Решение № 12997 от 21.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9238/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Д. Василева от гр. София, чрез пълномощника адв. М. Йотов, против Решение 4556/06.07.2023 г., постановено по адм. д. 927/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което съдът е отхвърлил жалбата й срещу Решение 1040-21-21/11.01.2023 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София-град, с което е потвърдено Разпореждане РВ-3-21-00743995 от 10.04.2020 г. на длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 КСО в ТП на НОИ - София-град. В касационната жалба се посочва, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалбоподателка иска отмяна на обжалвания първоинстанционен акт и съдът да се произнесе по същество, като отмени оспорените решение на Директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане. В касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, но в съдебно заседание процесуалния представител на касаторката е заявил, че не претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - София град, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Бабурска в представени по делото писмени бележки оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София - град е било Решение 1040-21-21/11.01.2023 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - София-град, с което е отхвърлена жалба с вх. Ц1012-21-182 от 29.05.2020 г. подадена от Д. Василева срещу Разпореждане РВ-3-21-00743995/10.04.2020 г. на длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 КСО в ТП на НОИ - София-град и е потвърдено Разпореждане РВ-3-21-00743995 от 10.04.2020 г. на длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 КСО в ТП на НОИ - София-град. От фактическа страна е установено, че от РЕНТ КОЗИ ХОУМС ЕООД, [ЕИК] за Д. Василева в ТП на НОИ - София град са представени Удостоверения приложение 9 (към чл 8. ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) по болнични листове Е20151442005, Е20151361557, Е20153419829, Е20166321266, Е20166321318, Е20166321341, Е20166321391, Е20167217495, Е20178308761, Е20165950032, Е20165950040 и Е20170И4269 с данни относно правото на парично обезщетение. Периодите на временна неработоспособност, определени с болничните листове са от 15.04.2015 г. до 14.05.2015 г. вкл., от 11.01.2016 г. до 24.01.2016 г. вкл., от 25.01.2016 г. до 23.02.2016 г. вкл., от 01.08.2016 г. до 30.08.2016 г. вкл., от 19.09.2016 до 18.10.2016 г. вкл., от 19.10.2016 г. до 17.11.2016 г. вкл., от 06.12.2016 г. до 04.01.2017 вкл. , от 04.01.2017 г. до 02.02.2017 г. вкл., от 03.02.2017 г. до 04.03.2017 г. вкл., от 05.03.2017 г до 03.04.2017 г. вкл., от 04.04.2017 г. до 03.05.2017 г. вкл. и от 04.05.2017 г. до 02.06.2017 г вкл. По посочените болнични листове и с оглед подадените от РЕНТ КОЗИ ХОУМС ЕООД данни по чл. 5, ал. 4 от КСО на Д. Василева са изплатени парични обезщетения поради общо заболяване и при нетрудова злополука в общ размер на 19 318.29 лв Със Заповед ЗР-5-21-00465811/03.10.2018 r. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - София-град е възложена пълна ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване на РЕНТ КОЗИ ХОУМС ЕООД. В изпълнение на заповедта е извършена проверка, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол КВ-5-21-00703665/20.12.2019 г. След справка в Търговския регистър е установено, че проверяваното дружество е вписано на 22.12.2014 г. със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала К. Георгиев. Дружеството било с отразен статут развиващ дейност, но липсвали обявени годишни финансови отчети за периода 2015 г. - 2018 г. На 13.05.2019 г. е осъществен контакт с управителя К. Георгиев, който в писмени обяснения е посочил, че трето лице се е свързало с него, заплатило му е определена сума, за да бъде вписан като собственик на дружеството. Декларирал е, че не е наемал лица по трудово правоотношение, не е подавал данни по чл. 5, ал. 4 КСО, не е водил и не разполага със счетоводна Документация, както на дружеството, така и на лицата, назначени по трудови договори, не е издавал удостоверения за осигурителен стаж и доход, не е подавал удостоверения - приложения за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност и не разполага с печата на дружеството. От органите на НАП е установено, че данни за РЕНТ КОЗИ ХОУМС ЕООД са подавани по електронен път с КЕП от дата 25.03.2015 г. от КА ИНВЕСТ 2014 ЕООД; от 27.09.2017 г. чрез АКТИВ КОНСУЛТИНГ ЕООД; от 25.01.2018 г. и 23.08.2018 г. чрез АКТИВ КОНСУЛТИНГ 2017" ЕООД. От управителя на дружеството са представени писмени сведения. Органите на НАП са установили, че данни за дружеството са подавани по електронен път с КЕП на 25.03.2015 г. от КА ИНВЕСТ 2014 ЕООД; на 27.09.2017 г. чрез АКТИВ КОНСУЛТИНГ ООД; на 25.01.2018 г. и 23.08.2018 г. чрез АКТИВ КОНСУЛТИНГ 2017 ЕООД, [ЕИК]. Управителят на АКТИВ КОНСУЛТИНГ 2017 е предоставил декларация, че предмета на дейност на РЕНТ КОЗИ ХОУМС ЕООД е ресторантьорство, обект на извършване на дейността - ресторант Блазе в Студентски град. Същият е представил оборотни ведомости (извадка от счетоводна програма, без необходимите реквизити - печат на дружеството, подпис на управителя, подпис на лицето, изготвило ведомостта) за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., с разходи единствено от натрупващи се задължения към персонала на дружеството, без регистрирани вписани приходи за посочените години. Констатирано е, че управителят на счетоводната къща не представя пълномощно, даващо му право да представлява РЕНТ КОЗИ ХОУМС" ЕООД и/или договор за счетоводно обслужване. Съгласно данните от информационната система на НОИ, за периода от 26.03.2015 г. до 14.11.2018 г., от името на дружеството са подадени уведомления по реда на чл. 62, ал. 5 КТ за общо 72 лица по декларирано трудово правоотношение и не са внесени осигурителните вноски в общ размер на 107 907,11 лв. Констатирано е също, че от страна на РЕНТ КОЗИ ХОУМС ЕООД са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за същия период от месец 03.2015 г. до месец 11.2018 г., като декларираният осигурителен доход на част от лицата бил близък или равен на максималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО за съответната година. С писмо от зам. директора на ТД на НАП - София-град е представена информация, че дружеството не е реализирало никакви приходи от дейността, но въпреки това в дружеството били осигурявани значителен брой лица на висок осигурителен доход. За дружеството били подавани ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2015 г. - 2017 г. и ГФО, но няма данни за регистрирани обороти от фискални устройства за цитирания период и/или каквито и да било приходи от дейността. Дружеството няма декларирани търговски обекти. Има данни за фискално устройство с дата на дерегистрация 25.04.2016 г. За изясняване на релевантните факти и обстоятелства са изискани документи и писмени обяснения от лицата, за които са подавани уведомления и данни по чл. 62, ал. 3 КТ и чл. 5, ал. 4 КСО, сред които и жалбоподателката Д. Василева за периода от м.03.2015 г. до м.09.2017 г. В голямата си част писмата били върнати с отбелязване Непотърсени. На 01.04.2019 г. на Д. Василева са връчени задължителни предписания за явяване в ТП на НОИ - София-град и представяне на писмени сведения относно упражняваната от нея трудова дейност. Василева не се е явила и не е представила документи за извършваната от нея в РЕНТ КОЗИ ХОУМС" ЕООД трудова дейност за периода 26.03.2015 г. до 27.09.2017 г. на длъжност управител маркетинг и продажби". Същевременно по данни от информационния масив на НОИ за тази дейност е получавала възнаграждение в размер на 2 800,00 лв. Предвид констатациите от извършената проверка на осигурителя за липса на доказателства за извършвана от дружеството за периода 2015 г. до 2018 г. вкл. стопанска дейност, респ. липса на трудова дейност от лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, контролните органи при ТП на НОИ-София-град са отрекли на жалбоподателката качеството й на осигурено лице по смисъла на чл. 10 КСО. На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО са издадени Задължителни предписания ЗД-1-21-00703710/20.12.2019 г. на контролните органи на ТП на НОИ София-град, като след изтичане на срока за изпълнение на влезлите в сила задължителни предписания е предприето служебно заличаване на подадените по реда на чл. 5, ал. 4, ал. 1 КСО данни за Д. Василева за посочения период. Последвало е издаването на Разпореждане РВ-3-21-00743995/10.04.2020 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - София град. С него на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 КСО е разпоредено жалбоподателката Д. Василева да възстанови добросъвестно получените суми за парично обезщетение поради общо заболяване и парично обезщетение при нетрудова злополука за периода от 15.04.2015 г. до 03.06.2017 г. в общ размер на 19 318,29 лв. - главница, по месеци и за дни, подробно описани в мотивната част на разпореждането. Разпореждането е обжалвано и е потвърдено с Решение Ц1040-21-52/07.07.2020 г. на директора на ТП на НОИ - София-град, което е обявено за нищожно с решение 481 от 28.01.2022 г. на АССГ, 51 състав по адм. дело 7300/2020 г., оставено в сила с решение 10320/15.11.2022 г. по адм. дело 2897/2022 г. на ВАС, шесто отделение. След връщане на преписката е издадено Решение 1040-21-21/11.01.2023 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което отново е потвърдено разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Решаващия орган се е мотивирал с установеното по отношение на жалбоподателката Д. Василева, че липсва реално извършвана трудова дейност при осигурител РЕНТ КОЗИ ХОУМС ЕООД, поради което осигурителното правоотношение не е възникнало, а получените парични обезщетения се явяват недължимо платени. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е законосъобразен административен акт, като постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е съобразено с материалния закон. Според съда събраните в административното и съдебното производство доказателства опровергават твърдението на Василева, че през периода 2015 - 2018 г. е осъществявала трудова дейност в "РЕНТ КОЗИ ХОУМС" ЕООД, като жалбоподателката не е успяла да установи главно и пълно полагането на труд при този осигурител, с което да обори изводите на административния орган. Съдът е взел предвид заключението по назначената по адм. д. 7300/2020 г. съдебно-почеркова експертиза, съгласно което подписите положени за работодател в Трудов договор 11/26.03.2015 г., Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение 11/27.09.2017 г. и длъжностна характеристика от 26.03.2015 г. са имитирани и не са положени от управителя на дружеството работодател. Дадените от експертизата отговори кореспондират с писмените обяснения на сочения за управител на дружеството К. Георгиев. Според съда тезата на Василева, че е извършвала трудова дейност в търговския обект на дружеството не се подкрепя и от останалите приети по делото доказателства - официални удостоверителни документи, издадени от ОБДХ - София и ДИТ - София, които не съдържат никаква индиция в периода на извършваните проверки Д. Василева да е била назначена като "управител маркетинг и продажби" в "РЕНТ КОЗИ ХОУМС" ЕООД и да е работила в ресторант "Блазе" в [жк]. Твърденията във връзка с трудовата ангажираност на Василева пряко се опровергават и от обстоятелството, че "РЕНТ КОЗИ ХОУМС" ЕООД никога не е получавало разрешително за извършване на ресторантьорска дейност. Съгласно данните от ТД на НАП - София "РЕНТ КОЗИ ХОУМС" ЕООД няма деклариран търговски обект, а ЕКАФП е дерегистрирано на 25.04.2016 г. Свидетелските показания на разпитания свидетел са възприети от съда като такива с ниска степен на достоверност, с оглед обстоятелството, че в сходна административна процедура е отречено качеството му на "осигурено лице" и по идентичен начин са заличени подадените за него по реда на чл. 5, ал. 4 КСО чрез "РЕНТ КОЗИ ХОУМС" ЕООД осигурителни данни. Първостепенният съд е достигнал до извод, че всички други събрани в административното и съдебното производство доказателства категорично опровергават тезата, че в периода месец март 2015 г. - месец септември 2017 г. Василева е полагала труд по трудово правоотношение с "РЕНТ КОЗИ ХОУМС" ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Първоинстанционният административен съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. Съдът е изпълнил процесуалното задължение за обсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, като във връзка със свидетелските показания, които не са възприети от него, са изложени подробни мотиви. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от КСО създава право на парично обезщетение за общо заболяване и майчинство вместо възнаграждение в полза на осигурените лица, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. За осигурено лице съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР от КСО се счита физическото лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителните вноски. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно, за да бъде един работник/служител "осигурен" в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, елемент от фактическия състав е да осъществява реално трудова функция (за която са внесени или дължими осигурителни вноски) въз основа на сключено и непрекратено трудово правоотношение. 3ащитими са единствено реално възникнали трудови и осигурителни права. Наличието на трудов договор не е достатъчно условие за възникване на осигурително правоотношение, от което могат да се черпят осигурителни права, включително правото на обезщетение за временна неработоспособност, ако лицето реално не е осъществявало трудова дейност. Съгласно чл. 54к КСО отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане, за отглеждане на дете до [възраст] възраст, при осиновяване на дете до [възраст] възраст и за отглеждане на дете до [възраст] възраст от бащата (осиновителя) и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, ал. 5, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. В конкретния случай от данните по делото е видно, че при извършена проверка органът е установил липса на извършвана трудова дейност от лицата, за които са подадени данни от осигурителя по чл. 5, ал. 4 КСО, вкл. и от касаторката. Видно от писмените обяснения на управителя на дружеството-работодател К. Георгиев същият не е наемал лица по трудово правоотношение, не е подавал данни по чл. 5, ал. 4 от КСО в РОЛ, не е водил и не разполага със счетоводни документи на дружеството и на лицата и не е подавал удостоверения за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност. По надлежния ред е установено, че подписите за работодател в представените от лицето трудов договор, заповед за неговото прекратяване и длъжностна характеристика не са положени от К. Георгиев, а са имитирани. Съдът намира, че предвид наличните по делото документи и данни са налице достатъчно убедителни доказателства, относно липсата на упражнявана от жалбоподателката трудова дейност в полза на дружеството през процесния период. От страна на Василева не е било проведено пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално е осъществявала трудова дейност в полза на дружеството. Процесните административни актове са издадени след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че през спорния период Д. Василева не е полагала труд в РЕНТ КОЗИ ХОУМС ЕООД, което изключва качеството ѝ на осигурено лице. След изплащането на сумите за парични обезщетения за временна неработоспособност са установени нови данни, от които е установено, че извършените осигурителни плащания са без правно основание. Налице са предпоставките по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на сумите за осигурителни плащания от получилото ги лице без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение. Предвид изложените съображения правилно съдът е приел, че оспореното пред първата инстанция решение и потвърденото с него разпореждане са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд София-град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касаторката) съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,