Решение № 7853 от 7.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 558/2013 г.

Решение № 7853 от 7.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 558/2013 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по жалбата на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, гр. Пловдив чрез юрк. Станимира Раева против Решение № Ж-345/03.12.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което на дружеството - жалбоподател е дадено задължително указание - да преустанови начисляването на цена за достъп до електроразпределителната мрежа на "Кастамону България" АД като потребител, присъединен със собствени съоръжения към подстанция, собственост на "НЕК" ЕАД. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на решението в оспорената част, поради нарушение на материалния закон, неспазване на установената форма и съществени нарушения на административнопроизводствените правила и се иска отмяната му. Ответната страна - ДКЕВР, чрез пълномощника си юрк. Цеков оспорва жалбата, като я намира за неоснователна. Заинтересованата страна - "Кастамону България" АД, чрез процесуалният си представител адв. Стоева оспорва жалбата. Излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендира потвърждаване решението на ДКЕВР и присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - намира за неоснователна. С атакуваното Решение № Ж-345/03.12.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, гр. Пловдив е дадено задължително указание - да преустанови начисляването на цена за достъп до електроразпределителната мрежа на "Кастамону България" АД като потребител, присъединен със собствени съоръжения към подстанция, собственост на "НЕК" ЕАД. Производството пред ДКЕВР е започнало по жалбата на "Кастамону България" АД срещу "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, гр. Пловдив, с изложени в нея подробни съображения. Била е извършена проверка по жалбата и съставен констативен протокол. Безспорно доказано е, че "Кастамону България" АД ( с предишно наименование "Габровница" АД ) е клиент пряко присъединен към електропреносната мрежа - към ЗРУ 20 kV в подстанция Сахрене 110/20 kV, собственост на НЕК ЕАД, чрез собствени електропроводни линии 20 kV (с дисп. наименования "Габровница" и "Бакалов" ). От доказателствата също така е видно, че консумираната електрическа енергия се измерва със средства за търговско измерване, които са собственост на "НЕК" ЕАД. За доказване на тази фактическа обстановка са представени сключените от "Кастамону България" АД договори - с "НЕК" ЕАД - договор за продажба на електрическа енергия на привилегирован потребител под условие и договор за пренос на EE, както и договор за достъп до електропреносната мрежа с "ЕСО" ЕАД. С разпределителното предприятие "ЕВН Електроразпределение България" АД (с предишно наименование "Електроразпределение Стара Загора" АД) е имало сключен договор за снабдяване с електрическа енергия от 23.02.2006 г., прекратен на 01.07.2007 г. С Решение на ДКЕВР № Ц-021/26.06.2008 г. цената за разпределение е разделена на цена за пренос и цена за достъп. В т. 8 от Решението на ДКЕВР се казва, че комисията утвърждава цени за достъп и пренос до разпределителните мрежи, вкл. за потребителите присъединени към електроразпределителните мрежи със собствени съоръжения. "Кастамону България" АД не е присъединено към електроразпределителната мрежа. ЕВН Електроразпределение България" АД е предявило претенции "Кастамону България" АД да заплаща цена за достъп до електроразпределителната мрежа, въпреки сключените договори за достъп с "ЕСО" ЕАД и пренос с "НЕК" ЕАД. Основен принцип на ценовото регулиране в енергетиката е цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им - за "ЕВН Електроразпределение България" АД, в качеството му на разпределително предприятие, чрез цената за достъп до разпределителната мрежа се възстановяват разходи за достъп до разпределителната мрежа, диспечиране на присъединените към тази мрежа обекти и подстанции, средства за търговско измерване, адм. разходи и разходи с общо предназначение - заплати, външни услуги и др. От изложеното по горе - е видно че подстанцията към която "Кастамону България" АД е присъединено е собственост на "НЕК" ЕАД, средствата за търговско измерване също, оперативното управление и диспечиране на товара за "Кастамону България" АД се осъществява от "ЕСО" ЕАД, кабелите чрез които е присъединен "Кастамону България" АД са негова собственост. В тази връзка е видно, че "ЕВН Електроразпределение България" АД не извършва разходи, които да твърди, че трябва да получи през цената за достъп до разпределителната мрежа. Относно позоваването на "ЕВН Електроразпределение България" АД на чл. 29 и чл. 30 от Правила за търговия с електрическа енергия, следва да се има предвид, че съгласно чл. 29 от Правила за търговия с електрическа енергия, разпределителното предприятие заплаща на "ЕСО" ЕАД цена за достъп за цялото количество електрическа енергия постъпило от преносната в разпределителната мрежа. В процесния спор, обаче, електрическа енергия ползвана от "Кастамону България" АД е постъпила директно от преносната мрежа в съоръженията на "Кастамону България" АД. Текстът на чл. 30, ал. 1 ПТЕЕ предвижда, че цената за достъп се дължи от потребители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното или разпределителното предприятие, алтернативно на "ЕСО" ЕАД или на електроразпределително предприятие - т. т. няма позоваване на теза различна от тази на ДКЕВР и "Кастамону България" АД, че цена за достъп до разпределителната мрежата не се дължи. Ал. 2 на същия текст предвижда, че потребителя по ал. 1 с измерване на Средно напрежение в подстанциите заплаща цена за достъп до разпределителната мрежа на разпределителното предприятие, но не уточнява чия собственост са упоменатите подстанции, поради което не може еднозначно да се приеме, че с този текст се вменява задължение да се плаща цена за достъп на разпределителното предприятие и в случаите, когато подстанциите са част от електропреносната мрежа. "ЕВН Електроразпределение България" АД с жалбата си навежда доводи в противоречие с целите и принципите на Закона за енергетиката и издадената на основание чл. 36, ал. 3 от него Наредба за регулиране на цените на електрическата енергия (приета с Постановление № 35 на Министерския Съвет от 2004 г., обн., ДВ, бр. 17 от 2 март 2004 г., по долу само "Наредбата"). С издадената от Министерски съвет Наредба се определят условията и редът за заплащане на цените за пренос на количествата електрическа енергия, постъпили в електропреносната мрежа или потребени от мрежата, както и цените за достъп до електропреносната мрежа (чл. 1, ал. 4 от Наредбата). Съгласно чл. 21, ал. 4 от Наредбата потребителите, присъединени към преносната мрежа и ползвателите на преносната мрежа, които осъществяват износ на електрическа енергия, заплащат цената за пренос на преносното предприятие, а съгласно чл. 21а, ал. 3 потребителите, присъединени към електропреносната мрежа, потребителите, снабдявани чрез преки електропроводи и ползвателите на преносната мрежа, които осъществяват износ на електрическа енергия, заплащат цената за достъп до мрежата на електроенергийния системен оператор. Цената за мрежови услуги е разделена от ДЕКВР на цена за достъп и цена за пренос за първи път с Решение Ц-021/26.06.2008 г. С решението (раздел VI т. 5 и т. 8 ) от него е определено, че комисията утвърждава цени за достъп и пренос през разпределителните мрежи, вкл. и за потребители присъединени към електроразпределителните мрежи със собствени съоръжения. Видно от събраните доказателства е че "Кастамону България" АД в качеството му на Потребител на електрическа енергия е присъединен към преносната мрежа със собствени съоръжения. Това е в изпълнение на Указания на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при регулиране чрез метода "горна граница на приходи" за втория регулаторен период (глава III Раздел 2 цени и тарифни структури), където в т. 47 за втория регулаторен период, ЕРД образуват цени, както следва: цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цени за пренос на електрическата енергия през съответната електроразпределителна мрежа; т. 48 Цената за достъп до разпределителната мрежа, се определя като единна за всички потребители присъединени на средно и ниско напрежение; т. 49 Цената за достъп, се определя по формула. Настоящият тричленен състав на ВАС, четвърто отделение намира, че Решение № Ж-345/03.12.2012 г. е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му от Закона за енергетиката /ЗЕ/ материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ комисията разглежда жалби на ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на разпределителни мрежи, свързани с изпълнението на задълженията им по ЗЕ. Комисията е сезирана с жалба с вх. № Е-13-48-25/24.07.2012 г., подадена от "Кастамону България" АД срещу "ЕВН България Електроразпределение" АД с твърдения, че електроразпределителното дружество неправомерно начислява цена за достъп до електроразпределителната мрежа. Не се спори, че по подадената жалба е била извършена проверка по реда на глава осма от ЗЕ. Предмет на проверката е бил изпълнението на лицензионните задължения и правилното прилагане на цените от страна на "ЕВН България Електроразпределение" АД - титуляр на лицензия за разпределение на електрическа енергия. При извършване на проверката и постановяване на процесното решение са спазени всички административно-производствени правила. Съставен е Констативен протокол, към който са приложени събраните и анализирани доказателства, протоколът е връчен на надлежен представител на проверяваното лице. В Доклад № Е-Дк-795/30.11.2012 г., с който преписката е внесена за разглеждане от комисията на закрито заседание, е било изложено заключението по възраженията на "ЕВН България Електроразпределение" АД. След като е анализирала фактите и обстоятелствата по случая и е направила съответните изводи, комисията е постановила Решение № Ж-345/03.12.2012 г. Комисията е установила, че "ЕВН България Електроразпределение" АД е нарушило разпоредбите на ЗЕ относно предоставяне на достъп на потребители до разпределителните мрежи и правилното прилагане на цените, както и Решение № Ц-17/28.06.2012 г. на ДКЕВР, с което за енергийното дружество са били утвърдени цени за достъп до електроразпределителната мрежа, дължими от потребители, какъвто се явява "Кастамону България" АД, поради което е разпоредила писмено, на основание чл. 201, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗЕ, на "ЕВН България Електроразпределение" АД да преустанови начисляването на цена за достъп до електроразпределителната мрежа на "Кастамону България" АД като потребител, присъединен със собствени съоръжения към подстанция собственост на "НЕК" ЕАД. В мотивите на Решение № Ж-345/03.12.2012 г. на ДКЕВР подробно са изложени аргументите, поради които "Кастамону България" АД не може да се третира като клиент, присъединен към електроразпределителната мрежа, съответно няма нито икономически причини, нито правни основания "Кастамону България" АД да дължи на "ЕВН България Електроразпределение" АД цена за достъп. Обосновано е прието, че електроразпределителното дружество не извършва разходи за този клиент, тъй като преносът на електрическа енергия се извършва по съоръжения собственост на "Кастамону България" АД, следователно, последното ги поддържа, ремонтира, за негова сметка са и разходите по преноса; както и обстоятелството, че достъп "Кастамону България" АД има до електропреносната мрежа на "НЕК" ЕАД, част от която е подстанция "Сахране". Между "ЕВН България Електроразпределение" АД и "Кастамону България" АД няма правна връзка, двете дружество не се намират в правоотношение, съответно нямат насрещни права и задължения. Към решението са изложени подробни мотиви със съображенията на регулаторния орган за постановеното решение. Предвид така установеното съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен орган и при спазване на административно производствените правила. С оглед изхода от спора и претенцията на заинтересованата страна за заплащане на разноски по делото, настоящата инстанция намира, че следва да се присъдят разноски в размер на 1200 лв., платими от жалбоподателя. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,