Решение № 16138 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3878/2009 г.

Решение № 16138 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3878/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Васил Димитров Петров против решение № 824 от 5.11.2008 г. по адм. дело № 5670 от 2007 г. на Административния съд - София - град, като неправилно поради допуснато нарушение на приложимия материален закон. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за недопустимост на решението поради неправилно конституиране на ответната страна и алтернативно, че е неправилно поради нарушаване на материалния закон. Върховният административен съд - III отделение, след като прецени доводите на страните, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 63, ал. 4 ЗМВР във връзка с чл. 145 АПК, образувано по жалба на Ирена Павлова, съдът е отменил заповед № 1551 от 16.10.2007 г. на Васил Петров в качеството му на дознател при 06 РПУ в Столична дирекция "Полиция", с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР на Ирена Павлова е наложена принудителна административна мярка "задържане за срок от 24 часа" по дознание № 7192 от 2007 г., по единствено съображение, че мярката не била съобразена с целта на закона, независимо че е спазен материалният закон и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като не е съобразена с личността на адресата. Решението е допустимо. Видно от данните в съдебния протокол от проведеното съдебно заседание на 6.10.2008 г., съдът е конституирал като ответни лица по делото както лицето Васил Петров, издал обжалваната заповед, така и директора на Столичната дирекция на МВР, съгласно § 109 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР, който се е представлявал от юрисконсулт Красимир Койчев, за което е представено надлежно пълномощно. Решението е неправилно поради нарушаване на материалния закон. При извършения съдебно - административен контрол на оспорената заповед съгласно чл. 168, ал. 1 АПК на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган с изискуемите се форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в съответствие с материалноправните предпоставки на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР - наличие на данни за извършено престъпление от лицето, на което се прилага принудителната административна мярка. Изводите на съда в тази насока са законосъобразни и изложените съображения се споделят от настоящата инстанция. Незаконосъобразни са изводите на съда, че принудителната административна мярка не била съобразена с целта на закона с оглед личността на лицето. Целта на мярката е да попречи на уличения да се укрие или да извърши друго престъпление, както и да осуети наказателно преследване. Изводът на съда, че в рамките на задържането съгласно наложената принудителна административна мярка не са извършени неотложни процесуални действия, не води до обосноваване на несъответствие със законовата цел за предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление или укриване. С мярката не е нарушено конституционното право на лична свобода и неприкосновеност на личността. Прилагането на принудителна административна мярка не е налагане на наказание за престъпление, а превантивна мярка за постигане на посочените в закона цели чрез ограничаване на правото на свободно придвижване. В случая разследващият орган е осъществил полицейското задържане в съответствие с целта на ЗМВР - чл. 6, т. 2 и чл. 7, т. 3 и 4, а именно да се осуети прикриване на извършеното престъпление и да се ограничат или предотвратят вредните последици от извършеното престъпление. В рамките на оперативната самостоятелност, с която административният орган разполага при налагането на мярката, издадената заповед е съобразена и с чл. 6 АПК, предвиждащ принципа на съразмерност. Не се касае за засягане на права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, за която е издаден актът - осигуряване на предпоставки за провеждане на разследване. С направените изводи в обратна насока и като е направил извод, че е нарушена целта на закона, съдът е приложил незаконосъобразно материалния закон и е постановил неправилно решение. Същото следва да се отмени и тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, решението следва да се отмени и да се постанови друго от настоящата инстанция, с което да се отхвърли жалбата. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,