Решение № 1507 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10912/2018 г.

Решение № 1507 от 5.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10912/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, против Решение № 4716 от 10.07.2018 г., постановено по адм. дело № 12659/2017 г. на Административен съд – София-град. С решението е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-22221016006563-091-001/24.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София. Релевирано е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. По същество излага възражения за неправилен извод на съда за наличие на доставка по процесните фактури и излага подробни съображения в тази насока. Моли за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът – "ДБН 3" ЕООД, в депозиран отговор оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: С процесното решение Административен съд – София-град е отменил Ревизионен акт /РА/ № Р-22221016006563-091-001/24.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1662 от 20.10.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП", гр. София, с който в тежест на "ДБН 3" ЕООД са определени допълнително задължения за ДДС, в размер на общо 11 962, 69 лева главница и лихви – общо 1 872, 40 лева, в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит по 7 бр. фактури, издадени от "Стинекс енд Ко" ЕООД на стойност 11 187, 17 лева за м. 08.2015 г. и м. 11.2015 г., с предмет на доставки памперси, паста за зъби, шампоан и по 2 бр. фактури от доставчик "С. транс" ЕООД в размер на 775, 52 лева, за данъчен период м. 06.2016, с предмет на доставка капсули "Ариел" и памперси. За да обоснове този резултат, Административен съд – София-град /АССГ/ е обсъдил приложимите правни норми, анализирал е приложените по делото писмени доказателства, в това число заключението на ССчЕ. Приел е за доказано, че издадените от "Стинекс енд Ко" ЕООД и "С. транс" ЕООД документи, обективират реални облагаеми доставки. Позовал се е и на практика на СЕС. Констатирал е, че е налице и последваща реализация на процесните стоки, както и че липсват доказателства РЛ да е знаело или е трябвало да знае, че процесните сделки са свързани с данъчна измама. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. В процесния казус предмет на спора е наличието на реално осъществени доставки по фактури, издадени от "Стинекс енд Ко" ЕООД и "С. транс" ЕООД. Касаторът счита за неправилен и необоснован изводът на съда, че фактурите на горепосочените дружества удостоверяват реално възникнали стопански операции. Твърди, че е недоказано транспортирането на стоките, нито са установени обекта, от който са взети, както и наличието на складова база на доставчиците или техните предходни доставчици, поради което няма реално изпълнение на доставките по издадените фактури. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че установената по делото фактическа обстановка е съобразена с доказателствата по делото. При постановяване на решението си административният съд не е допуснал нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, които да налагат отмяна на решението. Съдът е обсъдил всички събрани в хода на административното и съдебното производство доказателства, представени от преките доставчици и от ревизираното дружество, както и тези във връзка с последващата реализация на стоките. Като е съпоставил всички доказателства, той е формирал собствени изводи, въз основа на приложимите правни норми, а така също и съобразно практиката на СЕС, поради което са неоснователни твърденията на касатора за позоваване само на експертизата, без извеждане на собствени мотиви. Правилно съдът е стигнал до извод за реално осъществени доставки по спорните фактури. В т. 25 от решение на СЕС по дело С-18/13 е прието, че "материалноправните предпоставки за да се ползва правото на приспадане на ДДС са тези, съдържащи се в чл. 168, буква а) от Директива 2006/112, а именно необходимо е заинтересованият да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице. " Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква само за получени стоки и услуги по облагаеми доставки, следователно, за да се признае възникнало право на приспадане, трябва да бъде доказано получаването на съответната доставка. Член 69, ал. 1 ЗДДС изисква доставките да са свързани с облагаемата икономическа дейност на получателя. Следва да се посочи, че в обсъждания казус, предмет на сделките са родово определени вещи и за да е налице доставка по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, е необходимо да бъде установено прехвърлянето на вещта и овластяването на получателя /РЛ/ да се разпорежда фактически с нея като собственик, /в този смисъл е т. 35 от решение по дело С-78/12/. От друга страна установяването на произхода на стоката не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен кредит, въпреки което в настоящия случай, произходът на стоката е безспорно установен от съответстващите си по дата и количества фактури и приемо-предавателни протоколи от предходен доставчик. Наличието на стоки от вида и в количество на фактурираните при прекия доставчик е от съществено значение за преценката за реалност на доставката, при положение, че за да прехвърли право на собственост /съответно право на разпореждане със стоката като собственик по смисъла на Директива 2006/112/, доставчикът следва да разполага със същата. Първоинстанционният съд подробно е изследвал механизма на доставките от двамата доставчика, включително възприемайки заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, приета без оспорване. Неоснователни са твърденията на касатора, че не се установява мястото, от което е тръгнала стоката, нито мястото на предаване. Видно от приемо-предавателните протоколи, подписани между "Стинекс енд Ко" ЕООД и неговия предходен доставчик "ППН Фуудс" ЕООД, стоката е натоварена в обект на предаващата страна – в гр. София, ул. "Обелско шосе" 18, а транспортът също е осигурен от нея, както е уговорено и в сключения между страните Договор за доставка от 27.07.2015 година. Данъчните органи не са проверили фактите, отразени в приемо-предавателните протоколи, нито са изследвали връзката на "ППН Фуудс" ЕООД с посочения обект на ул. "Обелско шосе" 18, от където се твърди, че фактурираните стоки са превозени директно до склада на ревизираното лице, а само са констатирали в РД, че прекия доставчик не разполага с търговски обекти, нито е отчитал разходи за наем на МПС или консумативи за поддръжка на офис. Не е изследвана връзката на доставчика с Пежо Партнер [рег. № на МПС], за което се твърди, и вещото лице сочи, че е използвано за транспорта. Сключеният между прекия и предходен доставчик договор от 27.07.2015 г., в който изрично се съдържа уговорка, че транспортът ще се извършва от доставчика за негова сметка, също не е взет предвид от данъчните органи и не е коментиран в РД. Едва с касационната жалба се сочат основания, че подписите на преките доставчици в тези документи се различават от подписите на управителите на двете дружества съгласно документите от търговския регистър. При съобразяване на данните съвкупно от представените по фактурите на "Стинекс енд Ко" ЕООД доказателства следва да се приеме, че прекият доставчик е разполагал със стоките, предмет на доставка, а същите са били предадени на ревизираното лице директно от предходния доставчик, с негов транспорт и за негова сметка, съгласно уговореното между доставчиците. Поради изложеното настоящият касационен състав счита, че може да се обоснове извод за действително извършена доставка от "Стинекс енд Ко" ЕООД, поради което неправилно е било отказано правото на приспадане на данъчен кредит по 7 бр. фактури на този доставчик. Възможността на втория доставчик – "С. транс" ЕООД да извърши доставката се обосновава от наличните предходни фактури и стокови разписки за придобиване на процесните стоки. Съгласно обяснение на прекия доставчик транспортът е извършен от подизпълнител за негова сметка. Приложените 4 бр. товарителници с изпращач "Нешева комерс" ЕООД – предходен доставчик и получател "С. транс" ЕООД – пряк доставчик на РЛ, съдържат всички необходими реквизити, изясняващи доставката, включително място на натоварване – склад, Кооперативен пазар Люлин и място на разтоварване – гр. Мездра, адреса на ревизираното лице, както и използваното МПС. Товарителниците са били обект на изследване и от вещото лице и са му послужили да изясни механизма на доставката чрез транзитна продажба до ревизираното лице, както и придобиването на процесните стоки от доставчика чрез прехвърляне право на собственост по документи. Този факт не е изследван от приходната администрация, а отказът на приспадане на данъчен кредит е обоснован с липса на кадрова обезпеченост и неуточнена складова база, от която са доставени стоките. Трайна е практиката на ВАС, в съответствие и с практиката на СЕС, че ревизираното лице не може да носи отговорност за липса на кадрова и техническа обезпеченост на своя доставчик, нито за нередности по веригата от доставки, освен ако бъде доказано, че сделките са белязани с измама. Както е посочил първоинстанционният съд според пар. 62 от решението на С. от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11; С-142/11 "данъчните органи по принцип са тези, които трябва да осъществят необходимите проверки по отношение на данъчнозадължените лица, за да установят нарушения и измами с ДДС и да наложат санкции на извършилото ги данъчнозадължено лице". Настоящата инстанция намира, че изложените от приходните органи твърдения в насока за участие на лицето в данъчна измама не се оподкрепя от обективните данни по делото, доколкото събраните доказателства ценени съвкупно обосновават извод за действително извършени доставки по процесните фактури. Този извод се подкрепя и от анализа на счетоводната документация на ревизираното лице и доставчиците. Макар правилното счетоводното отразяване на доставките да не е предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит, настоящата касационна инстанция счита, че то, преценено заедно с останалите доказателства също е индиция за действителна стопанска операция. Съгласно констатациите от заключението на вещото лице, потвърдени от представените складови книги, счетоводните кореспонденции са съставени правилно, видно е постъпването, завеждането и изписването на процесните стоки и на двамата доставчика в склада на ревизираното лице, а разплащането е в брой, за което също има документ. Организацията на счетоводната отчетност предоставя възможност за проследяване движението на процесиите стоки по аналитичните партиди. Безспорна е и последващата реализация на стоките в съответен обем, проследена от вещото лице в счетоводната отчетност, което се подкрепя от събраните документи: фактури, стокови разписки с включени данни за транспорт, използвано МПС, адрес с местоназначение на стоките, подпис и име за предал и подпис за приел стоките. Въз основа на изложеното настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че от данните по делото безспорно се установява прехвърлянето на правото собственост върху стоките, както и последващата им реализация. При наличие на пряко доказване на всички факти от значение за осъществяване на доставките по спорните фактури, по които дружеството е декларирало право на данъчен кредит, липсва законово основание за отказано на правото на данъчен кредит. Не е доказано участието на РЛ в данъчна измама. Обжалваното решение е правилно, не е засегнато от пороците, релевирани в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по делото, в полза на на касатора не се дължат разноски за настоящото производство. На ответника по касация също не трябва да бъдат присъдени разноски, защото такива не са претендирани. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,