Решение № 914 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3854/2014 г.

Решение № 914 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3854/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба от "Дивес 09" ЕООД, чрез процесуален представител адв. Цветанка Бояджиева срещу Решение № 291/15.01.2014, постановено по адм. дело № 7351/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № 2101209090/28.03.2013 г. издаден от главен инспектор по приходите в ТД - София на НАП, в частта му, потвърдена с Решение № 1068/18.06.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/, гр. София при ЦУ на НАП за непризнат данъчен кредит по получени доставки от "Титан Сити" ЕООД, "Метал Импорт Експорт Плюс" ЕООД и ЕТ "Лина-И-Иван Митов" с правоприемник "Радор" ЕООД.

В жалбата си касаторът развива оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част, постановено в противоречие на материалния закон и процесуалните норми. Подадената касационна жалба е абсолютно идентична с тази депозирана пред Административен съд София - град. В касационната жалба, не се сочат допълнителни пороци и различни основания от тези релевирани пред първоинстанционния съд. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит касаторът намира, че въз основа на събраните доказателства е достигнато до погрешни фактически и правни изводи и не е приложена правилно задължителната практика на СЕС по сходни казуси. Претендира се отмяна на решението и заплащане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Николова, взема становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е бил Ревизионен акт /РА/ с № 2101209090/28.03.2013 г. издаден от главен инспектор по приходите в ТД - София на НАП, в частта му, потвърдена с Решение № 1068/18.06.2013 г. на директора на Д "ОДОП", гр. София при ЦУ на НАП, с която на "Дивес 09" ЕООД не е признат данъчен кредит по получени доставки от фирма "Титан Сити" ЕООД в размер на 741.00 лв., относно непризнат данъчен кредит по получени доставки от фирма "Метал Импорт Експорт Плюс" ЕООД в размер на 1869.00 лв. и в частта по непризнат данъчен кредит по получени доставки от фирма "Радор" ЕООД, правоприемник на ЕТ "Лина-И-Иван Митов" в размер на 850.00 лв. или общо в размер на 3 460.00 лв. ведно със съответните лихви за забава за данъчни периоди м. 07 и м. 08.2009 г., м. 06, м. 07, м. 08 и м. 12.2010 г.

1. В частта на РА относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по отношение на фактура, издадена от "Радор" ЕООД, правоприемник на ЕТ "Лина-И-Иван Митов" за данъчен период м. 12.2010 г., съдът е приел за законосъобразни изводите на приходните органи за неправомерно начисляване на данъка /ДДС/ по издадената от този доставчик фактура, поради липса на годни доказателства, установяващи настъпване на данъчни събития предвид осъществяване на вписаната във фактурата сделка - основания по чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 и чл. 9 ЗДДС.

За да отхвърли жалбата срещу РА в тази част, първоинстанционният съд е приел, че в хода на ревизията и пред съда не са представени годни доказателства за реално извършена доставки на услуги, относими към спорните доставки доказателства и документи. Поради липса на данни за кадрова и техническа обезпеченост на доставчика и факти, чрез които би следвало да се обективират услугите, е счел, че само въз основа на останалите събрани доказателства, частни свидетелстващи документи - договор с доставчика и такъв за последващо изпълнение, не се релевира реалност на извършената услуга. Съдът е счел, че наличието единствено и само на фактура и редовно осчетоводяване, не е достатъчно за възникване на право на приспадане, тъй като не е установено наличието на данъчно събитие, за което се е позовал и на практика на СЕС и ВАС.

Доставчикът ЕТ "Лина-И-Иван Митов" с правоприемник "Радор" ЕООД, е издал в данъчен период м. 12.2010 г. една фактура за извършено СМР - направа на таван от гипсокартон. Представените доказателства - спорната фактура, договор от 1.12.2010 г., сключен между жалбоподателя и ЕТ "Лина-И - Иван Митов" и приемо-предавателен протокол от последващата доставка, не доказват спорния въпрос - фактическото изпълнение на доставката. РЛ не предоставя количествено-стойностни сметки, от които да е видно калкулирането на крайната цена и стойността на отделните пера по извършено СМР, какви са вложените материали, както и не предоставя оборотни ведомости, нито други счетоводни документи, за да обосноват наличието на реални доставки. Представените доказателства не са достатъчни и с оглед недоказването на технически и кадрови потенциал на доставчика за осъществяване на спорната услуга. Изводът е, че съдът правилно е приел, че не е установено при условията на пълно доказване настъпване на данъчно събитие чрез предаване на услугата от издателя на фактурата към получателя по фактурата.

2. В частта на РА относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по отношение на фактури, издадени от "Титан Сити" ЕООД за периоди м. 07.2009 г. и м. 08.2009 г. и от "Метал Импорт Експорт Плюс" ЕООД за периоди м. 07.2010 г., м. 06.2010 г. и м. 08.2010 г., съдът е приел за законосъобразни изводите на приходните органи за неправомерно начисляване на данъка /ДДС/ по издадените от тези доставчици фактури, поради липса на годни доказателства, установяващи настъпване на данъчни събития предвид осъществяване на вписаните във фактурите сделки - основания по чл. 70, ал. 5 вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 и чл. 6 ЗДДС.

За да отхвърли жалбата срещу РА и в тези части, първоинстанционният съд е приел, че прехвърлянето на собствеността върху родово определени вещи, съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. При покупко-продажбите на родово определени вещи, вещите се индивидуализират по общи и специфични белези при предаването им от продавача на купувача, т.е. чрез фактическото действие на предаването, за каквото не са представени годни доказателства. Затова главният факт за доказване на изпълнението на доставката е фактическото предаване на процесните врати и движими вещи - стоки, в описаните фактури от доставчиците на жалбоподателя. Съдът е счел, че наличието единствено и само на фактури и редовно осчетоводяване, не е достатъчно за възникване право на приспадане, тъй като не е установено наличието на данъчно събитие, за което се е позовал и на практика на СЕС и ВАС.

Доставчикът "Титан Сити" ЕООД е издал на РЛ през данъчен период м. 07.2009 г. и м. 08.2009 г. фактури с предмет - интериорни врати. А доставчикът "Метал Импорт Експорт Плюс" ЕООД е издал през д. п. м. 07.2010 г, м. 06.2010 г. и м. 08.2010 г. фактури с предмет - метални врати, секретен патрон, ППВ и шилд обикновен. Представените доказателства, изразяващи се единствено в първични счетоводни документи, плащане по фактурите и доказателства за редовно им осчетоводяване не доказват спорния въпрос - фактическото изпълнение на доставките. Последните не са достатъчни, за да обосноват наличието на реални доставки, след като не е доказано реалното прехвърляне право на собственост. Изводът е, че съдът правилно е приел, че не е установено при условията на пълно доказване настъпване на данъчно събитие чрез предаване на стоките от издателите към получателя по фактурите.

Постановено решение е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, обоснованост и правилно приложение на материалния и процесуалния закон.

Законосъобразно е прието, че в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка, (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие.

Обратно на твърденията в жалбата, не е установено въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. и от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че тези доставчици са могли да осъществят доставката на стоките или съответно извършването на услугата. Правилно съдът е приел, че за установяване настъпването на данъчно събитие не е достатъчно само фактуриране на стоките дори и при фактическите установявания на вещото лице относно воденото редовно счетоводство. Правилно се посочва, че последните и сумите заплатени по банков път, не водят на единствения безспорен извод, че процесиите стоки по фактурите издадени от доставчиците, са тези, които впоследствие са продадени на други физически и юридически лица от задълженото дружество. Възможността доставчиците да прехвърлят право на собственост върху стоките, когато не е установено те самите да притежават такова, е от съществено значение за доказване на факта на осъществяване на доставката. Възможността да се извършат фактурираните услуги, без да се установи, каквато и да било кадрова, техническа или материална обезпеченост при доставчика е от съществено значение за извода, че услуга е извършена и то именно от издателя на фактурата. Правилно съдът е отчел, че представените доказателства не доказват по безспорен начин извършените реално СМР по вид, количества и стойности. Правилно отбелязва, че няма и категорични доказателства, че тези СМР, са част от общите ремонтните работи, които жалбоподателят е следвало да извърши при последващата доставка. Материалната доказателствена сила на частните документи - представени в хода на производствата по административен и съдебен ред, не е достатъчна да формира главния ползващ РЛ извод, че тези доставки са осъществени от посочените фирми. Това е така, защото въз основа на събраните доказателства не се установяват факти и обстоятелства, имащи значение за доказване на действията по извършване на услугите - наети работници, техника, машини и други, или подизпълнители, чрез които е възможно реалното осъществяване на доставките или на действията по реалното и фактическо предаване на процесните стоки по фактурите - транспорт, съхраняване, разтоварване, натоварване и други. В тази връзка касационният съд намира за обосновани изводите на съда относно доставчика ЕТ "Лина-И- Иван Митов" с правоприемник "Радор" ЕООД, предвид липсата на установен технически и кадрови потенциал на доставчика за осъществяване на спорната услуга и действителното изпълнение и приемане на същата. Прехвърляне собствеността не е налице и за доставчиците Титан Сити" ЕООД и "Метал Импорт Експорт Плюс" ЕООД, вкл. и предвид невъзможността за индивидуализация на вратите според специфичните белези, които притежават.

Изложените в жалбата оплаквания не водят до формиране на други изводи. Развитите от съда правни и фактически съображения се подкрепят от събраните по делото доказателства, съобразени са с правилно разпределената доказателствена тежест в процеса, постановените изводи са в съответствие с направеното съда законосъобразно тълкуване и прилагане на материалния закон. Правилно е отбелязано от първоинстанционния съд, че Ревизионен доклад № 1209090/14.02.2013 г. е връчен извън процесуалните срокове по ДОПК, като посочва, че са инструктивни и тяхното нарушаване не е съществено процесуално такова на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Жалбоподателят своевременно е упражнил право си на защита, като е подал възражение по чл. 117 ДОПК именно след връчване на РД, предвид което настоящият състав приема за правилно съждението на съда, че връчването извън предвидените срокове, в конкретния случай, не е съществено нарушение.

Неоснователно е и направеното в жалбата позоваване на задължителната практика на СЕС. Съобразно уредбата на правото на приспадане на данъчен кредит, както по националния закон, така и според приложимата Директива 2006/112/ЕО или по отменената Шеста Директива относно общата система на данъка върху добавената стойност, е необходимо за възникване и упражняване на правото да се установи освен издаването на фактура, и осъществяване на доставка на стоки и/или услуги. Събирането на доказателства в тази връзка и преценката им се извършва от националния съд. В случая преценката на съда относно неустановеността на осъществявани доставки на стоки и услуги е правилна и се споделя от касационния съд.

Съгласно задължителната съдебна практика на СЕС по дела С-80/2011 и С-142/2011, жалбоподателят няма задължение да доказва материално-техническата обезпеченост на доставчика си, но следва да докаже самата доставка, което в условията на пълно насрещно доказване жалбоподателят не е сторил по делото. По аргумент от т. 50 от Решение от 6.09.2012 г. по дело С-324/11 на СЕС, въпреки липсата на конкретни улики за наличието на измама (доказването, на които е в тежест на приходния орган), съдът по същество следва да съблюдава в рамките на спора по делото дали самият издател на фактурите е извършил въпросните доставки, като за тази цел се вземат предвид всички обстоятелства, които в случая не са доказани. След като жалбоподателят претендира че в негова полза са престирани стоки и услуги от доставчиците, не може да претендира, че е добросъвестен и не участва в данъчна измама, след като по необходимост би следвало в негова полза да се изпълнени услугите.

Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

При този изход на спора не се дължат разноски в полза на касатора. Такива не се присъждат и в полза на ответника по касация, независимо от заявената претенция за това, тъй като пред първата инстанция в полза на приходните органи е присъдено дължимото еднократно за фазата на съдебното обжалване юрисконсултско възнаграждение в допустимия максимален размер предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,