Решение № 14107 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3057/2010 г.

Решение № 14107 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3057/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Красимир Николов Илиев - изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Варна, против решение № 1749 от 23.10.2009 г., постановено по адм. дело № 565 по описа за 2009 г. на Административен съд - Варна. В жалбата се мотивират отменителни основания по на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск. Ответникът - Министерството на правосъдието, чрез процесуалния си представител оспорва подадената касационна жалба като неоснователна.. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба поради просрочие и алтернативно - за нейната неоснователност. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба на Красимир Илиев е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Това е така при следните съображения: При първоинстанционното гледане на делото с молба от 28.09.2009 г., ищецът е поискал от съда да му бъде назначена служебна защита, което искане и било удовлетворено - с определение на съда от същата дата е допусната правна помощ на Красимир Илиев. С писмо рег. № 5314 от 01.10.2009 г. Председателят на АК - Варна е определил адв. Светлана Георгиева Янева, вписана под № 3601 в националния регистър за правна помощ, за процесуален представител на лишения от свобода, на осн. чл. 26, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП). Писмото е било адресирано само до Административен съд - Варна, не и до ищеца, но въпреки това в проведеното на 6.10.2009 г. съдебно заседание той не се е противопоставил, а е приел процесуалното представителство на адв. Янева. Съдът е дал ход на делото, но не е постановил определение за назначаване на служебния защитник. Приел е, че делото е изяснено от фактическа страна и е дал ход на съдебните прения. За решението си съдът е уведомил ищеца чрез адв. Янева, в качеството й на процесуален представител на Красимир Николов Илиев, същата е подписала съобщението на 30.10.2009 г. Съдът не е счел за необходимо да изпрати уведомление и на ищеца, който понастоящем е лишен от свобода и не разполага със свободен достъп до процесуалния си представител по делото. Впоследствие, с нарочна молба от 3.12.2009 г. Илиев е поискал от съда да му бъде изпратено решението, което обстоятелство води до извода, че до този момент той е бил в неизвестност относно факта, че делото е било решено, както и за правото си да обжалва решението на съда. При това положение депозираната от него лично касационна жалба на 17.12.2009 г. се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. Исковата молба на Красимир Илиев срещу Министерство на правосъдието е депозирана пред Административен съд - Варна на 27.09.2007 г. С решение № 84 от 18.01.2008 г., постановено по адм. дело № 1905/2007 г. съдът от първата инстанция е осъдил Министерството на правосъдието, на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на изтърпяващия наказание "лишаване от свобода" в Затвора гр. Варна обезщетение за понесени в периода от 15.12.2006 г. до 23.09.2007 г. неимуществени вреди в размер на 400 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2007 г. до окончателното изплащане на сумата. Това решение е било обжалвано от процесуалния представител на ответника пред Върховен административен съд. С решение № 2327 от 19.02.2009 г., постановено по адм. дело № 4875/2008 г. тричленният състав на ВАС е обезсилил решение № 84 от 18.01.2008 г., постановено по адм. дело № 1905/2007 г., като в мотивите си е приел, че правото на иск е било нередовно упражнено, тъй като ищецът не е очертал точно предмета на спора, не е навел обстоятелства, на които основава искането си, не е посочил размера на всеки един от обективно съединените искове, не е конкретизирал вредите, т. е. исковата молба не отговаря на изискванията на закона за редовност. Приел е още, че съдът не е указал на ищеца да изправи нередовностите на исковата молба, а се е произнесъл с обобщаващи мотиви. С решението, чиято отмяна се търси в настоящото производство, първоинстанционният съд е отхвърлил, като неоснователни, предявените срещу Министерство на правосъдието обективно съединени искове за присъждане на обезщетения по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени от Илиев неимуществени вреди. За да постанови този резултат е приел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест. Твърденията му, че е претърпял неимуществени вреди вследствие бездействие на затворническата администрация са останали недоказани. За да мотивира този извод съдът е посочил, че не приема показанията на разпитаните по делото свидетели, също изтърпяващи наказание "лишаване от свобода". Показанията на св. Банов не са приети, тъй като "достоверността на изложеното (от свидетеля) е компрометирана поради заинтересоваността на свидетеля и с оглед приятелската връзка между него и ищеца, установено в двугодишния период, през който са обитавали една килия" (спално помещение № 67, IХ отряд). Тези на св. Друмев също не са приети, тъй като се отнасят за период, предшестващ този, посочен в исковата молба. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че липсва една от кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и не може да се ангажира отговорността на държавата. Решението е неправилно. Налице са основанията на чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, тъй като за решаване на спора по същество е необходимо да се установят факти, за които представените по делото писмени доказателства, не са достатъчни. С иска на изтърпяващия наказание "лишаване от свобода" Красимир Илиев се претендира обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени значителни неудобства (оценени на 100 лв. от ищеца); притеснения и тревоги (150 лв.); безпокойство и изнервяне (50 лв.) и уронване на човешкото достойнство и чест (150 лв.) - всички те - претърпени вследствие бездействието на затворническата администрация да изпълни задълженията си по чл. 2, ал. 2 - "Изпълнението на наказанията не може да има за цел причиняване на физическо страдание или унижаване на човешкото достойнство на осъдените"); на чл. 9 ("Местата за лишаване от свобода се създават и закриват със заповед на министъра на правосъдието. Те трябва да отговарят на охранителните и на здравните изисквания и да имат необходимите жилищни, комунално-битови и други помещения") от Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН - отм.); чл. 16, ал. 3 от Правилника за приложение на ЗИН ("Числеността на отрядите се определя в зависимост от типа на затвора или затворническото общежитие и не може да надвишава: 150 души в затворническо общежитие от открит тип; 100 души в затворническо общежитие от преходен тип; 80 души в затвор или затворническо общежитие от закрит тип; 60 души в затвор или затворническо общежитие за рецидивисти"), както и на чл. 15, ал. 2 ("Всяко спално помещение се обзавежда с отделни легла за лишените от свобода, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможности за проветряване."); чл. 18, ал. 3 ("Хигиената на личното бельо се поддържа от лишените от свобода. Във всяка група се създават условия за неговото изпиране.") и чл. 23, ал. 1 ("На лишените от свобода се осигурява достъп до течаща вода и санитарен възел.") от Правилника за вътрешния ред в затворите и общежитията, т. е. "неспазване на здравните изисквания и липса на необходимите жилищни, комунално-битови и други помещения в затвора", ведно със законната лихва, считано от завеждане на молбата пред съда. За доказване на претенцията си Илиев е поискал следните доказателства: справка от затвора гр. Варна, от която да е видно в коя група и в кое помещение е бил настанен в периода от 15.12.2006 г. до 23.09.2007 г.; копие от всичките му молби и жалби, отправени до началника на затвора, намиращи се в досието му; копие от Правилника за вътрешния ред; прилагане на гр. д. № 9731/2006 г. по описа на Варненския районен съд, 7 състав, в което твърди да се намират писмени доказателства, от които желае да се ползва и допускане до разпит на двама свидетели изтърпявали наказание "лишаване от свобода" в същия период заедно с ищеца. Съдът е приел, че исканите писмени доказателства са събрани в хода на съдебното производство при предишното гледане на делото (т. е. адм. дело № 1905/2007 г. по описа на АС Варна) и е оставил без уважение искането на Илиев да се изискат от началника на затвора гр. Варна копие от всичките молби и жалби от досието на лишения от свобода, намиращи се в досието му; копие от Правилника за вътрешния ред, както и справка в кое помещение и коя група е бил настанен в периода от 15.12.2006 г. до 23.09.2007 г. Приобщил е към доказателствата адм. дело № 1905/2007 г., ведно със събраните по него писмени доказателства, а така също и адм. дело № 4875/2008 г. по описа на ВАС, като е отказал прилагането на друго дело, по което ищецът не е бил страна, а именно гр. дело № 9731/2006 г. на ВРС, 7 състав. Допуснал е до разпит двамата свидетели, посочени от Илиев. В мотивите си съдът обаче е обсъдил единствено свидетелските показания, които е отхвърлил както се посочи по-горе. Останали са неизяснени множество въпроси от съществено значение за правилното решаване на правния спор: От приетите писмени доказателства - решение № 2104 от 15.08.2006 г., постановено по гр. дело № 4717/2005 г. от Районен съд Варна (л. 87-98) и решение № 476 от 24.04.2007 г., постановено по гр. дело № 2075/2006 г. (л. 75 - 86) е видно, че МП е било осъдено да заплати на Красимир Илиев обезщетение за понесени неимуществени вреди претърпени от него в качеството му на лишен от свобода и изтърпяващ такова наказание в затвора гр. Варна за периода 2003 до 26.09.2005 г., изразяващи се в поставянето му при условия на значителни неудобства, унизяване на честта и достойнството, отрицателни изживявания като притеснения и тревоги, следствие от бездействието на ответника, който не е изпълнил задължението си за осигуряване на нормални санитарно-битови условия в спално помещение № 67. От приложената по адм. дело № 1905/2007 г. справка рег. № 329/00 от 28.11.2007 г., подписана от началника на затвора гр. Варна (л. 56 - 58) е видно, че са предприети "всички възможни мерки от организационно, финансово и строително отношение за извършване на ремонти, поставяне на възли и общо подобряване на санитарно-битовите условия в затвора". Налице е утвърден план за изграждане на самостоятелни санитарни възли във всяко спално помещение, "като реализацията е достигнала до 1/3 от всички помещения". Тези твърдения на ответника са останали непроверени от съда, поради което не може да бъде разрешен правилно въпроса за наличието на бездействие от страна на затворническата администрация, както и дали с това бездействие са били нарушения задълженията й по чл. 9 от ЗИН, чл. 15, ал. 2, чл. 18, ал. 3 и чл. 23, ал. 1 от Правилника за вътрешния ред в затворите и общежитията. Останал е неизяснен и въпроса дали в периода от 15.12.2006 г. до 23.09.2007 г. числеността на изтърпяващите наказание "лишаване от свобода" в затвора гр. Варна отговаря на изискванията на чл. 16, ал. 3 от ППЗИН. В конкретния случай съдът не е изпълнил задълженията си по чл. 171, ал. 2, 3 и 4 от АПК. Следвало е да назначи експертиза дори при отсъствие на процесуална активност от страните, която след като се запознае с всички доказателства по делото и с документацията на Затвора да даде заключение по спорните въпроси, така както ги е очертал Илиев в исковата си молба, а началникът на затвора ги е оспорил. При горните съображения решението на съда следва да се отмени, а делото - да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,