Решение № 9171 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1365/2019 г.

Решение № 9171 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1365/2019 г., VII о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ен Ти Ейч Медия България" ЕООД, със седалище и адрес на управление: град София, ул. "Цар Освободител" № 14, ет. 5, представлявано от управителя З. Л., подадена чрез процесуалния представител юрк. А. Атанасова, срещу решение № 6216 от 29 октомври 2018 година, постановено по адм. дело № 3453/2018 година по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 31/23 януари 2018 година на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител адв. П. Костова, в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на "Ен Ти Ейч Медия България" ЕООД срещу заповед № 31/23 януари 2018 година на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68к, т. 6 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП е забранено на жалбоподателя да използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68к, т. 6 от ЗЗП, изразяваща се в изискване от потребителите незабавно или разсрочено да заплащат за непоискани услуги с добавена стойност, таксите за които да се дължат заедно със следващите месечни задължения към мобилните оператори, чиито абонати са потребителите. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел, с оглед на което е отхвърлил жалбата срещу административния акт като неоснователна. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Оспореното съдебно решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на обжалвания съдебен акт. След обстоен анализ на приложимите разпоредби от ЗЗП първоинстанционният съд е формирал правилен и обоснован извод, че в конкретния случай са осъществени елементите от фактическия състав на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68к, т. 6 от ЗЗП. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Глава четвърта, раздел IV на ЗЗП. Фактическият състав на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, посочва, че за да е нелоялна дадена търговската практика, следва да е налице предлагане, то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. С оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява императивно използването на такава, а нормата на чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП задължава председателя на КЗП да забрани с нарочна заповед прилагането им. Съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от ЗЗП. Според чл. 68к, т. 6 от ЗЗП нелоялни търговски практики са и следните агресивни търговски практики: да се изисква незабавно или разсрочено плащане на стоки или услуги, доставени от търговеца, които не са поискани от потребителя, или да се изисква тяхното връщане или съхранение от потребителя. В настоящия случай, правилно и законосъобразно административният съд, а и административният орган са приели, че оспорващото дружество е прилагало спрямо потребителите именно такава нелоялна агресивна търговска практика, изразяваща се в абониране и заплащане на услуги, които не са били изрично поискани от тях. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон правилно и обосновано Административен съд София-град е приел, че практиката на жалбоподателя е нелоялна и агресивна. Определянето на една търговска практика като нелоялна и агресивна в хипотезата на чл. 68к, т. 6 от ЗЗП предполага установяване на съзнателно поведение, проявено чрез действие от търговеца и изразяващо се в предоставянето на услуга, за която не е налице съгласието на потребителя. В случая липсват данни за изразено от потребителя съгласие за получаването на конкретните услуги. От данните по делото е установено, че описаната търговска практика е преустановена от страна на дружеството, като в последствие при изразяването на съгласие от потребителите за абониране за конкретните услуги са добавени допълнителни стъпки и етапи, чрез които съгласието на клиента да бъде недвусмислено изразено и индивидуализирано. По този начин с прилагането на принудителната административна мярка целите за преустановяване на противоправното поведение на адресата ? и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението за в бъдеще са постигнати. Т. е. приложената ПАМ има както преустановителна, така и превантивна функция. Именно поради това в оспорения индивидуален административен акт не е посочено, че практиката е забранена за прилагане за определен период. Записаното в заповедта забрана "да използва нелоялна търговска практика" следва да се разбира в смисъл търговецът да се въздържа изобщо занапред от прилагането на тази практика по установения от контролния орган начин. В този смисъл неоснователно се явява оплакването на касатора, че предвид прекратяването на нелоялната търговска практика към момента на издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, тя се явява без предмет и съдържанието й е неясно. При действието на нормативната забрана за нелоялни търговски практики, към които спадат и агресивните такива - чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68к, т. 6 от ЗЗП, и при установените по делото данни за предоставяне на услуги, за които не е изразено съгласието на потребителя за предоставянето им, съдът правилно и обосновано е приел, че е налице нелоялна агресивна търговска практика, която е основание за издаване на оспорената заповед. Правният извод на съда, че конкретно предприетата от дружеството търговска практика е агресивна и нелоялна, е съответен на закона, доколкото със същата търговецът изисква от потребителя плащане на предоставена от него услуга, която не е била поискана от последния. При проверка на материалната законосъобразност на заповедта съдът е преценил всички визирани в нормата на чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП предпоставки, предвид вложения от законодателя смисъл и правилно и обосновано е приел, че по отношение на оспорения административен акт не са налице отменителни основания. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,