Решение № 9780 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3372/2013 г.

Решение № 9780 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3372/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бяла Билдинг Къмпани" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез пълномощника си адв. И. Гъчков, против решение № 2982/11.12.2012 г., постановено по адм. д. № 1150/2012 г., по описа на Административен съд, гр. Варна /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 181102790/26.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, поправен с РА № 1135055/27.10.2011 г. за поправка на РА, потвърден с Решение № 854/27.02.2012 г. на директор Дирекция "ОУИ" - Варна. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален. закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че не са опровергани фактическите констатации в РА и че не е налице реална доставка на услуга, както и че неправилно е приел констатациите на органа по приходите относно увеличаване на финансовия резултат на дружеството за 2006 г. Моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което се отмени РА. Претендира разноски. Ответникът по жалбата - директор Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна политика" /ОДОП/ гр. Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 181102790/26.09.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, поправен с РА № 1135055/27.10.2011 г. за поправка на РА, потвърден с Решение № 854/27.02.2012 г. на директор Дирекция "ОУИ" - Варна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че обжалвания РА е издаден въз основа на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Относно приложението на ЗКПО: За установено от фактическа страна съдът е приел, че на 23.01.2006 г. между "Бяла Билдинг Къмпани" ЕООД - възложител и Милко Иванов Михалев - изпълнител е сключен граждански договор за извършване на работа чрез личен труд с предмет - "Консултиране и съдействие при подготовка и изготвяне на документация за участие в обществени поръчки, както и консултации за организация и изпълнение на договорено СМР с инвеститори." За договореното възнаграждение по договора в размер на 50 000 лв. е отчетен разход по счетоводна сметка 604 "Разходи за заплати" срещу кредита на сметка 421 "Персонал". В хода на ревизията не са представени документи и писмени обяснения, от които да е видно, че Михалев, който от 20.09.2006 г. е съдружник в дружеството със 70 % дял от капитала, действително е извършил услугите по договора. При така установеното съдът е приел, че законосъобразно органът по приходите, е увеличил финансовия резултат на дружеството за 2006 г. със сумата от 50 000 лв., представляваща начислен разход за заплати, съгласно граждански договор от 23.01.2006 г., тъй като са налице предпоставките на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, във връзка с чл. 14 от ЗКПО (отм.). В жалбата се излага довод за неправилно приложение на посочената разпоредба, тъй като, за да се приложи посочената разпоредба, следва да е установено отклонение от данъчно облагане, а не документална необоснованост от извършената стопанска операция и реалното извършване на услугата. Този довод е неоснователен, тъй като установеното относно обема на договорените услуги, действията по изпълнението, уговореното възнаграждение и отчитането му като разход по счетоводна сметка 604 "Разходи за заплати", както и липсата на подадена справка за 2006 г. от дружеството, като платец на доходи на физически лица, различни от трудови и факта, че от физическото лице Михалев не е деклариран доход в размер на процесната сума, а от 20.09.2006 г. е съдружник в дружеството със 70 % дял от капитал, е в подкрепа на тезата на приходната администрация за условия на сделката, изпълнението на която води до отклонение от данъчно облагане Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) за данъчни 1 цели се увеличава с разходите, съответно приходите, произтичащи от сделки или трансфери, съгласно глава първа, раздел IV. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.), когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки. Като е достигнал до същите прави изводи съдът е постановил правилно решение, в тази част, което следва да бъде оставено в сила. По приложението на ЗДДС. За установено от фактическа страна съдът е приел, че с издадени Протокол № 1/12.11.2010 г. и Протокол № 2/12.11.2010 г. жалбоподателят е анулирал фактура № 25/19.01.2009 г. с предмет "услуга с механизация, съгласно договор от 20.11.2008 г. и протокол № 3/14.01.2009 г., както и фактура № 47/27.01.2009 г. с предмет "извършена услуга с механизация, съгласно договор от 20.11.2008 г." Фактурите са осчетоводени по счетоводна сметка 703 "Приходи от продажби на услуги" срещу сметка 411 "Клиенти" и са признати за приход през 2009 г. и 2010 г. В Протоколи № 1 и № 2 като основание за издаването им е посочено Решение № 18/12.11.2010 г. на Ловешки окръжен съд. В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят няма заведена в счетоводството строителна механизация, като не са представени и документи за наета такава. В хода на ревизията до Систем Япъ Иншаат Ве Тиджарет" А. Ш., клон България е изпратено искане с писмо с обратна разписка на всички декларирани и известни адреси, но са върнати с отбелязване, че дружеството е непознато на адреса. При ревизията е установено, че Протоколите, с които се анулират фактури № 25 и № 47 не са подписани от страните, като са представени два броя кочани с фактури и папка, като липсва първия екземпляр. При така установеното съдът е приел, че законосъобразно от органа по приходите е прието, че не са налице предпоставките на чл. 116, ал. 4, т. 4 и ал. 5 от ЗДДС, както и на чл. 78, ал. 6 от ППЗДДС за извършване на анулиране на фактури, поради което ревизираното дружество за данъчен период м. 11.2010 г. неправомерно е издало цитираните протоколи и отразило същите в дневника си за продажби със знак "минус", т. е. намалява се начисленият данък за данъчен период м. 11.2010 г. със сумата 18 469 лв. До този извод съдът е достигнал като е приел, че двата протокола не са подписани от страните по тях, което е в нарушение на изискването на чл. 116, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. Не са изпълнени изискванията на чл. 116, ал. 5 от ЗДДС, тъй като при ревизията е установено, че при жалбоподателят не се съхраняват и трите копия на издадените фактури. Нарушена е и разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ППЗДДС, съгласно която в случаите на анулиране на документи по чл. 116 от закона протоколът по чл. 116, ал. 4 от закона се съхранява от издателя и от получателя. Този извод на съда е законосъобразен а доводите в жалбата са неоснователни. Изискванията на ЗДДС и ППЗДДС досежно анулиране на погрешно съставени документи или поправени документи са императивни и в случая е безспорно установено, че не са спазени от касатора. Факта, че е налице обективна невъзможност да бъде получен оригинала на процесните фактури и подписани протоколите за анулиране от получателя Систем Япъ Иншаат Ве Тиджарет" А. Ш., клон България е ирелевантен, както и влязлото в сила решение на Ловешки окръжен съд, постановено по гр. д. № 27/10 г., послужило като основание за издаване на протоколите за анулиране. Коригиране на фактурите и известията е уредено в разпоредбата на чл. 116 от ЗДДС. Съгласно текста, поправки и добавки във фактурите и известията към тях не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови. За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които не е начислен данък, въпреки че е следвало да бъде начислен. За погрешно съставени документи се смятат и издадените фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен. Когато погрешно съставени документи или поправени документи са отразени в отчетните регистри на доставчика или получателя, за анулирането се съставя и протокол. Тъй като това са фактури, които са включени в дневника за продажбите на доставчика, както и в дневника за покупки и СД на получателя, за анулирането се съставя и протокол за всяка от страните, съгласно изискванията на чл. 116, ал. 4 от ЗДДС, който съдържа: основание за анулирането; номера и датата на документа, който се анулира; номера и датата на издадения нов документ и подпис на лицата, съставили протокола за всяка от страните. Всички екземпляри на анулираните документи се съхраняват при издателя, а отчитането им от доставчика и получателя се извършва по ред, определен с правилника за прилагане на ЗДДС. Лицата съхраняват, използват и отчитат бланките (формулярите) по реда, предвиден за съхраняване и отчитане на документи в Закона за счетоводството, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5, 6 и ал. 7 от ЗДДС. В случая не се оспорва факта и се установява от доказателствата по делото, че процесните Протоколи за анулиране на посочените фактури не са получени от получателя по доставката и от проверка в информационната система на НАП е установено, че същите не са отразени в дневника му за покупки за процесния данъчен период. м. 11.2010 г. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение. Относно отказано право на приспадане на данъчен креди по фактури, подробно изброени в РД и РА, издадени от "Изграждане и оборудване" ЕООД, "Пивот груп" ООД, "Фани трейд" ЕООД и "Вени" ЕООД, за установено съдът е приел, че са извършени насрещни проверки на доставчиците, при които е установено, че същите не са представили категорични доказателства за реалното извършване на процесните сделки. Прието е, че задълженото лице няма право на данъчен кредит в съответствие с изискванията на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради липса на реално предоставени облагаеми доставки. В мотивите на съдебния акт в тази част са обсъдени разпоредбите на приетите за относими правни норми и заключенията на ССЕ и СТЕ, от анализа на които съдът е приел, че не е установен факта на реалност на процесните доставки. не са представени доказателства доказващи разплащане, приемо-предавателни протоколи, данни за подизпълнители, договори и други съпътстващи документи. Решението в тази си част е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От доказателствата по делото се установява, че са представени и приети в хода на съдебното обжалване, като неоспорени от ответната страна: договор за доставка от 4.10.2009 г. сключен между касатора и доставчика "Изграждане и оборудване" ЕООД, ведно с множество на брой приемо-предавателни протоколи, подписани от представители на двете дружества и протоколи за извършени и подлежащи на разплащане натурални видове СМР сключени между "Изграждане и оборудване" ЕООД и "Вени" ЕООД, всички свързани с процесния обект "улична канализация и ПСОВ с. Сребърна. Относно доставчика "Пивот груп" ООД са представени приемо-предавателни протоколи. Относно Фани трейд ЕООД са представени и приети по делото множество експедиционни бележки за предадени стоки сключени между Фани трейд ЕООД и касатора и подписани от двете дружества. Представени и приети са договор сключен между касатора и възложителя ДП "Строителство и възстановяване", Протоколи за извършени и подлежащи на разплащане видов СМР между възложителя ДП "Строителство и възстановяване" и касатора като изпълнител, ведно с количествено стойностна сметка. Тези и други писмени доказателства представени с молба на касатора от 26.06.2012 г. са докладвани в съдебно заседание от 3.10.2012 г., като е предоставена възможност на ответника да вземе становище по тях до датата на следващото съдебно заседание. С определение на съда от 14.11.2012 г., доказателствата са приети по делото като неоспорени, но видно от мотивите на обжалвания съдебен акт не са обсъдени. Напротив прието е, че не са представени договори и приемо-предавателни протоколи, като липсват мотиви за изключване от доказателствения материал на приетите такива по делото. Предвид обстоятелството, че приетите по делото писмени доказателства са относими към предмета на спора и не са обсъдени от първоинстанционния съд се налага извода, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като при обсъждане на същите се създава вероятност, че фактите може да са се осъществили и по различен от приетия от съда начин. С оглед на изложеното обжалваното решение в тази му част, следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да бъдат обсъдени приетите по делото доказателства, ведно с останалите такива, като се съобрази и практиката дадена в Решение на СЕС от 21 юни 2012 г., по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК