълнени разпоредби на чл. 19а, ал. 1 и ал. 11, т. 2 от НООСОР. С оспорената разпоредба на чл. 19а, ал. 1 от Наредбата е въведен режим на краткотрайно платено паркиране "синя зона" на улици и паркинги общинска собственост, като в ал. 11, т. 2 на същия чл. е предоставено право на кметове на кметства, кметски наместници и общински съветници да паркират автомобили без заплащане през времето на изпълнението на служебните си задължения. Тези текстове не ограничават права и законни интереси на граждани, в т. ч. лични на жалбоподателите. Необходимостта от законосъобразна дейност на общинския съвет - спазване на процедурата по приемане и изменение на актовете, не обоснована конкретен правен интерес, а защитата в обществен интерес е недопустима. Затова, в тази част оспорването по жалбата е прието за недопустимо и производството поделото е прекратено на основание чл. 159, т. 4 от АПК. Със същото решение са отменени разпоредбите на чл. 19а, ал. 14, т. 31 и ал. 15, т. 2 от Наредба за опазване на общинската собственост и обществения ред (НООСОР), изменени с Решение № 260 по Протокол № 13 от 29.10.2010 г. на Общинския съвет Благоевград, а община Благоевград е била осъдена да заплати на Емил Любомиров Илчев и Йордан Емилов Илчев сумата от 160 лв., представляваща разноски по делото, като впоследствие тази сума е завишена с 10 лева с допълнително определение № 37 от 12.01.2012 г., постановено в производство по чл. 248 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна следното: Производството по реда на чл. 185 и сл. от АПК е било образувано по жалба на Емил Любомиров Илчев, действащ лично за себе си и като пълномощник на баща си Йордан Емилов Илчев, с която са оспорени разпоредбите на чл. 19а, ал. 11, т. 2, ал. 14, т. 31 и чл. 19а, ал. 15, т. 2 от Наредбата за опазване на общинската собственост и обществения ред (НООСОР), Приложение № 5 на § 3 от ПЗР, изменени с Решение № 260 по Протокол № 13 от 29.10.2010 г. на Общинския съвет Благоевград (с протоколно определение от 3.06.2011 г. съдът не е допуснал присъединяване към делото на Владимир Емилов Илчев от гр. Благоевград, поради липса на правен интерес, което е оставено в сила с Определение № 11569 от 19.09.2011 г. постановено по АД № 8443/2011 г. по описа на ВАС). Жалбоподателите изразяват несъгласие с начина на отбелязване под шапката на оспорената наредба, само на последното решение, с което е изменена наредбата, с израза "влиза в сила от деня на приемането" и с "безразборната промяна на членове и алинеи". Оспорват се разпоредбите на чл. 19а, ал. 1, ал. 11, т. 2, ал. 14, т. 31 и ал. 15, т. 2, Приложение № 5 на § 3 от ПРЗ на НООСОР. Иска се отмяна на оспорените разпоредби, като се твърди, че същите засягат техни законни права и интереси, тъй като имат постоянен адрес в гр. Благоевград и всеки от тях е собственик на лек автомобил. Според оспорващите текстът на Наредбата е публикуван на интернет страницата на Община Благоевград, като е отразено, че изменението на Наредбата е прието с Решение № 80, Протокол № 3 от 27.03.2009 г. и Решение № 260, Протокол № 13 от 29.10.2010 г. на ОбС - Благоевград. Съдът е установил, че разпоредбите от НООСОР, изменени с Решение № 80, Протокол № 3 от 27.03.2009 г. са оспорени от Емил Илчев и по оспорването е образувано адм. дело № 318/2010 г. по описа на АС - Благоевград. Съдебното решение по делото е обжалвано пред ВАС, който (с Решение № 3067 от 1.03.2011 г., постановено по адм. дело № 12420/2010 г. по описа на ВАС, VII отд.) е отменил решението на АС Благоевград, в частта, с която са отменени разпоредбите на чл. 19а, ал. 7 и ал. 11 и чл. 23, ал. 3, т. 5 от Наредбата и е оставено в сила останалата част, с която са обявени за нищожни разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и ал. 3, чл. 19а, ал. 14, т. 31, т. 41 и т. 42, чл. 19а, ал. 15, чл. 20 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2, ал. 3, т. 1, т. 2, т. 4, т. 6 - т. 10 и от ал. 4 до ал. 11 от Наредбата. Съдът е установил още, че въпреки висящността на спора пред съда, Общинският съвет - Благоевград, с Решение № 195 от 29.07.2010 г. по Протокол № 10, на основание чл. 62, ал. 2 от АПК, за отстраняване на очевидна фактическа грешка, е гласувал промени в следните текстове на НООСОР: изменен е чл. 8, като е създадена нова ал. 1, като досегашните точки 1 - 7 се запазват към алинея 1; създава се нова ал. 2; създадена са и нови ал. 3 и ал. 4.; изменена е чл. 19а, като е създадена нова ал. 7; досегашната ал. 7 станала ал. 3; изменена е ал. 10, като са създадени нови точки 1 и 2; изменена е и ал. 14 в 6 точки; изменен е чл. 20 в три негови алинеи; изменен е и чл. 23 в ал. 1 - ал. 11 на наредбата; изменен е и Раздел ПЗР на наредбата с нейните § 1, § 2 и § 3. Решение № 195 е потвърдено от общинския съвет с Решение № 222, които решения са оспорени от Областния управител на област с административен център Благоевград и по оспорването е било образувано пред АС Благоевград адм. дело № 811/2010 г., приключило с Решение № 11 от 11.02.2011 г. с отмяната на двете решения - № 195 от 29.07.2010 г. по Протокол № 10 и потвърждаващото го Решение № 222 от 11.08.2010 г. по Протокол № 11 - и двете на ОбС Благоевград. Решението на този съд не е било оспорено от страните и е влязло в сила на 26.02.2011 г. Поради това съдът е приел, че оспорваното Решение № 260 на ОбС - Благоевград е прието в нарушение на разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от АПК и го е отменил в оспорваната част досежно разпоредбите на чл. 19а, ал. 14, т. 31 и ал. 15, т. 2. Решението е правилно. Във всички случаи, когато гражданите атакуват индивидуални, общи или нормативни административни актове, те трябва да докажат пред компетентния съд, че е налице засягане на техни права или законни интереси. При това заинтересоваността следва да е правомерна, лична и обоснована. По принцип нормативният административен акт се отнася до широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Затова и чл. 186, ал. 1 АПК е посочил, че право да обжалват имат и лицата, които могат да бъдат засегнати от него. Това всъщност е смисълът на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, който дава право да обжалват акта всички засегнати лица. Това означава, че засегнати по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК са всички граждани, до които той се разпростира. В случаите обаче, когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица, легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. Така, когато например един нормативен административен акт урежда статуса на тесен кръг лица като положението само на чужденците, или само на една или друга професия/длъжност, или на жителите само на едно населено място (в случая - чл. 19а, ал. 1 и ал. 11, т. 2 от НООСОР). В случай, че се възприеме позицията, че всеки всякога и за другите може да атакува актове на изпълнителната власт, то тогава правото на защита се отъждествява с публичната функция за контрол на законността и правозащитната дейност на държавните органи. Принципната разлика между правото на защита срещу изпълнителната власт и правозащитната дейност на овластените държавни органи се състои в това, че тези две форми за контрол на законността имат различни основания, от които произтича правно защитената възможност да се атакуват подзаконовите нормативни актове. При държавните органи защитата на законността произтича от мандата, възложен им чрез избор или назначаване и овластяването им с правомощия в Конституцията и законите. Те защитават правата на всички, без да имат личен интерес, обусловен от нарушени или застрашени права по силата на пълномощията си, произтичащи от политическото представителство. С други думи, от прякото или индиректно упълномощаване от суверена да бранят правовата държава и демократичното управление. Правото на съдебната защита и обжалването на подзаконови административни нормативни актове за гражданите и юридическите лица възниква единствено при засягане или застрашаване на права, свободи или законни интереси или обременяване със задължения, тъй като липсва пълномощие или мандат да бъдат защитавани правата, законните интереси или обременяването със задължения на други граждани (вж. мотивите към Решение № 5 от 17.04.2007 г. на Конституционния съд по КД № 11/2006 г. с докладчик съдията Евгени Танчев). Ето защо, като е оставил жалбата на Емил и Йордан Илчеви без разглеждане и е прекратил производството по делото първостепенният съд е постановил правилен съдебен акт. В отхвърлителната част решението на съда също е правилно. Първостепенния съд е установил, че Решение № 260 на Общинския съвет Благоевград е прието по време, когато са били налице висящи спорове между същите страни на същото основание, както пред АС Благоевград (адм. д. № 318/2010 г. и адм. д. № 811/2010 г.), така и пред Върховния административен съд (адм. дело № 12420/2010 г.), които не са приключили с влезли в сила съдебни актове. В чл. 91 Административнопроцесуалният кодекс регламентира по различен начин възможността административният орган сам да отмени издаден от него акт с оглед на това дали същият е влязъл в сила или е обжалван. С подаването на жалба в съда се задвижва съдебното обжалване на изменените, с Решение № 80 по протокол № 3 от заседанието на ОбС Благоевград, проведено на 27.03.2009 г., текстове от НООСОР, а именно: чл. 8, ал. 2, ал. 3 и ал. 4; чл. 19а, ал. 7; чл. 19а, ал. 11; чл. 19а, ал. 14, т. 31, т. 41 и т. 42; чл. 19а, ал. 15; чл. 20 и чл. 23. С оглед на това, и по аргумент от разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от АПК, никой друг орган няма право да разглежда акт, който вече е предмет на разглеждане от съда. Това важи и за органа - издател на акта, предмет на съдебен контрол. С образуването на съдебното производство времевите предели на материалната компетентност на административния орган са изчерпани. Компетентността е обективен факт и не зависи от субективната преценка на органа или от неговото знание за релевантните факти. В случая ОбС Благоевград, като страна в съдебните производства, е бил наясно с факта, че пред съда са обжалвани негови решения за поредно изменение на НООСОР и са образувани съдебни производства, поради което не е имал компетентност да изменя или отменя текстовете от оспорваната Наредбата. Като е сторил това той е действал незаконосъобразно и за това решаващият съд е отменил изменените, с Решение № 260 по Протокол № 13 от 29.10.2010 г., разпоредби, а именно: чл. 19а, ал. 14, т. 31 и ал. 15, т. 2от НООСОР. Едва след влизане в сила на съдебните актове по посочените по-горе адм. дела ОбС би бил в материалната си компетентност да разгледа предложение на кмета на общината и да гласува ново решение, с което да отмени или измени разпоредби от НООСОР, т. е. да проведе ново административно производство при спазване на разпоредбите на АПК и в резултат на това да издаде съответния валиден и правилен административен акт, а не да създава хаос в правната регламентация на обществените отношения, които в същност цели да регулира. В частта за разноските претенцията на Емил и Йордан Илчеви, с оглед изхода на правния спор, е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. Второ и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,